МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 16.09.2015Г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 93/ 2015Г. ПО ОПИСА НА ДРЯНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД

 

 Обвинението е срещу К.Е.Г., ЕГН **********, за това, че на неустановен ден за периода от време 22/26.03.2015г. в местността "Манга" в гр. Дряново проникнал във вилния имот на Р.Б. *** и чрез използване на МПС - лек автомобил „Форд Транзит 2.5" с рег. № *** (чужда собственост), отнел от владението и без съгласието на собственика Р.Б. с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи : 3 бр. дървени пчелни кошери, заедно с пчелните семейства във всеки един и инвентар от 22 бр. рамки - всичко на обща стойност от 400 лв., собственост на Р.Б. *** -  престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,  вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр. Дряново поддържа повдигнатото обвинение.

Граждански иск не е предявен.

По искане на подсъдимия и упълномощения защитник производството по делото е проведено по реда на глава 27 - чл. 370 и следващите от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция. Подсъдимият след разясняване на правата по чл. 371, т. 1 от НПК се съгласи да не се провежда разпит на свидетелите Ц.Г.И., Х.И.А., И.Р.Й. и вещото лице П.М..

Съдът, като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, на основание чл. 372, ал. 3 от НПК одобри изразеното съгласие от страна на подсъдимия да не се извършва разпит на посочените от него свидетели И., А. и Й. и вещото лице П.М..

Въз основа на събраните доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Подсъдимият Г. е роден на ***г***. Същият е български гражданин, с начално образование, неженен, безработен. Подсъдимият е осъждан, както следва :

1. С влязла в сила на 09.11.2005г. присъда по НОХД № 135/ 2005г. на Районен съд гр. Дряново за престъпление по чл. 197, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 17.01.2005г., е осъден на пробация. Наказанието е изтърпяно на 09.01.2007г.

            2. С влязла в сила на 05.07.2006г. присъда по НОХД № 48/ 2006г. на Районен съд гр. Дряново за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на неустановен ден на месец април 2005г. е осъден на лишаване от свобода за срок от  три месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.

            3. С влязла в сила на 10.07.2007г. присъда по НОХД № 114/ 2007г. на Районен съд гр. Дряново за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, извършено на 10.05.2007г., е осъден на пробация.

            4. С влязла в сила на 11.11.2010г. присъда по НОХД № 35/ 2010г. на Районен съд гр. Дряново за престъпление по чл. 235, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 01.12.2009г. е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и глоба в полза на държавата от 1000 лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.

            5. С влязло в сила на 15.03.2011г. определение по НОХД № 39/ 2011г. на Районен съд гр. Дряново е одобрено споразумение, по силата на което за престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 20.10.2010г., е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от три години.

            Определено е общо наказание на подсъдимия по НОХД № 35/ 2010г. на Районен съд гр. Дряново и по НОХД 39/ 2011г. по описа на същия съд, а именно една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лв в полза на държавата. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от три години.

            6. С влязло в сила на 09.10.2012г. определение по НОХД № 125/ 2012г. на Районен съд гр. Дряново е одобрено споразумение, по силата на което за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, извършено на 27.04.2012г., е наложено наказание пробация и наказание обществено порицание.

            Свидетелите Т.Ж. и Х.А. били приятели и имали общо хоби – пчеларство. През м. февруари 2015г. св. Ж. споделил, че търси да закупи 3-4 кошера, заедно с пчелни семейства. Свидетелят А. разгласил това обстоятелство на свои познати и приятели.

            След известно време подсъдимият Г.  се обадил по телефона на св. А. и го попитал дали все още търси да закупи кошери за продажба. Свидетелят отговорил, че Т.Ж. иска да купи кошери и му продиктувал телефонния му номер. Подсъдимият се обадил и на този свидетел, като му предложил да му продаде 3 бр. кошери, заедно с пчелите в тях. Предложил му цена от 50 лв за кошер, като за транспорт трябвало да доплати 10 лв и 2 л домашна ракия.

            Свидетелят Ж. се съгласил да закупи кошерите и казал, че същите трябва да се доставят в имота му в местността „Кацата“ в гр. Дряново.

            На неустановена по делото дата през м. март 2015г. подсъдимият отишъл до вилния имот на св. Б. в местността „Манга“ в гр. Дряново, където преди това бил забелязал, че има много кошери, защото се виждали от пътя. Прескочил оградата и последователно изнесъл три броя кошери на пътя. След това се върнал до пл. „Ракета“ в гр. Дряново, където видял св. Ц.И.. Предложил му да му помогне да натоварят на неговата каруца 3 бр. кошери от кв. „Манга“ и свидетелят се съгласил.

Двамата отишли до дома на подсъдимия, където впрегнали коня и изкарали каруцата, като взели със себе си няколко стари одеяла. Стигнали до вилата на св. Б., където натоварили предварително изнесените кошери, като подсъдимият завил всеки от тях с одеяло. По обратния път подсъдимият се обадил на своя брат А. Г. и му казал да дойде до разсадника на „Опитна станция на сливата“. Не след дълго последният дошъл на мястото с микробус марка „Форд Транзит“ (бял на цвят) с надпис отстрани „***“ и рег. № ***. Тримата свалили кошерите и ги натоварили в микробуса, като отново ги покрили с одеяла. А. Г. и св. И. *** с микробуса и изчакали подсъдимия с каруцата пред дома му в гр. Дряново. След това тримата потеглили с моторното превозно средство към дома на св. Ж..

Междувременно св. Ж. се обадил на св. А. и му споделил, че ще му докарат кошери и го помолил да присъства при доставката. Когато пристигнал св. А. заварил подсъдимия, неговия брат и св. И. пред дома на св. Ж.. Фургона на микробуса бил отворен и така видял кошерите, които по-късно били разтоварени. Св. Ж. платил на подсъдимия 160 лв и му дал 2 л домашна ракия и 2 л бяло вино.

След известно време св. Б. установил липсата на кошерите и веднага уведомил РУП Дряново. След дълго търсене сам намерил кошерите в местността „Кацата“ в имота на св. Ж.. Разпознал собствеността си по отличителни белези, защото сам бил правил кошерите.

            На 05.05.2015г. с протокол за доброволно предаване св. Ж. предал на разследващ полицай при РУ Дряново 3 бр. кошери, заедно с пчелни семейства.

С постановление от 15.05.2015г. прокурор от Районна прокуратура Дряново  на основание чл. 111, ал. 2 от НПК постановил да се върнат по надлежния ред на собственика Р.Б. *** иззетите като веществени доказателства 3 бр. дървени кошери, заедно с пчелните семейства.

            Видно от заключението на изготвената и приложена по делото съдебно-оценъчна-експертиза стойността на 3 бр. пчелни кошери, инвентар и пчелни семейства възлиза на 400 лв.

При така приетото за установено съдът достигна до правния извод, че на неустановена дата през м. март 2015г. в местността „Манга“ в гр. Дряново подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Не се събраха доказателства относно точната дата на извършване на деянието. Така св. Ж. категорично заяви, че кошерите са му докарани през м. март 2015г., но не можа да посочи конкретен ден. Св. Б. в показанията си, дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК твърди, че кошерите са откраднати от неговия имот в периода 22-26.03.2015г. Св. И., който е присъствал на товаренето и превозването на кошерите твърди, че деянието е извършено през м. март 2015г. в средата или към края на месеца. Поради което съдът прие, че деянието е извършено на неустановена дата през м. март 2015г.

Съгласно обвинителният акт е посочено, че деянието е извършено от подсъдимия в периода 22-26.03.2015г. Приемайки, че вещите са отнети на неустановена дата през месец март 2015г. съдът не е ограничил правото на защита на подсъдимия да разбере в какво престъпление е обвинен и адекватно  да се защити. Същият е узнал фактите и правната им квалификация от обвинителния акт на прокуратурата.

 

 

От обективна страна подсъдимият е отнел от владението на свидетеля Б. и без негово съгласие движими вещи – три броя пчелни кошери с инвентар и пчелни семейства във всеки от тях на обща стойност 400 лв.

За отдалечаване от местопрестъплението и за установяване на фактическа власт върху отнетите вещи подсъдимият е използвал техническо средство – конска каруца и моторно превозно средство - лек автомобил, поради което и деянието е квалифицирано по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 от НК.

Действително за квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК не е повдигнато обвинение с внасяне на обвинителния акт против подсъдимия. Използването на каруца от подсъдимия за превозване на отнетите пчелни кошери обаче е подробно описано в обстоятелствената част на обвинителния акт. Поради което съдът приложи закон за същото наказуемо престъпление, тъй като не установи нови факти, които да доведат до промяна на обстоятелствената част на обвинението и да доведат до утежняване положението на подсъдимия. В този смисъл решение № 56 от 22.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 8/2012 г., III н. о., НК.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при форма на вина пряк умисъл. Същият е съзнавал, че лишава свидетеля Б. от движимите вещи, предвиждал е преминаването на вещта в своя фактическа власт и целял да установи такава власт. Отчуждаването на отнетото след престъплението недвусмислено сочи за намерението му за противозаконно присвояване на отнетите вещи.

С оглед субекта на престъплението – Подсъдимият е извършил горното деяние, след като е бил осъждан за престъпления от общ характер.

Смекчаващи отговорността обстоятелства – самопризнания, оказано съдействие в хода на съдебното производство, критично отношение към извършеното.

Отегчаващи отговорността обстоятелства – предишни осъждания.

Не са налице предпоставките за приложение на привилегированата разпоредба на чл. 197, т. 3 от НК, каквото искане направи защитата на подсъдимия. В своята постоянна практика ВКС приема, че връщането или заместването на вещите по смисъла на чл. 197 от НК трябва да съдържа известен елемент на доброволност – когато това е извършил лично деецът или когато същият е съдействал на органите на предварителното производство да открият и изземат откраднатите вещи.

В настоящият случай съдът взе предвид т. 13 от  Постановление № 6/1971 на Пленума на ВС, което препраща към раздел ІV от П. 3/1970, посветен на тълкуването на закона по приложението на чл. 197 НК. Дадени са задължителни указания, че за смекчаването на отговорността на подсъдимия е необходимо да бъде доказано не само връщането на откраднатите вещи, но и отношението, което е проявил подсъдимия към самото връщане. Видно от показанията на св. Б. и св. Ж. възстановяването на отнетите вещи се дължи изцяло на личните усилия на пострадалия, но не и на съдействие на подсъдимия. В представения протокол за доброволно предаване като предал вещите е вписан св. Ж.. Видно от показанията на св. Б. действително подсъдимият е присъствал при товарене на кошерите, но не е съдействал по никакъв начин.

Възстановяването на заплатената сума на св. Ж. от подсъдимия в настоящия случай е неотносимо към въпроса за приложението на чл. 197 НК, тъй като пострадал от престъплението се явява св. Б., а не св. Ж..

Определяне на наказанието : При определяне на наказанието съдът се ръководи от предвиденото за извършеното престъпление, като индивидуализира наказанието с цел постигане на обща и индивидуална превенция, с оглед осъществяване на наказателната политика.

За извършеното престъпление се предвижда  наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 10 години – чл. 195, ал. 1 от НК. Тъй като делото бе разгледано при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 от НПК не са налице предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК.

С оглед на установеното по делото съдът разкрива наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, което налага приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

С оглед тежестта на престъплението и постигане целите на наказателната политика, съдът счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание под минималния размер, предвиден за това престъпление, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца.

От обстоятелствата по делото се установи, че подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Ето защо съдът счита, че по делото не са налице предпоставките за прилагане на чл. 66 от НК и отлагане изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода. Определеното от съда наказанието следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

При този изход на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сумата от 35 лв – разноски.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :