О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 360

гр.Дряново, 21.12.2018г.

 

ДРЯНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на двадесет и първи декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                             Председател: Емилия Дишева

като разгледа докладваното от съдия Дишева гр. д. № 508/2018 г. по описа на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „***” АД, ЕИК ***, гр. ***, ул. ***, представлявано от М.Н.Х., чрез пълномощник адв. Д.М.П. от ГАК, съдебен адрес ***, ***, против Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, ЕИК ***, гр. ***, ул. ***, с която са предявени искове с посочено правно основание чл. 88 от ЗКИР във вр. с чл. 537, ал. 2 и чл. 124 ГПК.

С Разпореждане от 07.11.2018 г. исковата молба е оставена без движение, след като е констатирано противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум. На ищеца са дадени задължителни указания  да приведе петитума на исковата молба в съответствие с изложените в обстоятелствената ѝ част твърдения; да посочи цената на иска; да представи удостоверение за данъчна оценка на процесните имоти или доказателства за актуалната им пазарната цена.

В изпълнение указанията на съда е депозирана допълнителна молба, в която са направени следните уточнения:

Предмет на претенцията не е недействителност на ипотечното право, предвид на което материалния интерес не е обусловен от данъчната или пазарна оценка на недвижимите имоти.

Предмет на претенцията е законосъобразността на вписването на законната ипотека, от която черпи права Агенцията за приватизационен и следприватизационен контрол. В тази насока се твърди, че вписването, като вид нотариално действие, извършено на 18.06.2007 г. в том I-8, вх. № 530, партида 2286, стр. 6675 на АВ -СВ - гр. Дряново, на законна ипотека в полза на Агенцията за следприватизационен контрол върху имущество на приватизираното дружество „***" АД страда от следните пороци: молбата за вписване на законна ипотека не е подадена в срока по § 8, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗПСПК, както и че не могат да се извършват нотариални действия, каквото е вписването, относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, тъй като номата въз основа на която е вписана законната ипотека върху имуществото на приватизираното предприятие, а именно §8 ПЗР на ЗИД на ЗПСК противоречи на чл. 61, пар. 1 ДФЕС, като  след влизането на Р България в Европейския съюз считано от 01.01.2007 г. общностното право е задължително за страната ни предвид членството ни в Европейския съюз.

Искането е да се приеме за установено, че извършеното от Агенция за следприватизационен контрол, гр. *** вписване на законна ипотека на 18.06.2007 г. в том I-8, вх. № 530, партида 2286, стр. 6675 на АВ - СВ - гр. Дряново, в полза на Агенцията за следприватизационен контрол е недопустимо или евентуално недействително, или при несъществуване на вписаното обстоятелство. Посочено е, че исковата претенция е в условията на главен и евентуален установителен иск.

С Разпореждане от 28.11.2018 г. съдът е констатирал, че и след направените уточнения исковата молба отново е нередовна, тъй като в петитума на исковата молба ищецът е формулирал искане да се установи със сила на пресъдено нещо, че вписването на законната ипотека, като „нотариално действие” е недопустимо или недействително или при несъществуване на вписаното обстоятелство, но не са посочени конкретни пороци на вписването, а отново са наведени твърдения за пороци, отнасящи се до предпоставките за възникване и съществуване на признатото с § 8 ПР и § 11д ДР на ЗИД на ЗПСК право на вписване на законна ипотека. Съдът е приел, че отново е налице противоречие между твърденията, изложени в обстоятелствената част и направеното искане.

На следващо място в петитума на исковата молба за пръв път е било заявено и още едно искане за установяване, че вписването е извършено при несъществуване на вписаното обстоятелство, без  в тази насока в обстоятелствената част да са изложени конкретни твърдения. На последно място в петитума е заявено, че исковата претенция е в условията на главен и евентуален установителен иск, но тъй като са предявени три иска, но не става ясно кой от тях е главният и кои са в условията на евентуалност и в каква последователност. С разпореждането исковата молба отново е оставена без движение, като на ищеца са дадени задължителни указания: да посочи в какво точно се състои недопустимостта на вписването на законната ипотека, като „нотариално действие” в съответствие с направеното искане; да посочи в какво точно се състои недействителността на вписването на законната ипотека, като „нотариално действие” в съответствие с направеното искане; да изложи конкретни обстоятелства във връзка със заявеното в петитума на исковата молба искане за установяване, че вписването е извършено при несъществуване на вписаното обстоятелство и да се конкретизират предявените искове, като се посочи кой е главен, кои са предявени в условията на евентуалност и в каква последователност.

Посочено е, че при неотстраняване на нередовностите в срок исковата молба  ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Видно от приложената по делото разписка, съобщението е връчено на процесуалния представител на ищеца на 10.12.2018 г.

В срок, на 17.12.2018 г. по пощата е изпратена молба, в която са направени средните уточнения:

Недействителността /нищожността/ на вписването, се изразявала в това, че е вписано неподлежащото на вписване обстоятелство, тъй като основанието за вписване на законната ипотека - §8 ПР на ЗИД на ЗПСК нямало правно действие и не можело да бъде прилагано от момента на приемането на Република България за член на Европейския Съюз, считано от 01.01.2007 г., поради противоречие с нормата на §63, §1 ДФЕС в аспекта на установената забрана за ограничение на свободното движение на капитали между държавите членки и постоянната практика на Съда на ЕС по въпросите за нейното приложение.

В тази връзка е предявен главен иск за обявяване недействителност /нищожност/ на вписването на законна ипотека, поради противоречие на нормата на §8 ПР на ЗИД на ЗПСК с нормата на §63, §1 ДФЕС.

Недопостимостта на вписването, се изразявала в неправилен кредитор.  В тази насока се излага, че в чл. 168, ал. 2 от ЗЗД е предвидено, че вписването на законната ипотека става по молба на кредитора. В конкретния случай с молбата се иска вписване на законна ипотека в полза Агенцията за следприватизационен контрол, за която няма данни „***"АД -приватизираното предприятие да е кредитор на АСПК. На следващо място молбата за вписване на законна ипотека не била подадена в срока по § 8, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗПСПК, защото върху молбата за вписване на законна ипотека имало нанесени данни, че се вписва на 18.06.2007 г., което означавало, че действието е извършено извън шестмесечният срок по § 8, ал.2 от ПЗР на ЗИД ЗПСПК, изтекъл на 04.03.2007 г. На последно място се твърди, че липсва надлежно описание на недвижимите имоти - в молба за вписване на законна ипотека няма индивидуализация на недвижимите имоти, върху които е вписана законната ипотека. В молбата за вписване на законна ипотека имотите не са посочени конкретно и с индивидуализиращи ги данни така както изисква чл. 6, ал. 1 б. "в" от ПВп - няма пълно описание на обектите, няма граници. Неспазването на това условие определяло недействителност на вписването на законната ипотека, тъй като съдията по вписванията не е бил сезиран с конкретно искане за вписване на законна ипотека върху определен недвижим имот и не е следвало да извършва вписване. Това опорочаване на вписването в случая водело до опорочаване на самата законна ипотека, тъй като от него произтичала неизвестност за тъждеството на имота - хипотезата на чл. 170 ЗЗД.

В тази връзка е предявен евентуален иск за установяване на недопустимост на вписване - вписване след изтичане на законния срок; неправилен кредитор; липса на надлежно описание на недвижимите имоти.

Вписването на несъществуващо обстоятелство се изразявало в това, че вписаното обстоятелство не е възникнало валидно. Вписването било елемент от фактическия състав на ипотеката, в конкретния случай законна ипотека, и имало конститутивно действие. Обстоятелството, което не е възникнало валидно, е невъзникналото ипотечно право на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК, поради неговото противоречие с нормата на §63, §1 ДФЕС в аспекта на установената забрана за ограничение на свободното движение на капитали между държавите членки и постоянната практика на Съда на ЕС по въпросите за нейното приложение.

В тази връзка е предявен евентуален иск за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство - вписаното обстоятелство законна ипотека с основание §8 ПР на ЗИД на ЗПСК не е възникнало валидно, тъй като това основание противоречало на европейска норма.

При така изложеното съдът намира, че констатираните в исковата молба противоречия не са отстранени.

Недействителността на вписването отново е обусловена от несъответствието на разпоредбата на пар. 8 от ПР към ЗИД на ЗПСК, въз основа на която е вписана ипотеката, с нормите на европейското право, което е основание за недействителност на ипотеката и е различно от основанията за недействителност на вписването й.

Недопостимостта на вписването е обвързано с това, че същото е извършено в противоречие изискванията на чл. 168, ал. 2 от ЗЗД, като е посочено, че опорочаването на вписването в случая водело до опорочаване на самата законна ипотека, тъй като от него произтичала неизвестност за тъждеството на имота - хипотезата на чл. 170 ЗЗД. Следователно отново е налице смесване на основанията на недопостимост на вписването, като нотариално действие и недействителност на учредяването на ипотеката по смисъла на 170 от ЗЗД.

Твърденията относно това, че вписвано несъществуващо обстоятелство, отново са обвързани с това, че вписаното обстоятелство не е възникнало валидно и произтичат от несъответствието на разпоредбата на пар. 8 от ПР към ЗИД на ЗПСК, т.е. липсата на правно основание за възникване на ипотечно право.

Така наведените доводи за пороци на вписването - недействителност, недопостимост, и че е вписано несъществуващо обстоятелство, отново произтичат от несъответствието на разпоредбата на пар. 8 от ПР към ЗИД на ЗПСК, въз основа на която е вписана ипотеката, с нормите на европейското право, както и на противоречие с чл. 168, ал. 2 от ЗЗД, които са твърдения за отсъствие на законно основание за възникване/съществуване на ипотечното право - законна ипотека по пар. 8 ПР на ЗИД на ЗПСК като вид материално право. При това положение формулираният от ищеца петитум, както по главния, така и евентуалните искове за пороци на самото вписване, не съответстват на твърденията, на които той се позовава, и с които  отрича основанието за възникването на самата законна ипотека.

С оглед изложеното указанията на съда не са изпълнени, отново е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.   

Водим от горното, съдът

                                          ОПРЕДЕЛИ:

 

ВРЪЩА, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, подадената от „***” АД, ЕИК ***, гр. ***, ул. ***, представлявано от М.Н.Х., чрез пълномощник адв. Д.М.П. от ГАК, съдебен адрес ***, ***, искова молба против Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, ЕИК ***, гр. ***, ул.***, с която са предявени искове с посочено правно основание чл. 88 от ЗКИР във вр. с чл. 537, ал. 2 и чл. 124 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 508/2018 г. по описа на Дряновски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Габровски
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се изпрати на ищеца на посочения съдебен адрес.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: