Р Е Ш Е Н И Е

30

гр.Дряново, 14.04.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Дряновски районен съд, в открито заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година  в състав:        

                                                                      Председател : Емилия Дишева            

при секретаря К.Д., като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 373 по описа за 2014г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.

В исковата молба на “***” ЕАД против Н.М.И. *** се излага, че въз основа на Договор за кредит Credi-Go №2082-00371789/03.07.2011г., „***” АД предоставило на ответника кредит в размер на 449.00 лв. за закупуване на избраната от него стока, като сумата, представляваща магазинна цена на продукта, била преведена от кредитора директно по сметка на доставчика, за което била издадена фактура № 0190031398/03.07.2011г. Общото задължение на ответника по договора възлизало на 598.80 лв., платимо на 24 погасителни месечни вноски по 24.95 лв. На 27.07.2012г. всички вземания от цитирания договор, заедно с всички дадени във връзка с него обезпечения, били прехвърлени от „***” АД, в качеството му на цедент, на „***” ЕАД, в качеството му цесионер. На 03.07.2013г. длъжникът бил  уведомен за извършената цесия с писмо от цедента „***” АД. „***” ЕАД администрирал договора на длъжника под № 4799913029. Към 10.10.2014г. задължението на ответника към „***” ЕАД било в общ размер от 179.17лв., от които: главница в размер на 165.09лв., договорна лихва в размер на 6.88 лв. за периода от 15.12.2012г. до 15.07.2013г. и такса в размер на 7.20 лв. За тези суми била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 312/2014г. по описа на Районен съд Дряново. След постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед, на основание чл. 415, ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че Н.М.И., в качеството си на кредитополучател по Договор за кредит № 4799913029 (стар № 2082-00371789) дължи изпълнение на парично задължение към „***" ЕАД, в качеството му на „кредитор" (цесионер) по същия договор, следните суми: 165.09 лв. - главница, 6.88 лв. - договорна лихва за периода от 15.12.2012г. до 15.07.2013г. и 7.20 лв. - такси, ведно със законната лихва, считано от подаване на Заявлението по 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Съобразно изхода от спора да се разпределят разноските в заповедното производство.  Претендират се разноски по настоящото производство.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който  излага, че при плащане на поредната вноска по кредита, служителка в банката го уведомила, че дружеството кредитор „***" ЕАД вече не съществувало и не се знаело при кого постъпват вноските, поради което ответникът спрял плащанията по договора. Не се оспорва факта, че до ответника е било изпратено съобщение за промяна на кредитора, но то било получено на постоянния му адрес в гр. Дряново от майка му, която пропуснала да го уведоми за съобщението. Настоящият адрес на ответника бил в гр. ***, където живеел и работел. Освен това в договора за кредит били посочени местоработата на длъжника и три телефонни номера за връзка, актуални към момента. Банката постъпила некоректно и използвайки превилигированото си положение, се снабдила със заповед за изпълнение, без да направи опит да се свърже с длъжника по телефона или чрез работодателя му. По този начин ответникът допълнително и неоснователно бил натоварен с разноски. В този смисъл ответникът не възразявал против предявените в исковата молба суми за главница и лихви, а единствено за разноските, които били в пъти по-големи от неиздължената част от отпуснатия кредит. Твърди се, че с представители на ищеца е постигната устна договорка за погасяване на задължението за главница и лихви и е възможно да се постигне споразумение по делото.

В открито съдебно заседание ответникът Н.М.И. се явява лично и заявява, че признава предявените искове.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

От представените по делото доказателства: Заверени копия от Договор за кредит Credi-Go № 2082-00371789/03.07.2011г.; Общи условия към него; Фактура № 0190031398/03.07.2011г. и известие за доставяне се установява, че с Договор за целево финансиране №2082-00371789 сключен на 03.07.2011г., между “***” ЕАД и Н.М.И., дружеството е предоставило на ответника кредит в размер на 449лв., като общото задължение възлиза на 598.80 лв. С цесия от 27.07.2012г. вземането по договора е прехвърлено в полза на “***” ЕАД, за което длъжникът е уведомен. Ответникът не е заплатил задължението си към „***” ЕАД в общ размер от 179.17лв.

от които: главница в размер на 165.09лв., договорна лихва в размер на 6.88 лв. за периода от 15.12.2012г. до 15.07.2013г. и такса в размер на 7.20 лв.

Със заповед № 73/13.10.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №312/2014 г. по описа на ДРС, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 165.09лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2014г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 6.88 лв. за периода от 15.12.2012г. до 15.07.2013г., такса в размер на 7.20 лв., както и сумата от 325,00лв. – разноски по делото.

Ответникът признава предявените искове.

Налице са предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по чл.237 ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК – ответникът е признал иска, като признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, както и е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Предвид изложеното следва да се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца по заповед № 73/13.10.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №312/2014 г. по описа на ДРС за следните суми: 165,09лв. - главница по Договор за целево финансиране № 2082-00371789, сключен на 03.07.2011г., между “***” ЕАД и Н.М.И., като с цесия от 27.07.2012г. вземането по договора е прехвърлено в полза на “***” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2014г. до изплащане на вземането; 6,88лв. - договорна лихва за периода от 15.12.2012г. до 15.07.2013 г.; 7,20лв. - такси за периода от 15.12.2012г. до 15.07.2013 г., както и 325,00лв. – разноски по делото.

Относно разноските:

С ъобразно изхода на делото, направеното искане и представения списък, на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените по настоящото дело разноски в размер на 425.00 лв., от които: 125.00 лв. - ДТ и 300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.М.И., с ЕГН  **********,***, че дължи на “***” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ул.***, представлявано *** *** И.С.И. и Н.И.П., с пълномощник юрисконсулт И.А.Т., следните суми: 165,09лв. (сто шестдесет и пет лева и девет стотинки) - главница по Договор за целево финансиране № 2082-00371789 сключен на 03.07.2011г., между “***” ЕАД и Н.М.И., като с цесия от 27.07.2012г. вземането по договора е прехвърлено в полза на “***” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2014г. до изплащане на вземането; 6,88лв. (шест лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 15.12.2012г. до 15.07.2013 г.; 7,20лв. (седем лева и двадесет стотинки), представляваща такси за периода от 15.12.2012г. до 15.07.2013 г., както и 325,00 лв. разноски по делото, от които 25.00лв. (двадесет и пет лева) - държавна такса и 300,00лв. (триста лева) - юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена Заповед 73/13.10.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. № 312/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Дряново, на основание чл. 422 ГПК.

ОСЪЖДА Н.М.И., с ЕГН  **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ул.***, представлявано *** *** И.С.И. и Н.И.П., сумата от 425.00 лв. (четиристотин двадесет и пет лева), разноски  по делото от които: 125.00 лв. - държавна такса и 300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – гр. Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: