Р Е Ш Е Н И Е

33

гр.Дряново, 21.04.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Дряновски районен съд, в открито заседание на втори април две хиляди и петнадесета година  в състав:        

                                                                      Председател : Емилия Дишева            

 

при секретаря К.Д., като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 37 по описа за 2015г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба от С.И.П. *** против Д. К. П. *** се излага, че страните са сключили граждански брак на 21.05.2006 г., от който нямат родени непълнолетни деца. Oт няколко години живеели разделено и всеки имал собствен живот. Счита, че бракът съществувал формално, лишен от смисъл и бил дълбоко и непоправимо разстроен. Страните нямат семейно жилище, за което да спорят. Нямат движимо или недвижимо имущество, което да подлежи на делба. Няма претенции относно издръжка след прекратяване на брака. Искането е съдът да постанови развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака без да се произнася по въпроса за вината, като след прекратяването на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име- И..

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор.

В хода на производството, в съдебно заседание на 02.04.2015г. страните заявиха пред съда, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака си с развод, като изложиха и споразумение, с което уреждат изцяло въпросите относно личните и имуществените отношения, свързани с прекратяване на брака им. Страните заявиха пред съда, че желаят с решението си по делото съдът да прекрати брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен и да утвърди така постигнатото между тях споразумение относно последиците от развода.

Съдът, съобразявайки се с желанието на страните и с оглед представеното споразумение, на основание чл. 321 ал.5 ГПК е постановил производството да премине от исково по чл. 49 СК в такова по развод по взаимно съгласие по чл. 50 СК.

Съдът, след като изслуша становищата на страните в съдебно заседание, разгледа събраните писмени доказателства и изложеното споразумение, намира за установено следното:

С.И.П. и Д. К. П. са сключили граждански брак на 21.05.2006 г. в гр. Дряново, видно от Удостоверение за сключен граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак № 10/21.05.2006г., като от брака нямат родени непълнолетни деца.

Двамата съпрузи са постигнали непоколебимо и сериозно съгласие за развод, което поддържат и в съдебно заседание. Същите са постигнали споразумение,  чието съдържание включва изчерпателно въпросите съгласно чл. 51, ал. 1 от СК. То не противоречи на закона, отразява действителната воля на молителите, поради което съдът намира, че разводът следва да бъде допуснат, като се утвърди така постигнатото споразумение. Налице е лична, двустранна, категорична и окончателна воля за прекратяване на този брак при условията на развод по взаимно съгласие, потвърдена в съдебно заседание и възприета  несъмнено като такава от съда.

Съдът определя окончателната държавна такса по допускането на развода в размер на 40 лева, на основание чл.6, т.3 от Тaрифата за държавните такси, събирани от съдилищата, 25 лв. от която е внесена при депозиране на молбата. Остатъкът от 15 лв. следва да бъде внесен по равно от страните.

Водим от горното, съдът

                                                                                                                                     

                                               Р   Е   Ш   И   :

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между С.И.П., с ЕГН **********,*** и Д. К. П., с ЕГН **********,***, сключен на 21.05.2006 г. в гр. Дряново с Акт за граждански брак № **/***г. на Община Дряново, поради постигнато между тях сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод.

УТВЪРЖДАВА споразумението на молителите по чл. 49, ал. 4 от СК за последиците от прекратяване на брака им, както следва :                        

След прекратяване на брака С.И.П. ще носи предбрачното си фамилно име –И..

Съпрузите нямат семейно жилище и нямат претенции за ползването на такова.

Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг след развода.

Страните заявяват, че нямат придобито по време на брака си недвижимо  имущество, което да подлежи на делба, като движимите вещи са поделили предварително.

ОСЪЖДА С.И.П., с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ДРС допълнителна държавна такса по допускане на развода в размер на 7.50лв. (седем лева и петдесет стотинки).

ОСЪЖДА Д. К. П., с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ДРС допълнителна държавна такса по допускане на развода в размер на 7.50лв. (седем лева и петдесет стотинки).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.

                                                                  

               

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: