Р Е Ш Е Н И Е

12

гр.Дряново, 13.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Дряновски районен съд, в открито заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година  в състав:        

                                                                      Председател : Е. Дишева         

при секретаря Кремена Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 261 по описа за 2018 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба на С.Х.И. ***, с адрес за призоваване гр. ***, ул. ***, адв. Н.Н., против ”***” ЕООД, ЕИК ***, гр. ***, общ. ***, ***, бул. ******, представлявано от *** С.Х.Т., се излага, че по силата на трудов договор № 031/23.03.2016 г. ищцата работела в ответното дружество като лаборант в мандра в с. Гостилица, общ. Дряново за периода от 23.03.2016 г. до 04.04.2017 г., когато била освободена на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, без да е подавала молба. Твърди се, че при прекратяване на трудовия договор от страна на ответника, същият не предоставил на ищцата заповедта за това. Такава заповед не била връчена на ищцата и до настоящия момент. През м. май 2017 г. била оформена трудовата книжка на ищцата, с отбелязана дата на постъпване 23.03.2016 г. и дата на освобождаване 04.04.2017 г. Последното трудово възнаграждение, което ищцата получила било за м. май 2016 г. След прекратяването на трудовото правоотношение ѝ се дължали и не били изплатени трудови възнаграждения за 10 месеца – от м. юни 2016 г. до м. март 2017 г, по 480 лв. месечно или общо 4 800 лв. Върху това неизплатено трудово възнаграждение се дължала мораторна лихва в общ размер от 770,47 лв. за периода от 01.06.2016 г. до 15.05.2018 г. Дължало се и обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ в размер на 480 лв. за неизползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2016 г., както и лихва върху тази сума за периода от 04.04.2017 г. до 15.05.2018 г. в размер на 95,39 лв. Дължимо било и обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ за неспазен от работодателя срок за предизвестие, в размер на една брутна работна заплата или 480 лв., както и лихва върху тази сума за периода от 04.04.2017 г. до 15.05.2018 г., в размер на 95,39 лв. След прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на 04.04.2017 г., тя останала без работа до 15.05.2017 г., когато започнала работа при друг работодател. Твърди се, че поради неиздаването от страна на работодателя на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, същата била възпрепятствана да се регистрира в Бюрото по труда и да получи обезщетение за безработица от Агенцията по заетостта в размер по 288 лв. месечно или общо 432 лв. за период от един месец и две седмици, когато е била без работа. Върху тази сума се дължала и мораторна лихва за периода от 04.04.2017 г. до 15.05.2018 г., в размер на 48,94 лв. Ищцата неколкократно искала от ответника да ѝ заплати дължимите суми по трудовия договор, като последния път сторила това с писмо-покана, изпратена с обратна разписка на 28.03.2018 г. и получена от ответника на 30.03.2018 г., но  дължимите суми не били изплатени.

Направено е искане съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищцата посочените суми, както и разноските по делото.

На ответното дружество, по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея. В едномесечния срок не е представен писмен отговор.

В съдебно заседание на 15.01.2019 г. е направено изменение на предявените искове. След направеното изменение исковете са предявени, както следва: искът с правно основание чл. 128, ал. 2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за периода от месец юни 2016 г. до месец март 2017 г. е намален от сумата 4800 лв. на сумата от 3756,97 лв.; искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за периода от 01.06.2016 г. до 15.05.2018 г., върху неизплатените трудови възнаграждения е намален от сумата 770,47 лв. на сумата от 539,22 лв.; искът с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ е намален от сумата 480 лв. на сумата от 432 лв.; искът с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ е намален от сумата 480 лв. на сумата от 432 лв.; искът с правно основание чл. 226, ал. 1 от КТ е намален от сумата 432 лв. на сумата от 339,50 лв. Производството по делото е прекратено в частта относно предявените искове по чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумите от 95,39 лв., представляващи законна лихва за забава за периода от 04.04.2017 г. до 15.05.2018 г. върху неизплатените обезщетения по чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, поради оттеглянето на исковете.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

От представения по делото трудов договор № 31 от 23.03.2016 г. се установява, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността лаборант" в ответното дружество, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 480лв. и допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. В т. 5 е посочено, че основното месечно трудово възнаграждение е с периодичност на изплащане веднъж месечно – до края на месеца, следващ месеца, за който се изплаща възнаграждението. В т. 7 е посочено, че срокът на предизвестието за прекратяване на трудовия договор е тридесет дни.

От представеното копие на стр. 15 от трудовата книжка на ищцата е видно, че е постъпила на работа в ”***” ЕООД на 23.03.2016 г., като трудовото правоотношение е прекратено на 04.04.2017 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Прослуженото време при този работодател е девет месеца и девет дни.

По делото не е представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Ответникът не е ангажирал доказателства за наличието на визираното в нея основание за прекратяване на трудовия договор, а именно изходящо от работника волеизявление за прекратяване на договора по взаимно съгласие.

От представеното по делото заверено копие от писмо изх. № 17239800 от 02.08.2017 г. от Дирекция Инспекция по труда, гр. ***, се установява, че ищцата е подала сигнал с вх. №  17258652/15.06.2017 г. След проверка ищцата е уведомена, че инспектори от Дирекция „Инспекция по труда" - *** са предприели действия за извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство в "***" ЕООД, като са били изискани, но не са представени трудовите досиета на работещите и работилите в дружеството лица в т. ч. и на ищцата, ведомости за заплати, както и други документи, касаещи възникване, изпълнение и прекратяване на трудовите правоотношения. Упълномощено от работодателя лице е представило писмена декларация от 27.06.2017 г., че документите на дружеството на хартиен и електронен носител са иззети по досъдебно производство по описа за 2016 г. на ГДБОП. Съгласно горецитираната декларация, на ищцата са издадени УП2 и УПЗ с изх. № 01-17/10.05.2017 г. и № 02-17/10.05.2017 г., като на 12.05.2017 г. е предадена трудовата ѝ книжка. Посочено е, че без представени от работодателя ведомости за заплати, молби и заповеди за ползване на платен отпуск и др. документи, не може да се установи начисляването и изплащането или неизплащането на същите.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че дължимото нетно трудово възнаграждение за периода от  01.06.2016 г. до 31.03.2017 г., след приспадане на личните осигурителни вноски и данък общ доход, е в размер на 3756,97 лв.

Дължимата лихва върху неизплатените за периода 01.06.2016 г. до 31.03.2017 г. трудови възнаграждения е в общ размер от 539,22 лв., дължима от 31.07.2016 г. – падеж на първото неизплатено трудово възнаграждение за м. юни 2016 г. до 15.05.2018 г.

Във връзка с въпроса какъв е размерът на обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ, в заключението си вещото лице е посочило, че ищцата има право да ползва 15 работни дни за 2016 г. и 5 работни дни за 2017 г., пропорционално на отработеното време, като от приложените към делото документи няма информация, че ищцата е използвала полагащия ѝ се годишен отпуск. Дължимото обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ, след приспадане на данък общ доход, е в размер на 432,00 лв., като размерът му е определен на база брутното трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение – м. март 2017 г.

От изслушването на вещото лице в съдебно заседание стана ясно, че не могло да извърши справка в счетоводството на ответното дружество, тъй като същото е преустановило дейността си и няма връзка с него. С оглед представеното по делото писмо от Дирекция Инспекция по труда, гр. ***, вещото лице се е свързало с представител на Дирекцията, откъдето е получило информация, че от представените при проверката документи е установено, че за всички месеци до датата на освобождаване са подавани декларации от работодателя, съдържащи персонални данни за ищцата С. Х., от които става ясно, че ищцата не е ползвала платен годишен отпуск.

Дължимото обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ, след приспадане на данък общ доход, е в размер на 432,00 лв.

От представените служебна бележка изх. № 298/04.11.2018 г. на Агенция по заетостта, Дирекция “Бюро по труда” Габрово и Удостоверение изх. № 4303-07-496-1 от 10.12.2018 г. на НОИ Габрово, се установява, че за периода от 04.04.2017 г. до 15.05.2017 г. ищцата не е била регистрирана в Бюрото по труда и не ѝ е изплащано обезщетение за безработица. От представения по делото трудов договор № 569/11.05.2017 г. се установява, че считано от 15.05.2017 г. ищцата е започнала работа като *** в “***” ЕООД, гр. ***.

Съгласно заключението на вещото лице обезщетението за безработица е в размер на 60 % от средно-осигурителния доход на лицето през девет от последните дванадесет месеца или за периода от 01.07.2016 г. до 31.03.2017 г. На тази база е изчислено, че средно-дневното обезщетение е в размер на 13,58 лв. Дължимото обезщетение за безработица за посочения период от 04.04.2017 г. до 15.05.2017 г. е както следва: за м. април 2017 г. в размер на 230,86 лв., а за м. май 2017 г. в размер на 108,64 лв. или общо 339,50 лв.

При  така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск с правно основание чл. 128, ал. 2 от КТ за заплащане на трудови възнаграждения за периода от месец юни 2016 г. до месец март 2017 г. в общ размер от 3756,97 лв. е основателен и следва да бъде уважен. Безспорно по делото се установи, че за периода от 23.03.2016 г. до 04.04.2017 г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което работникът се е задължил да престира труд срещу ответното задължение на работодателя да заплати в срок полагащото се трудово възнаграждение. Тежестта за доказване по този иск се носи от работодателя, който следваше да докаже положителния факт, че е изплатил дължимите на работника трудови възнаграждения за процесния период. В случая ответникът не представи никакви доказателства за това, че изпълнил това си задължение. Безспорно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установи, че дължимото на ищцата нетно трудово възнаграждение за периода от 01.06.2016 г. до 31.03.2017 г. е в общ размер от 3756,97 лв., какъвто е и размерът на този иск след направеното изменение, поради което предявеният иск с правно основание чл. 128, ал. 2 от КТ следва да бъде уважен изцяло.

Както бе споменато и по-горе в приетото от фактическа страна, в трудовия договор изрично е посочено, че трудовото възнаграждение се изплаща до края на месеца, следващ месеца, за който се дължи. След като ответникът не е изплатил дължимите трудови възнаграждения на последната дата от следващия месец, е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва за забава в размер на законната лихва върху всяко едно неизплатено трудово възнаграждение, считано от падежа на същото до датата на завеждане на исковата молба - 15.05.2018 г. От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установи, че лихва за забава се дължи от 31.07.2016 г. – падежът на първото неизплатено трудово възнаграждение за м. юни 2016 г., като общият ѝ размер за периода от 31.07.2016 г. до 15.05.2018 г. е 539,22 лв. Следователно така предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 128, ал. 2 от КТ следва да бъде уважен за сумата от 539,22 лв. за периода от 31.07.2016 г. до 15.05.2018 г., като бъде отхвърлен за периода от 01.06.2016 г. до 31.07.2016 г., като неоснователен и недоказан.

С оглед установеното от вещото лице, че дължимите обезщетения по чл. 224 ал. 1 от КТ и чл. 221 ал. 1 от КТ са в размер на 432,00 лв., каквито са и размерите на тези искове след направеното изменение, същите следва да бъдат уважени изцяло. Както беше посочено и по-горе, по делото не е представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, като ответникът не е ангажирал доказателства, че същото е прекратено именно по взаимно съгласие, въз основа на изходящо от работника волеизявление за прекратяване на договора и приемане на такова волеизявление, поради което се дължи обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ.

Съдът счита, че предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 226, ал. 1, т. 1 от КТ са неоснователни и недоказани.  Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение. В случая ищцата претендира това обезщетение, тъй като не е получила от ответника заповед, с която ѝ е прекратено трудовото правоотношение, което препятствало възможността ѝ да се регистрира в Бюрото по труда и да получи обезщетение за безработица от Агенцията по заетостта. Фактическият състав на обезщетението предпоставя реално увреждане и причинна връзка между увреждането и несвоевременното издаване на документите, като ищецът носи доказателствената тежест да установи фактите на които основава претенцията си, както и да докаже претърпените вреди - имуществената загуба или пропуснатата полза.

В конкретния случай по делото не е представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Тежестта за доказване на това обстоятелство се носи от работодателя, който следваше да докаже положителния факт, че е издал такава заповед и кога, както и че е връчена на ищцата. Ответникът не представи никакви доказателства за това, че изпълнил това си задължение, поради което следва да се приеме, че не е издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Този факт сам по себе си не е основание за уважаване на иска за обезщетение, тъй като следва да е налице и причинна връзка между увреждането и неиздаването на заповедта. В случая по делото не се доказа в причинно-следствена връзка с неиздаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ищцата да е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността за регистриране в Бюрото по труда и получаване на обезщетение за безработица от Агенцията по заетостта за периода от 04.04.2017 г. до 15.05.2017 г.

В тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. Една от предпоставките по чл. 54а, ал. 1 от КСО за право на парично обезщетение за безработица е лицата да имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта, регистрацията на търсещите работа лица се извършва лично в дирекция "Бюро по труда" въз основа на: 1. документ за самоличност; 2. заявление-декларация по установен образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта; 3. документ, удостоверяващ адресна регистрация по настоящ адрес; 4. документи за придобито образование и/или квалификация; 5. документи, удостоверяващи общ и/или служебен стаж, и/или осигурителен стаж; 6. решение на Териториалната експертна лекарска комисия/Националната експертна лекарска комисия - за лицата с трайно намалена работоспособност; 7. документ, удостоверяващ придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст или на професионална пенсия за ранно пенсиониране, или документ, удостоверяващ получаването на пенсия за старост при условията на чуждо законодателство; 8. други документи - в случаите, когато са необходими, и/или писмена декларация за удостоверяване на други обстоятелства. Никъде в изброените документи не е посочено като изискване за регистрация да бъде представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Липсват твърдения и доказателства ищцата да е направила опит за регистрация в съответното "Бюро по труда" към Агенция по заетостта, каквато регистрация да е ѝ е отказана именно поради това, че не е представила заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като се има предвид, че отказите за регистрация подлежат на обжалване по административен ред пред директора на съответната дирекция "Регионална служба по заетостта", който се произнася с мотивирано решение. Макар от представените по делото справки да се установява, че за процесния период от 04.04.2017 г. до 15.05.2017 г. ищцата не е била регистрирана в Бюрото по труда и не е получавала парично обезщетение за безработица, при липсата на твърдения и доказателства ищцата да е направила опит за регистрация в съответното "Бюро по труда", като задължителна предпоставка за получаване на обезщетение за безработица, то няма как да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между неиздаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и пропусната полза, изразяваща се в неполучаване на обезщетение за безработица, след като възможността за регистрация зависи изцяло от волята на лицето, без да е обвързана с представяне на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

Предвид всичко изложено и липсата на доказана причинно-следствена връзка между неиздаването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и регистрацията и получаване на обезщетение за безработица, то предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. Поради неоснователността на главния иск, следва да се отхвърли и акцесорният такъв по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху обезщетението по чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното от ищцовата страна искане, ответникът на основание чл. 78 ал. 1 ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 300,00 лв. – направени разноски по делото за възнаграждение за един адвокат. Сумата, видно от представения договор за правна защита и съдействие е реално заплатена в брой.

Ответникът дължи заплащането на държавните такси за разглеждане на уважените искове и разноските, от заплащането на които ищецът е освободен. При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ДРС сумата от 206,41 лв., представляваща държавна такса върху уважените искове и 100 лв. - разноски по делото, представляващи изплатено от бюджетните суми възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ”***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, бул. ***, ***, представлявано от *** С.Х.Т. ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.И., с ЕГН **********,***, с адрес за призоваване гр. ***, ул. ***, адв. Н.Н., както следва:

СУМАТА от 3756,97 лв. (три хиляди седемстотин петдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от месец юни 2016 г. до месец март 2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 15.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, основание чл. 128, ал. 2 от КТ;

СУМАТА от 539,22 лв. (петстотин тридесет и девет лева и двадесет и две стотинки), представляваща законна лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения в общ размер от 3756,97 лв., за периода от 31.07.2016 г. до 15.05.2018 г. на основание чл. 86 ЗЗД,  като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за периода от 01.06.2016 г. до 31.07.2016 г., като неоснователен и недоказан.

СУМАТА от 432,00 лв. (четиристотин тридесет и два лева), представляваща обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. и 2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 15.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане;

СУМАТА от 432,00 лв. (четиристотин тридесет и два лева), представляваща обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 15.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане;

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, на осн. чл. 242 ал. 1 от ГПК в частта, касаеща трудовото възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Х.И., с ЕГН **********,***, против ”***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, бул. ***, ***, представлявано от *** С.Х.Т., искове за заплащане на сумата от 339,50 лв., представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 1, т. 1 от КТ за имуществени вреди от невъзможността да се регистрира в Бюрото по труда и да получи обезщетение за безработица от Агенцията по заетостта, поради неиздаване от страна на работодателя на заповед за прекратяване на трудовото  правоотношение, и за сумата от 48,94 лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ за периода от 04.04.2017 г. до 15.05.2018 г., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА ”***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, бул. ***, ***, представлявано от *** С.Х.Т., ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.И., с ЕГН **********,***, с адрес за призоваване гр. ***, ул. ***, адв. Н.Н., СУМАТА от 300,00 лв. (триста лева), направени разноски по делото за възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78 ал. 1 КТ.

ОСЪЖДА ”***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, бул. ***, ***, представлявано от *** С.Х.Т., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дряновски районен съд сумата от 206,41 лв. (двеста и шест лева и четиридесет и една стотинки), представляваща държавна такса върху уважените искове и сумата от 100,00 лв. (сто лева) - разноски по делото, представляващи изплатено от бюджетните суми възнаграждение за вещо лице, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: