Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

47

гр. Дряново, 12.10.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                              

Дряновският районен съд в публично заседание на 10.09.2018 година в състав:

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ : МАРИЕТА СПАСОВА

 

при секретаря Кремена Димитрова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 150 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взема предвид:

 

 

Жалба срещу наказателно постановление (НП) № НП-4/ 02.05.2018г., издадено от заместник –министър на културата.

 

Жалбоподателят Дряновски манастир “Св. А.М.”, представляван от *** *** *** ***Г. (Й. И. С.) обжалва НП, с което на основание чл. 200, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 229, ал. 2, предл. първо от Закона за културното наследство (ЗКН) е наложена имуществена санкция в размер на 15200 лв. и на основание чл. 228б, вр. чл. 192, ал. 1, т. 2 от ЗКН, вр. чл. 229, ал. 2, предл. първо от ЗКН е наложена имуществена санкция в размер на 5 500 лв. В жалбата се посочва, че НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати редица нарушения на материалния и процесуалния закон, наред с което същото е необосновано, доколкото закрепените в него фактически констатации са неправилни и не кореспондират с фактите от обективната действителност. Поради това обжалваният акт се явява необоснован и издаден в противоречие на закона, поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Дряновски манастир “Св. А.М.”.

На първо място и оглед разпоредбата на чл. 47 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) липсвали доказателства за компетентността на административнонаказващият орган. На следващо място се сечи, че санкционираното лице не е извършило нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В АУАН и НП не били посочени конкретните дати, на които било възложено извършването на строително-ремонтни и консервационно-реставрационни работи по храм “Св. А.М.” без съгласуване на проектната документация. В НП не била посочена и конкретна дата, на която не били изпълнени разпорежданията на принудителната административна мярка (ПАМ) от дата 24.08.2017г.

В хода на административнонаказателното производство било допуснато и нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. От съдържанието на обжалваното НП било видно, че при извършването на проверката на 17.08.2017г. е осъществено от служители на ГД ИОКИН в МК г-жа Ш. и г-н И., а последващата проверка на 25.10.2017г. е извършена от г-жа Ш. и арх. М. – регионални инспектори в СЦРП В. Търново при ГД ИОКН в МК. Същите лица са констатирали нарушението. Въпреки това АУАН не е съставен в тяхно присъствие и не са посочени като свидетели, а били посочени единствено свидетели по съставянето му.

 С НП било допуснато нарушение на процесуалните правила, доколкото неправилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото лице, чрез приложението на чл. 200, ал. 1, пр. първо от ЗКН. Административнонаказателната отговорност на Дряновски манастир “Св. А.М.” е ангажиране не за реализиране на инвестиционен проект, а за това, че манастирът е възложил извършването на строително-ремонтни и консеврационно-реставрационни работи по храм “Св. А.М.”. В НП съществувало противоречие между фактическото основание за търсене на отговорността и квалификацията на деянието по чл. 200, ал. 1, пр. първо от ЗКН, като по този начин било допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. По отношение на второто нарушениев НП не е индивидуализирано нарушението, за което е наложена съответната санкция. В нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН не е посочена конкретна дата на извършването на нарушението и не са описани обстоятелствата, при които е извършено или са извършени и законовите разпоредби, които са нарушени. Видно и от самото НП, прието е , че нарушението, за което е наложена обжалваната санкция е извършено в срока, който е предоставен за представяне на документите за съгласуване в МК.

Обжалваното НП било незаконосъобразно поради обстоятелството, че в конкретния случай административнонаказващият орган не е обсъдил дори общо и формално всички обстоятелства, имащи значение за администратовнонаказателната отговорност, като не е посочена конкретна мотивировка защо случаят не е приет за маловажен, а само формално е посочено, че не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощника адвокат Л. от АК – В. Търново, която поддържа жалбата. Представя допълнителни писмени бележки по делото.

Ответникът по жалбата Министерство на културата, редовно призовани, се представляват от главен юрисконсулт С.С., която взема становище, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка: 

От приложените в административнонаказателната преписка документи комплекс Дряновски манастир, разположен в част от поземлен имот с идентификотар 23947.272.454 на територията на община Дряново, област Габрово, включва църква “Св. А.М.”, игуменарна, килийно училище, паметник-костница, хотелска и стопанска част. Комплексът с прилежащите му сгради и църква, с изключение на паметника-костница, стопанисван от община Дряново, е под юрисдикцията и управлението на Великотърновската митрополия. Дряновският манастир, община Дряново, област Габрово притежава статут на архитуктурно-строителна и историческа недвижима културна ценност с категория “национално значение” съгласно §10, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН. Дряновският манастир, заедно с обкръжаващата го природна среда, община Дряново, област Габрово, е обявен с Разпореждане № 79 на Министерския съвет от 1971г. (необнар.) за архитектурно-исторически комплекс – паметник на културата.

Църквата “Св. А.М.” в Дряновски манастир, общ. Дряново, обл. Габрово, е декларирана със списък от 03.11.1973г. на НИПК като художествен паметник на културата и съгласно чл. 59, ал. 4 от ЗКН и §12, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН, притежава стутат на художествена недвижима културна ценност.

На 17.08.2018г. свидетелката Ш. и П. И. – регионални инспектори в СЦРП – В. Търново извършили проверка в Дряновски манастир “Св. А.М.” относно извършвани ремонтни дейности по църква “Св. А.М.” на територията на архитектурно – строителна и историческа недвижима културна ценност с национално значение. На 18.08.2018г. била извършена проверка по документи във Великотърновската митропилия в гр. В. Търново. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол вх. № 10-00-299/ 01.09.2017г. на Министерство на културата.

С Разпореждане от 24.08.2017г. св. Ш. наложила принудителни административни мерки на Дряновски манастир “Св. А.М.”, изразяващи се в следното : на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. “б” от ЗКН незабавно спиране на строително-ремонтните и стенописни работи по хлам “Св. А.М.” до съгласуването им с Министерство на културата и на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. “а” от ЗКН в срок до 30 дни от връчване на принудителната административна мярка Дряновски манастир “Св. А.М.” да представи в Министерството на културата проект за ремонт и стенописване на храм “Св. А.М.”, който да се съгласува с Министерство на културата.

 На 25.10.2017г. била извършена последваща проверка от св. Ш. и М.М. – регионални инспектори в СЦРП – В. Търново. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол вх. № 94-00-2028/ 16.11.2017г. на Министерство на културата.

С НП № НП-4/ 02-05-2018 от 02.05.2018г., издадено от А.Г., заместник-министър на културата, издадено въз основа на АУАН № 16/ 17.11.2017г. на жалбоподателя Дряновски манастир “Св. А.М.” на основание чл. 200, ал. 1, пр. първо от ЗКН, във вр. с чл. 229, ал. 2, предл. първо от ЗКН и чл. 18, чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН за административно нарушение и неизпълнение на задължение за съгласуване по чл. 83, ал. 1, т. 1, б. а от ЗКН, вр. чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН за това, че е възложил извършване на строително-ремонтни  и консервационно-реставрационни работи по храм “Св. А.М.” със статут на художествена недвижима културна ценност, и по килийното училище, намиращи се на територията и част от архитерктурно-строителна и историческа недвижима култура ценност Дряновски манастир с категория “национално значение”, без задължителното съгласуване на проектната документация е наложена “имуществена санкция” в размер на 15 200 лв. На основание чл. 228б, вр. чл. 192, ал. 1, т. 2 от ЗКН, вр. чл. 229, ал.2, предл. първо от ЗКН и чл. 18, чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН за административно нарушение и неизпълнение на разпорежданията по ПАМ, вх. № 94-00-284/ 25.08.2017г. в МК, като не е спрял строително ремонтните и стенописни работи по храм “Св. А.М.” до съгласуването им с министерство на културата и в срок от 30 дни от връчване на ПАМ, като не е внесъл за съгласуване документацията за строително-ремонтните и консервационно-реставрационните работи е наложена “имуществена санкция” в размер на 5 500 лв.

Приложен по делото е цитираният АУАН № 16/ 17.11.2017г., в който фактическото описание на нарушението е идентично с това в издаденото въз основа на акта НП.

Свидетелката Г.Ш. – регионален инспектор за Северна и Централна България, северен и централен район, Главна дирекция “Инспекторат за опазване на културнато наследство” към Министерство на културата потвърждава констатациите в акта. Същата посочи, че е извършила две проверки на място в Дряновски манастир и Светата Великотърновска митрополия, за което са съставени констативни протоколи от 18.08.2017г. и 21.10.2017г. Проверката била извършена по сигнал, който бил получен в Министерство на културата през месец декември 2016г. На място установили, че има поставено строително скеле около западната фасада на манастирската църква, като към момента на проверката се работело по стенописите. Видели, че била подменена старата желязна дограма, като дограмата на витражните прозорци била подменена с кафява на цвят ПВЦ дограма. Имало поставен климатик на южната фасада на манастирската църква. Ремонтни работи имало и по покрива на манастира. Направени били снимки, които приложили по делото. На 24.08.2018г. изготвила и ПАМ към ******, като представител на Дряновския манастир, за незабавно спиране на строително-ремонтните и художествените дейности по манастира до представяне и входиране на документация от министерството на културата и НИНКН. На 25.10.2017г. била извършена повторна проверка на място в Дряновския манастир. Установили, че ремонтното скеле било свалено и ремонтните работи били приключени. Констатирали, че няма недовършени строителни работи. С ръководството на дирекцията преценили, че има нарушение на ЗКН, което подлежи на санкциониране. На 17.11.2017г. ****** пристигнал в Министерството на културата, започнал да се запознава с акта, като започнал да пише и възражения, но по-късно заявил, че няма да подпише акт, поради което бил оформен отказ от приемане и подписване на акта.

Св. Г. посочи, че на 17.11.2017г. *** *** ***Г. се явил в Министерство на културата, придружен от отец М.. С колегите си Ш. и И. им представили проект на акта, който предстои да бъде подписан. В един момент по съвет на отец М. ****** заявил, че отказва да подпише акта, въпреки че бил започнал да подпише акта. Поради което оформили акта, след тяхното заминаване, като свидетелката се подписала като свидетел на отказа и като свидетел по съставянето на акта.

Св. П.И. – регионален инспектор в Главна дирекция към “Инспекторат за опазване на културното наследство” за северозападно райониране посочи, че присъствал на проверката на 17.08.2017г. в Дряновския манастир. На място установили, че около църквата имало монтирано строително скеле. Вратата и прозорците от ковано желязо били заменени с ПВЦ дограма скъклопакет. Старите врати и прозорци били нарязани. Посетили община Дряново, където установили, че няма документация за съгласуване на тези дейности според ЗКН. По тази причина посетили и Великотърновската Света митрополия, където разговаряли с ****** ***Г.. Сведетелят заяви, че не е участвал в останалите етапи от проверката.

Св. А. заяви, че до 15.01.2018г. работила в община Дряново. Присъствала на проверка в Дряновски манастир, при което видяла, че са сменени витражите на църквата и имало поставена ПВЦ дограма. Старата дограма била нарязана и прибрана в двора на манастира.

От показанията на св. Н. се установи, че същият е автор на проекта на стенописите, който включвал цветен проект на стенописа в мащаб 1:10 и текстова част. По идея на митрополита се наложило да бъдат проектирани двете странични ниши, които обогатяват архитектурната основа на западната фасада. Проектът бил предаден и Митрополията разпоредила да започне работи по реализацията му. След като проекта бил изготвен бил внесен за одобрение, но бил входиран директно в Министерство на културата, а по-късно и в НИНКН. Твърди, че не е запознат със становището на НИНКН, но твърди, че проектът е изготвен съобразно канона на Българската православна църква.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 7- дневен срок (от връчване на НП) и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).

Разгледана по същество е основателна. 

Съдът установи, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в кръга на неговата служба във връзка с което е представен заверен препис от Заповед № РД 09-267/ 19.05.2017 г. на Министъра на културата, с което заместник-министър А.Г. е упълномощена да издава наказателни постановления съгласно чл. 229, ал. 2 от ЗКН. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на заповед № РД09-449/ 28.06.2017г. на Министъра на културата, с която Г.Ш. е упълномощена да съставя актове за установяване на административни нарушения съгласно разпоредбите на ЗКН и ЗАНН. Поради което съдът приема, че възражението на жалбоподателя, че липсват доказателства за компетентността на административнонаказващия орган е неоснователно.

Относно твърденията в писмените бележки, че Дряновският манастир не е историческа културна ценност. С разпореждане № 79 на Министерския съвет от 1971г. (необнар.) Дряновският манастир е обявен за архитектурно-исторически комплекс – паметник на културата. Съгласно § 10 от Преходните и заключетилни разпоредби на ЗКН заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон. Поради което следва да се приеме, че разпоредбите на ЗКН са приложими по отношение на комплекс Дряновски манастир.

При служебната проверка на издаденото НП съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати многобройни съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до неговата незаконосъобразност и всяко от тях съставлява самостоятелно основание за отмяната му.

На първо място допуснато е нарушение на разпоредбата на  чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, тъй като отказът на наказаното лице да му бъде предявен АУАН и да го подпише, е удостоверен от свидетеля П.Г., която обаче е посочена в АУАН и като свидетел на установяване на нарушението и е подписала същия в тези две качества. Съдът съобрази, че ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да участват при съставянето на акта и да го подписват и това са свидетелите, които са присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората група свидетели, това са свидетелите присъствали при установяване на нарушението, а това могат да са лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата група са свидетели, присъствали при съставяне на акта – лица, както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Възражението на представителя на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не е основателно. ЗАНН изрично допуска, видно от посоченото по-горе, свидетели по съставянето на акта да бъдат както лица, присъствали при извършване на проверката, така и лица, които възприемат единствено обстоятелствата, свързани с изготвяне и подписване на акта.

Четвъртата категория са свидетелите на отказа на нарушителя да подпише акта, а това са лица, чието участие се налага само в случай, че нарушителя се възползва от процесуалната възможност, дадена му съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. С оглед посоченото следва да се приеме, че четирите категории свидетели удостоверяват различни факти и обстоятелства, поради което и за да не възникват съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по  чл. 43, ал. 2 от ЗАНН – този, удостоверяващ отказа за подписване на АУАН от нарушителя, следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Аргумент в тази посока се съдържа в разпоредбата на чл. 43 ал. 2 ЗАНН, съгласно която когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. Поради което следва да се приеме, че  свидетелят при отказа, следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели. Нарушението на това правило представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. В този смисъл е решение № 52 от 02.03.2018г. по КАНД № 21/2018 г. на Административен съд Габрово.

По отношение на нарушението по чл. 200, ал. 1, предл. първо от ЗКН е налице и друго нарушение на процесуалния закон, а именно по чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Санкционната разпоредба предвижда наказание за този, който реализира инвестиционен проект без съгласуване в нарушение на чл. 83 от ЗКН. От посочената от актосъставителя и административнонаказващия орган форма на изпълнително деяние “възложил извършването на строително-ремонтни и консервационно-реставрационни работи” не става ясно какви действия е следвало да предприеме Дряновският манастир, за да изпълни задължението си по чл. 83 от ЗКН. Поради което следва да се приеме, че е налице несъответствие между санкционната правна норма и фактическото описание на нарушението.

Относно нарушението по чл. 228б от ЗКН безспорно е установено, че с ПАМ от 24.08.2017г. са наложени две ПАМ – по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. “б” от ЗКН – незабавно да спре строително-ремонтните и стенописни работи по храм “Св. А.М.” и по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. “а” от ПАМ – в срок от 30 дни от връчване на ПАМ Дряновският манастир да представи в Министерство на културата проект за ремонт и стенописване на храм “Св. А.М.”, който да съгласува с Министерство на културата на основание чл. 83, ал. 1, т. 1, б. “а” и б. “в” по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН. Разпореждането е получено на 01.09.2017г., видно от направеното отбелязване на приложеното по делото известие за доставяне. Крайният срок за изпълнение на задължението на наложената мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. “а” от ПАМ е бил до 01.10.2017 г., т. е. едва след изтичането му би могло да е налице неизпълнение, респективно административно нарушение, което по – аргумент на изложеното, води на извода, че най-рано административно нарушение е могло да бъде извършено на 01.10.2017г. По неясни причини актосъставителят и наказващият орган са приели, че неизпълнението на наложената ПАМ е осъществено в периода от 01.09.2017г. до 17.10.2017 г., като част от периода от 01.09. до 01.10.2017г. попада в периода, даден на нарушителя за изпълнение на мярката по т. 2 от заповедта. От изложеното следва, че в противоречие с императивните изисквания на закона липсва посочване на ясна дата на извършване на нарушението, с което при издаването му, е допуснато нарушение чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Отделно от горното безспорно е, че с разпореждането за налагане на принудителна административна мярка са дадени две отделни предписания, за които се твърди, че не са изпълнени. Поради което в съставения АУАН и НП е следвало актосъставителят, съответно административнонаказващият орган, да опишат по отделно бездействията по отношение на всяко едно от дадените предписания. Съобразно правилото на чл. 18 от ЗАНН наказващият орган е следвало да наложи отделни санкции за всяко от тях. За разлика от съвкупността на множество престъпления по НК в административнонаказателното производство е възприет принципа за самостоятелно санкциониране на всяко отделно административно нарушение. Ако с един АУАН се констатират няколко нарушения, същите се установяват, квалифиицират и наказват самостоятелно, което няма пречка да стане в едно НП. Като е описал двете нарушения общо и е наложил едно общо наказание административнонаказващият орган е допуснал нарушение по чл. 18 от ЗАНН, което е от категорията на съществените, тъй като всякога пречи на нарушителя да разбере в какво нарушение е обвинен и какво наказание му е наложено.

По отношение на твърдяното в жалбата, че административнонаказващият орган не е обсъдил приложението на чл. 28 от ЗАНН съдът намира, че същото не отговаря на истината. Видно от обжалваното НП на стр. 7 административнонаказващият орган е изложил подробни съображнения защо приема, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното по-горе се налага като окончателен извода, че обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъоразно. Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-4/ 02.05.2018г., издадено от А.Г., заместник – министър на културата, с което на Дряновски манастир “Св. А.М.”, БУЛСТАТ 107594072, със седалище и адрес на управление Дряновски манастир 5370, гр. Дряново, община Дряново, област Габрово, представляван от ****** *** ***Г. (Й. И. С.) – управляващ, ЕГН **********, с което на основание чл. 200, ал. 1, пр. първо от ЗКН, във вр. с чл. 229, ал. 2, предл. първо от ЗКН и чл. 18, чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН за административно нарушение и неизпълнение на задължение за съгласуване по чл. 83, ал. 1, т. 1, б. а от ЗКН, вр. чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН за това, че е възложил извършване на строително-ремонтни  и консервационно-реставрационни работи по храм “Св. А.М.” със статут на художествена недвижима културна ценност, и по килийното училище, намиращи се на територията и част от архитерктурно-строителна и историческа недвижима култура ценност Дряновски манастир с категория “национално значение”, без задължителното съгласуване на проектната документация е наложена “имуществена санкция” в размер на 15 200 лв. и на основание чл. 228б, вр. чл. 192, ал. 1, т. 2 от ЗКН, вр. чл. 229, ал.2, предл. първо от ЗКН и чл. 18, чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН за административно нарушение и неизпълнение на разпорежданията по ПАМ, вх. № 94-00-284/ 25.08.2017г. в МК, като не е спрял строително ремонтните и стенописни работи по храм “Св. А.М.” до съгласуването им с министерство на културата и в срок от 30 дни от връчване на ПАМ, като не е внесъл за съгласуване документацията за строително-ремонтните и консервационно-реставрационните работи е наложена “имуществена санкция” в размер на 5 500 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението чрез Дряновския районен съд пред Габровски административен съд.

 

 

 

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :