Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 7

гр. Дряново, 13.01.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Дряновският районен съд в публично заседание на 03.12.2014г., в състав:

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,

 

при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 299/ 2014г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът “***” ООД основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 05.02.2011г. между “***” ЕАД, като заемодател и ответника С.Н.С., като заемател, се сключил Договор за паричен заем CrediGo № 2082-00347633. Посочва, че с подписването на договора заемателят предоставил на заемателя сума в размер на 529 лв, който се е задължил да върне дължимата сума, ведно с договорената лихва на 10 равни месечни погасителни вноски в размер на 60,50 лв. Заявява, че на 25.10.2012г. ищцовото дружество сключило договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД с “***” ЕАД, съгласно който вземането на последните против ответницата е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви. Уведомително писмо и покана за доброволно изпълнение били изпращани два пъти до ответника, но не били потърсени, поради което сочи, че длъжникът следва да се счита уведомен за цесията с исковата молба.

По ч. гр. дело № 276/ 2014г. била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът депозирал възражение. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата 279,17 лв – главница, 14,71 лв – договорна лихва, ведно със законната лихва за забава, както и лихва за забава от 17.08.2011г. до датата на входиране на заявлението в размер на 87,05 лв. Моли съда да установи като дължими и разноските, извършени в заповедното производство в размер на 150 лв. Претендира разноски.

В дадения от съда срок е депозиран отговор от ответника, който твърди, че искът е неоснователен, тъй като от обстоятелствената част на исковата молба не е ясно как е формирана претендираната сума и за кои периоди е прието, че е направил плащане. На следващо място, счита, че вземането на ищеца е погасено по давност.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

   От приложеното ч. гр. дело № 276/ 2014г. по описа на съда се установява, че по заявление на „***” ООД, гр. *** против С.Н.С. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 64/ 21.08.2014 г., като е разпоредено ответникът да заплати сумата 279,17 лв - главница, представляваща задължение по договор за кредит CrediGo № 2082-00347633, сключен на 05.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2014г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 14,71 лв – договорна лихва от 05.02.2011г. до 15.12.2011г., сумата 87,05 лв – лихва за забава от 17.08.2011г. до 19.08.2014г. и сумата 175 лв - разноски.

Представен е Договор за кредит CrediHome №2082-00347633, сключен на 05.02.2011г. между „***” ЕАД и ответника по делото за сумата от 529 лева, платима на 10 равни месечни погасителни вноски в размер на 60,50 лева, като датата на първото плащане е определена на 15.03.2011г. Видно от същия ответникът е удостоверил с подписа си, че е получил стоката, описана в поле 1, а именно телевизор LCD. Към договора са представени Общи условия към Договор за кредит на покупка на стоки и/ или услуги, които са приети и подписани от кредитополучателя на 05.02.2011г.

От представения по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.10.2012г., сключен между „***“ ЕАД, в качеството на цедент и „***“ ООД, в качеството на цесионер, се установява, че със сключения договор цедентът е прехвърлил на цесионера ликвидните и изискуеми вземания, индивидуализирани в Приложение N 1 и 2, представляващи неразделна част от договора, срещу заплащането на покупна цена от цесионера.

Видно от представеното по делото Приложение N 1 към договора за продажба и прехвърляне на вземания от 25.10.2012г. под N 42549 oт него фигурира вземането към ответника по договор за кредит № 2082-00347633, сключен на 05.02.2011г.

По делото е представено като доказателство и уведомително писмо от „***“ ЕАД до ответника, в което е посочено, че на 25.10.2012г. „***“ ЕАД е подписал с „***“ ООД договор за продажба и прехвърляне на вземания, поради което задължението на същия, произтичащо от договора за паричен заем N 2082-00347633, сключен на 05.02.2011г., e собственост на „***“ ООД. Страните не спорят, че ответникът не е получил писмото, като от приложеното известие за доставяне е видно, че е върнато с отбелязването, че пратката не е потърсена от получателя.

По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза от вещо лице П.М., според заключението на която дължимата сума по договора възлиза на 279,17 лв – главница и 14,71 лв – лихва, както и 79,97 лв – лихва за забавено плащане за периода от 17.08.2011г. до 19.08.2014г. Общото задължение на ответника възлиза на 373,85 лв. В съдебно заседание вещото лице посочва, че датата 15.08.2011г. е датата на падежа на първата непогасена вноска. Последното погасяване на задължения по договора е било на 07.07.2011г.            

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявенияте искове са основателни. От събраните по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява по безспорен начин, че между “***” ЕАД и ответника на 05.02.2011г. е  сключен договор за заем CrediGo № 2082-00347633, като при подписването на договора същият е удостоверил и получаването на стоката. Съгласно уговореното в договора за заем заемателят е следвало да върне кредита, ведно с договорната лихва на 10 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 60,50 лв. По делото ответникът не оспорва факта, че ответникът е преустановил плащанията по договора.

От представения по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.10.2012г., сключен между „***“ ЕАД, в качеството на цедент, и „***“ ООД, в качеството на цесионер, се установява, че със сключения договор за цесия цедентът е прехвърлил на цесионера ликвидните и изискуеми вземания, индивидуализирани в Приложение N 1 и 2, представляващи неразделна част от договора, срещу заплащането на покупна цена от цесионера. Видно от представеното по делото Приложение N 1 към договора за продажба и прехвърляне на вземания от 25.10.2012г. под N  42549 oт него фигурира вземането към ответника по договор за кредит № 2082-00347633, сключен на 05.02.2011г.

Съгласно  чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, представляващо задължителна съдебна практика, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано“.

Поради което съдът намира, че цесията на вземанията е породила действие по отношение на длъжника. С връчване на препис от исковата молба по делото с приложенията същият е получил уведомлението (приложение № 6), изходящо от “***” ЕАД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесните вземания, поради което съдът следва да зачете този факт по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Следва да се има предвид също, че в процеса не е направено възражение от страна на ответника, че до момента на уведомяването е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице. От друга страна, съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, ответникът не е доказал пълно погасяване на претендираните вземания за главница и за договорна лихва по процесния договор за заем.

С оглед установеното по-горе съдът дължи произнасяне по втория спорен въпрос - дали процесното вземане за главница, договорна лихва и лихви за забава е погасено по давност, каквото възражение е надлежно релевирано от ответника с отговора на исковата молба.

В производството по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, ако кредиторът спази едномесечния срок за предявяване на иска, какъвто е процесният случай, по силата на чл. 422, ал. 1 от ГПК, искът ще се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат настъпили както материално-правните, така и процесуално-правните последици от предявяването му. Поради което следва да се счита, че ефектът на прекъсване на давността по чл. 116, б.”б” от ЗЗД е настъпил със задна дата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в случая - на 19.08.2014г.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД  давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като съгласно чл. 16 от Общите условия към Договора за кредит за покупка на стоки и/ или услуги, които са неразделна част от договор CrediGo № 2082-00347633 при неплащане на две месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, кредитът става предсрочно изискуем в целия му размер. Прилагайки цитираната клауза съдът счита, че кредитът е станал предсрочно изискуем, считано от датата на втората непогасена вноска – 15.09.2011г.

За неоснователно съдът намира твърдението на процесуалния представител на ответника, че вземанията за главница, като периодични, са погасени с изтичане на кратката три годишна давност за главницата.

Съгласно нормата на чл.111, б.”в” от ЗЗД с три годишна давност се погасяват вземания от наем, лихви и други периодични плащания. Под периодични плащания съгласно задължителната практика, установена с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК се приемат вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

При договора за заем (кредит) е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. По отношение на вземания, произтичащи от договор за кредит, важи пет годишната давност, започваща да тече от падежа на съответната вноска. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена с решения по чл. 290 от ГПК, например решение № 582/21.12.2010 г. по гр. дело № 1384/2009 г.,  IV гр. о., ВКС, решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ВКС и решение № 540 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 110/2011 г., IV г. о., ВКС. Видно от заключението на вещото лице падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 15.08.2011г., като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (19.08.2014г.) петгодишният давностен срок не е изтекъл. Поради което съдът намира, че предявеният иск за установяване вземането за главница и договорна лихва в общ размер на 293,88 лв е основателен и следва да бъде уважен.

По силата на чл. 86 от ЗЗД, както и по силата на договора за кредит в чл. 16, изр. 1 при забава на някоя от вноските кредитополучателят дължи обезщетение за забава. В случая ответникът е изпаднал в забава за плащане на главница и договорна лихва още на 15.08.2011г. (датата, към която не е заплатена първата вноска), поради което и дължи мораторна лихва за претендирания период от 17.08.2011г. до 19.08.2014г. За основателно съдът намира възражението на ответника за изтекла погасителна давност само за периода от 17.08.2011г. до 19.08.2011г. на основание чл.111, б. в от ЗЗД. Искът не е погасен по давност за периода 19.08.2011г. до 19.08.2014г. и размерът на мораторната лихва възлиза на 79,93 лв (изчислена с изчислителен модул на «АПИС»).

Предвид изложеното съдът намира, че искът за установяване на вземане за лихва за забавено плащане е основателен и следва да бъде уважен  за периода от 19.08.2011г. до 19.08.2014г. за сумата от 79,93 лв и отхвърлен за периода от 17.08.2011г. до 19.08.2011г. и за разликата до пълния претендиран размер от 87,05 лв.

В заключение съдът намира, че предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважат частично, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договорa за паричен заем CrediGo № 2082-00347633, сключен на 05.02.2011г. сумата 279,17 лв – главница, 14,71 лв – договорна лихва и 79,93 лв – лихва за периода 19.08.2011г. до 19.08.2014г. В останалата част за разликата от 79,93 лв до пълния предявен размер, възлизащ на 87,05 лв искът за установяване на вземане за лихва за забавено плащане следва да се отхвърли, като неоснователен.

С оглед частичната основателност на предявените искове, съдът намира, че са налице основания за ревизиране разноските по заповедното производство, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе същите в размер на 171,78 лв, включващи юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.

              Предвид изходът от спора и направеното искане от ищцовата страна за присъждането на разноски на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част на двата кумулативно съединени иска, а именно 245,33 лв.

Съдът констатира, че неправилно е определил дължимата държавна такса за разглеждане на двата кумулативно предявени иска в настоящото производство, поради което с решението ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 25 лв – дължима държавна такса.

Воден от горното и на основание чл. 422 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Н.С., ЕГН **********,*** ***, че дължи на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***, представлявано от пълномощника М. С. – юрисконсулт СУМАТА 279,17 лв (двеста седемдесет и девет лв 17 ст) - главница, представляваща задължение по договор за кредит CrediGo № 2082-00347633, сключен на 05.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2014г. до окончателното изплащане на вземането, СУМАТА 14,71 лв (четиринадесет лв 71 ст) – договорна лихва от 05.02.2011г. до 15.12.2011г., СУМАТА 79,93 лв (седемдесет и девет лв 93 ст) – лихва за забава от 19.08.2011г. до 19.08.2014г. и СУМАТА 171,78 лв (сто седемдесет и един лв 78 ст) – разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 276/ 2014г. по описа на Районен съд гр. Дряново. В останалата част за разликата от 79,93 лв до пълния предявен размер, възлизащ на 87,05 лв ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за лихва за забавено плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН **********,*** *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***, представлявано от пълномощника М. С. – юрисконсулт СУМАТА 245,33 лв (двеста четиридесет и пет лв 33ст) – разноски.

ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***, представлявано от пълномощника М. С. – юрисконсулт ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр. Дряново СУМАТА 25 (двадесет и пет) лв – държавна такса.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - гр. Габрово.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :