Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 13

гр. Дряново, 20.02.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Дряновският районен съд в публично заседание на 21.01.2019 година в състав:

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ : МАРИЕТА СПАСОВА

 

при секретаря Кремена Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 514 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Кумулативно предявени субективно и обективно свързани искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

  Ищецът К.К.К. основава исковата си претенция на обстоятелството, че работил в ответното дружество на длъжност “шофьор на автобус”. Посочва, че със заповед № 05.3/ 11.04.2018г. на работодателя трудовото правоотношение било прекратено, считано от 12.04.2018г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Посочва, че въпреки че изпълнявал задълженията си по трудовия договор и работил при ответника последният не му е заплатил дължимите възнаграждения за месеците януари, февруари и март 2018г.

Освен претенцията за незаплатени трудови възнаграждения претендира и законната лихва за забава върху тях, неплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 33 дни, ведно със законната лихва върху дължимото обезщетение, както и неплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, представляващо обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за срока на предизвестието – при безсрочно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху него, както и неплатен ползван платен годишен оптуск в размер на 6 работни дни през месец април 2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Твърди, че страните сключили споразумение от 11.04.2018г., с което работодателят се задължил да изплати на ищеца дължимите трудови възнаграждения за месеците декември 2017г., януари, февруари и март 2018г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 33 работни дни в срок до 08.05.218г. Работодателят бил заплатил на ищеца само дължимото му възнаграждение за м. декември 2017г., като до настоящият момент не бил извършил плащане на другите дължими суми.

Моли съда да осъди ответното дружество да заплати следните дължими, но незаплатени възнаграждения и обезщетения, както следва : сумата 481,06 лв. – главница, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. януари 2018г., сумата 25,31 лв. лихва за периода 09.05.2018г. – 13.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата 481,06 лв. – главница, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. февруари 2018г., сумата 25,31 лв. лихва за периода 09.05.2018г. – 13.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата 481,06 лв. – главница, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. март 2018г., сумата 25,31 лв. лихва за периода 09.05.2018г. – 13.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,  сумата 828,30 лв. – главница, представляваща неплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 33 работни дни, сумата 43,57 лв. - законната лихва върху посочената сума за периода от 09.05.2018г. – 13.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата 181,56 лв. – главница, представляваща неплатен ползван платен годишен отпуск в размер на 6 работни дни през м. април 2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,, сумата 635,46 лв. – главница, представляваща неплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, сумата 29,36 лв. законна лихва върху главницата за периода 01.06.2018г. – 13.11.2018г. съгласно чл. 228 ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,

Моли съда да осъди ответника на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат Н. от АК – *** адвокатско възнаграждение за осъществена безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца.

В съдебно заседание на 21.01.2019г. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК ищецът измени размера на предявените искове, като искът за дължимо трудово възнаграждение за месец януари 2018 г. да се счита предявен за сумата от 502,03 лв., вместо първоначално предявения размер от 481,06 лв., ведно с лихва за периода от 09.05.2018 г. - 13.11.2018 г. в размер на 26,36 лв. вместо първоначално претендираните 25,31 лв. както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Искът за дължимо трудово възнаграждение за месец февруари 2018 г. да се счита предявен за сумата от 500,67 лв., вместо първоначално предявения размер от 481,06 лв., ведно с лихва за периода от 09.05.2018 г. - 13.11.2018 г. в размер на 26,28 лв., вместо първоначално претендираните 25,31 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Искът за дължимо трудово възнаграждение за месец март 2018 г. да се счита предявен за сумата от 510,48 лв., вместо първоначално предявения размер от 481,06 лв., ведно с лихва за периода от 09.05.2018 г. - 13.11.2018 г. в размер на 26,80 лв., вместо първоначално претендираните 25,31 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Сумата за неплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 33 работни дни да се счита предявен за сумата от 745,47 лв., вместо първоначално предявения размер от 828,30 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума за периода от 09.05.2018 г. - 13.11.2018 г. в размер на 39,13 лв., вместо първоначално претендираните 43,57 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Сумата за неплатено обезщетение за ползван платен годишен отпуск в размер на 6 работни дни през месец април 2016 г., да се счита предявен за сумата от 140,89 лв., вместо първоначално предявения размер от 181,56 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Сумата за неплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, представляващо обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за срока на предизвестието, при безсрочно трудово правоотношение да се счита предявен за сумата от 571,97 лв., вместо първоначално предявения размер от 635,46 лв. ведно със законната лихва върху посочената сума за периода 01.06.2018 г. до 13.11.2018 г. съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ за сумата 26,38 лв., вместо първоначално претендираните 29,36 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В дадения от съда срок не е депозиран отговор от ответника. В съдебно заседание на 21.01.2019г. ответното дружество се представлява от адвокат П. от АК – Габрово, която взема становище, че предявените искове, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Твърди, че в исковата молба, ищецът не сочи фактите такива, каквито са, тъй като на 11.04.2018г. е подписал споразумение, в което се твърди, че има четири неизплатени заплати. Същият ден е подписал и ведомостта, че му е изплатена декемврийската заплата. Въпреки това обаче в исковата молба отново се претендирало неизплатено възнаграждение за м. декември.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното :

            По силата на сключен между страните трудов договор ищецът работил при ответното дружество на длъжност “Шофьор на автобус”. Със заповед № 05.3/ 11.04.2018г. трудовият договор е прекратен, считано от 12.04.2018г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради подадено заявление. В заповедта е написано, че на работника се дължи обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск : за 2016г. – 16 работни дни, за 2017г. – 17 работни дни или общо 33 работни дни в размер на 828,30 лв. Заповедта е подписана и получена от работника.

            По делото е представено споразумение от 11.04.2018г., сключено между страните по делото, по силата на което работодателят се задължил да изплати следните дължими възнаграждения в брой на К.К.К. : 1. Чиста сума за заплати за четири месеца в размер на 1924,25 лв. и 2. За неизползван платен годишен отпуск (33 работни дни) в размер на 828,30 лв. или общо 2752,55 лв. Горепосочената сума от 2752,55 лв. страните са договорили да бъде изплатена до 08.05.2018г.

            От заключението на назачената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че начисленото от работодателя, но неизплатено трудово възнаграждение на ищеца са месец януари 2018г. възлиза на 646,96 лв. бруто и 502,03 лв. нето (след удръжки), за месец февруари 2018г. – 645,21 лв. бруто и 500,67 лв. нето и за месец март 2018г. – 657,85 лв. бруто и 510,48 лв. нето. Дължимата лихва за неизплатени трудови възнаграждения на ищеца за периода 09.05.2018г. до 13.11.2018г. е размер на 79,44 лв. В счетоводството на ответното дружество няма начислени и изплатени лихви върху трудови възнаграждения. Нетната сума на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ е в размер на 745,47 лв. Последното не е изплатено от ответника. Дължимата лихва за периода 09.05.2018г. до 13.11.2018г. е в размер на 39,13 лв. Същата не е начислена и изплатена от ответното дружество.

           През м. април 2018г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск в размер на 6 дни. Нетната сума за ползвания отпуск, начислена на ищеца е в размер на 140,89 лв. Последната не е изплатена на ищеца. Нетната сума на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ е в размер на 571,91 лв. Последната не е изплатена на ищеца, като дължимата лихва върху това обезщетение за периода от 05.08.2018г. до 13.11.2018г. е в развер на 26,38 лв. и сумата не е изплатена. Общата сума за получаване от ищеца е в размер на 3116,40 лв.

           Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

            Предявеният иск с правно основание чл. 128 КТ е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Безспорно по делото се установи съществуването на валидно трудово правоотношение, по силата на което работникът се е задължил да престира труд срещу ответното задължение на работодателя да заплати в срок полагащото се трудово възнаграждение. По делото не се спори, че ищецът е изпълнявал задълженията си по трудовия договор до прекратяването му на 12.04.2018г. От друга страна от назначената по делото експертиза се установи, че ответното дружество е начислило, но не е изплатило на ищеца дължимото трудово възнаграждение за месеците януари, февруари и март 2018г. Признание на този факт се съдържа в сключеното между страните извънсъдебно споразумение от 11.04.2018г.

            Неоснователно е възражението на процесуалния представител на работодателя, че въпреки изплащането на трудовото възнаграждение на работника за м. декември 2017г., същият продължава да го претендира. Видно от диспозитива и петитума на исковата молба ищецът признава, че работодателят е заплатил дължимото възнаграждение за м. декември 2017. и претендира само възнаграждения за трите начални месеца на 2018г. Поради което следва да се приеме, че работодателят е неизправна страна по договора, като не е изплатил изцяло и в срок трудовото възнаграждение на ищеца за м. януари, февруари и март 2018г. в общ нетен размер на 1513,18 лв. С оглед на горното съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца дължимата сума. Върху присъдената главница за неизплатените трудови възнаграждения за посочените по-горе месеци следва да се присъди и законната лихва от 13.11.2018 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане.

            Съгласно съдебната практика присъждането на сумите за трудово възнаграждение може да бъде както в брутен, така и в нетен размер. В съдебното решение следва ясно да е посочено дали се присъжда брутното трудово възнаграждение, в който случай съдебният изпълнител е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения, или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. В този смисъл решение № 154/ 24.06.2015.г. по гр. д. № 6134/2014 г. на III г. о. на ВКС и решение № 166/25.02.2010 г. по гр. д. № 220/2009 г., III г. о. на ВКС/. Доколкото в случая след изменението на исковете е поискано присъждане на суми в нетен размер, съобразно диспозитивното начало в процеса, съдът намира, че следва да присъди сумата за дължимото трудово възнаграждение в нетен размер.

            За периода от 09.05.2018г. (денят след изтичане на уговорения между станите срок за изплащане на дължимото трудово възнаграждение) до 13.11.2018г. (датата на предявяване на иска) се дължи лихва за забава върху главницата, представляваща неизплатени от работодателя възнаграждения за м. януари, февруари и март 2018г., която възлиза на 79,44 лв. Поради което искът за присъждане на лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения следва да бъде уважен, така както е предявен.

            Ищецът претендира да му бъде заплатено трудово възнаграждение за ползвания през м. април 2018г. платен годишен отпуск в размер на 6 работни дни. Видно от заключението на вещото лице действително през посочения месец ищецът 6 работни дни е бил в платен годишен отпуск. Възнаграждението за разрешен и ползван годишен отпуск представлява част от трудовото възнаграждение за съответния месец. Възнаграждението за използван платен годишен отпуск е в нетен размер от 140,89 лв., което не е изплатено от ищцовото дружество. С оглед на горното съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца дължимата сума за неизплатено възнаграждение за ползвания платен годишен отпуск през м. април 2018г. Върху присъдената главница за неизплатеното възнаграждение за неизползван годишен отпуск следва да се присъди и законната лихва от 13.11.2018 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане.

            По отношение на предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск съдът намира, че също е основателен. Съдът взе предвид установената фактическа обстановка и процесуалното поведение на ответника, като приема за безспорно съществуването на валидно трудово правоотношение между страните. При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Видно от заключението на вещото лице ищецът има право на общо 33 дни платен годишен отпуск за 2016г. и 2017г., като размерът на дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е в нетен размер на 745,47 лв. С оглед на горното съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца дължимата сума. Върху присъдената главница за неизплатеното обезщетение за неизползван годишен отпуск следва да се присъди и законната лихва от 13.11.2018 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане.

            За периода от 09.05.2018г. (денят след изтичане на уговорения между станите срок за изплащане на дължимото трудово възнаграждение) до 13.11.2018г. (датата на предявяване на иска) се дължи лихва за забава върху главницата, представляваща неизплатено от работодателя обезщетение за неизползвания годишен отпуск, която възлиза на 39,13 лв. Поради което искът за присъждане на лихва за забава върху неизплатените обезщетение следва да бъде уважен, така както е предявен.

            На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Установи се по делото от представената заповед, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, както и, че срокът на предизвестието по сключения безсрочен трудов договор е 30 календарни дни. Размерът на обезщетението се установява от заповед № 05.3/ 11.04.2018г., която съдържа извънсъдебно признание на ответника, че размерът на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ е брутното трудово възнаграждение на ищеца за 1 месец. Счетоводната експертиза дава заключение, че брутният размер на обезщетението е 635,46 лв., а нетният е 571,91 лв. Съдът намира, че следва да се присъди нетният размер на обезщетението, както е поискано от ищеца с изменението на исковата молба. При това положение искът следва да се уважи до пълния предявен размер от 571,91 лева, а като законна последица от това ответникът следва да бъде осъден да заплати и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 228, ал. 3 от КТ следва да се присъди и законната лихва за забава от 01.06.2018г. до 13.11.2018г. (датата на подаване на исковата молба) в размер на 26,38 лв. Върху присъдената главница за неизплатеното обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие следва да се присъди и законната лихва от 13.11.2018 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане.

            На основание чл. 242, ал. 1 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение в частта относно присъдените суми за възнаграждение и обезщетение за работа.

            По отношение на разноските. Процесуалният представител на ищеца е направил искане за разноски за изпълнителното производство съгласно представен списък в размер на 84 лв. разноски за налагане на обезпечение по издадена от съда обезпечителна заповед. Съгласно разрешението, дадено с т. 5 от Тълкувателно решение № 6/ 2012г., ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът следва да му осъди ответното дружество да заплати на ищцата направените разноски за платена такса в изпълнителното производство за обезпечаване на иска.

            В производството се претендира ответникът да заплати възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за осигурената безплатна правна помощ. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), тъй като в договорът за правна защита и съдействие (л. 9) изрично е посочено, че правната помощ е безплатна на основание чл. 38, ал. 1, т.3, предл. второ от закона. Нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в производство по делото не е необходимо да се провежда. В този смисъл определение №515/02.10.2015г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I т. о., ВКС. Съгласно разрешението, дадено с т. 16 от Тълкувателно решение № 6/ 2012г., ОСГТК на ВКС минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба No 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая предмета на делото е трудов спор с предявени три обективно съединени осъдителни  искове за парични вземания : по чл. 128 от КТ за сумата от 1658,13 лв., по чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 745,47 лв. и по чл. 221, ал. 1 от КТ за сумата от 571,91 лв. Съгласно действащата разпоредба  на чл. 2, ал. 5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се определи на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по всеки един от трита иска. Искът по чл. 128 от КТ е в размер над 1000 лв. ,поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 размерът на адвокатско възнаграждение възлиза на 346 лв. Всеки един от останалите два иска е с цена под 1000 лв.,предвид на което и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 по всеки от тях размерът на адвокатското възнаграждение е 300 лв. На основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение дължимият хонорар, който следва да заплати ответника на адвокат Н. е в размер на 946 лева.

            Ответникът дължи заплащането на държавните такси за разглеждане на уважените искове, от заплащане на които ищецът е освободен. Поради което следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Дряново сумата 66,16 лв. държавна такса за иска по чл. 128 от КТ, 50 лв. държавна такса за иска по чл. 221 от КТ, 50 лв. държавна такса за иска по чл. 224 КТ и 50 лв. за предявения иск по чл. 86, ал. 1 от КТ. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на Районен съд Дряново и направените по делото разноски, от които ищецът е освободен, а именно 100 лв. – възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

            Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

            ОСЪЖДА "***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. ***, представлявано от управителя Р.Л.Л. ДА ЗАПЛАТИ на К.К.К., ЕГН **********,*** както следва : СУМАТА 1513,18 лв. (хиляда петстотин и тринадесет лв. и осемнадесет ст.) – главница, представляваща общ нетен размер на неизплатено трудово възнагражение за месеците януари, февруари и март 2018г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.11.2018г. до окончателното изплащане, както и СУМАТА 79,44 лв. (седемдесет и девет лв. и четиридесет и четири ст.) – лихва за забава върху главницата, считано от 09.05.2018г. до 13.11.2018г., СУМАТА 745,47 лв. (седемстотин четиридесет и пет лв. и четиридесет и седем ст.) – главница, представляваща нетен размер на неизплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.11.2018г. до окончателното изплащане, както и СУМАТА 39,13 лв. (тридесет и девет лв. и тринадесет ст.) – лихва за забава върху главницата, считано от 09.05.2018г. до 13.11.2018г., СУМАТА 140,89 лв. (сто и четиридесет лв. и осемдесет и девет ст.) – главница, представляваща нетен размер на възнаграждението за полван, но незаплатен платен годишен отпуск в размер на 6 дни през м. април 2018г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, СУМАТА 571,91 лв. (петстотин седемдесет и един лв. и деветдесет и една ст.) – главница, представляваща нетен размер на дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.11.2018г. до окончателното изплащане, както и СУМАТА 26,38 лв. (двадесет и шест лв. и тридесет и осем ст.) – лихва за забава върху главницата, считано от 09.05.2018г. до 13.11.2018г.

            ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК в частта относно присъдените суми за възнаграждение и обезщетение за работа.

            ОСЪЖДА "***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. ***, представлявано от управителя Р.Л.Л. ДА ЗАПЛАТИ на К.К.К., ЕГН **********,*** СУМАТА 84 лв. (осемдесет и четири лева) разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

            ОСЪЖДА "***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. ***, представлявано от управителя Р.Л.Л. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г.Н. от АК – ***, адрес гр. ***, ул. ***СУМАТА 946 (деветстотин четиридесет и шест) лв. – възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1 ЗА.

            ОСЪЖДА "***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. ***, представлявано от управителя Р.Л.Л. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Дряново сумата 216,16 лв. (двеста и шестнадесет лв. и шестнадесет ст.) - държавна такса за разглеждане на предявените искове, сумата 100 (сто) лева – разноски за вещо лице, както и 5 лв. (пет лева) – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

            Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: