Р Е Ш Е Н И Е

36

гр.Дряново, 23.04.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Дряновски районен съд, в открито заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година  в състав:        

                                                                      Председател : Емилия Дишева            

при секретаря К.Д., като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 208 по описа за 2014г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 45 ЗЗД,.

В исковата молба на С.Н.Д., Л.Н.Д. и Р.Н.Д.,***, чрез пълномощник адв. С.С.,***, против Й.Р.И. ***. ***, се твърди, че страните са получили в наследство от общия си наследодател Р.И.К., починал на 06.07.1975г., земеделски земи и гори в землището на с. Игнатовци, общ. Дряново при следните квоти: ½ ид. част за ответницата и по 1/6 ид. част за всеки един от ищците. С договор за доброволна делба от 25.09.2013г.,  вписан под № 248, том ІІ, вх. рег. № 821 на Службата по вписвания при PC Дряново, страните си поделили наследствените земи, като ищците придобили в общ дял и гора с кадастрален номер 32319.123.2 с площ 15 дка в местността „Тотоса”, пета категория, при граници - 32319.123.3; 32319.37.4; 32319.36.15; 32319.36.12; 32319.123.7 и 32319.81.1. Делбата била извършена по предложение на ответницата, като ищците не знаели точното местоположение на гората. След време ищците се заинтересували от имотите, които получили в общ дял, при което установили, че гореописаната гора на практика не съществува, тъй като в предходни години била изсечена. Потърсили съдействие от РПУ гр. Дряново с молба да бъдат издирени лицата, изсекли гората и кога. С писмо изх. № 2791/08.04.2014 г. на РУП Дряново били уведомени, че гората е била изсечена от ответницата през 2003 г. Твърди се, че ответницата се възползвала от непознаването на наследствените земи и парцели от ищците, както и от практическата слепота на третия ищец, и ги въвела в заблуждение с цел да набави за себе си имотна облага, като вместо гора, в техен дял при делбата останало сечище, което обаче било отразено в договора за доброволна делба като „гора”.

Твърди се, че с действията си ответницата нанесла щети на ищците, изразяващи се на първо място в стойността на придобитата от процесната гора дървесина на стойност 5400 лв. На второ място щетите се изразявали в намаляване на стойността на имота, който всъщност бил сечище, а не гора, и по тази причина неговата стойност намаляла с 2100лв. Това се дължало на действията на ответницата при сключване на договора за доброволна делба и извършените от нея действия на въвеждане в заблуда на ищците относно обстоятелството, че се оставя в тяхна собственост след делбата сечище, а не гора.

Претендира се ответницата да заплати на всеки един от ищците следните суми: 1800лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – стойността на придобитата от ответницата дървесина от процесната гора, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, както и сумата от 700лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в намалената стойност на процесния имот, в следствие на действията на ответницата при сключване на договора за доброволна делба - въвеждане в заблуда на ищците относно обстоятелството, че се оставя в тяхна собственост след делбата сечище, а не гора, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска до окончателното изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез процесуалният си представител адв. М.П. от ГАК, е депозирала отговор, с който оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани. Излага се, че предмет на спора били отношения, произтичащи от сключения между страните Договор за доброволна делба, с който страните заявили, че преустановяват общата си съсобственост върху земеделски земи и гори в землището на с. Игнатовци, общ. Дряново, като нямат претенции един към друг и не си дължат суми за изравняване на дяловете. Твърди се, че преди завеждане на делото ищците продали земеделските си земи, както и горската земя. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения като неверни. Твърди се, че ответницата била в добри отношения с ищците и не ги е измамила, нито въвела в заблуждение. Тя, също както и ищците, не познавала наследствените земи и не знаела местонахождението им. Ищцата С.Н.Д. събирала необходимите документи за делбата на земеделските земи и гори и не била възпрепятствана от никого да ги посети. Поведението на ищците по отношение на наследените земи и гори можело да се характеризира като незаинтересованост и те, независимо от своето отношение, целели финансови облаги. По отношение на твърденията, че ответницата изсякла процесната гора, се излага, че изминалият оттогава период от 11 години е бил достатъчен за ищците да установят чуждото посегателство, но такива данни не се предоставяли. Ищците имали възможност да управляват собствеността си по начин по който ги удовлетворява, а не да очакват някой друг да върши това от тяхно име. От приложените доказателства - Писмо № 2791 от 08.04.2014 г. на РУ Полиция Дряново ставало ясно, че преписката срещу ответницата за извършени престъпления от общ характер е била прекратена поради липса на такива данни. С оглед на изложеното се иска претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, а това се установява и от удостоверение за наследници № 4-2044 от 23.04.2013г. на общ. ***, че страните са законни наследници на Р.И.К., починал на 06.07.1975г., като правата им върху наследството са както следва: по 1/6 ид. част за С.Н.Д., Л.Н.Д. и Р.Н.Д. и ½ ид. част за Й.Р.И..

Не е спорно между страните, а това се установява и от доказателствата по делото, че с 3019/18.07.2000г. на Поземлена комисия гр. Дряново е възстановено правото на собственост на наследниците на Р.И.К., на земеделски земи и гори, между които и в нови реални граници по чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ на две гори в землището на с. Игнатовци, общ. Дряново, едната от които към настоящия момент, видно от представената скица на поземлен имот № 3679/27.05.2013г. на СГКК - гр. Габрово, представлява  гора с кадастрален номер 32319.123.2 с площ 15 дка в местността „Тотоса” пета категория, при граници - 32319.123.3; 32319.37.4; 32319.36.15; 32319.36.12; 32319.123.7 и 32319.81.1.

 От заключението на вещото лице по допусната съдебно–агротехническа и икономическа експертиза се установява, че на базата на две позволителни за сеч № 0001252 и № 0011666 на ДГС гр. Плачковци от 2003 г., издадени на името на Й.Р.И., е изсечена 85 % от наличната и позволена за сеч дървесна маса от гората,  находяща се в местността „Тотоса”, като в самите позволителни е разрешена 100 % санитарна сеч, което според вещото лице говори, че гората е боледувала, имало е поражения от снеголоми, ветровали, поради големия наклон и лошите условия на месторастене. От гората е добита следната дървесина: едра строителна от череша - 2 куб. м.; едра строителна от трепетлика - 15 куб. м.; средна строителна от трепетлика - 21 куб .м.; дребна строителна от трепетлика - 1 куб. м. и дърва - смесени - 80 пр.куб.м. или общо 79 пл. куб. м., чиято стойност към към 2003г. възлиза общо на  3400 лв. Вещото лице е посочило, че разходите за маркиране, сортиментиране, кубиране такси в ДГС, сеч, разкройване, товарене, транспортиране, разтоварване на временен склад, товарене и разтоварване до клиенти в района и други са общо 1817лв., като чистата печалба от добитата и продадена дървесина е 1583 лв. Пазарна цена на гората преди добива на дървесината е била по 250 лв./дка. или 3750 лв., като стойността й след изсичането е намаляла с чистата печалба т.е. 3750 лв.- 1583 лв.  или с 2167 лв. Към 02.03.2015 г. в гората е останала налична неотсечена дървесина както следва: едра строителна дървесина от бук трепетлика - 2 куб.м; едра строителна дървесина от череша - 2 куб.м; средна строителна дървесина от череша - 3 куб.м и дърва смесени от слива,трепетлика, дъб, бук - 11 пр. куб. м., като след сечта има 50-60 % поява върху площта на подраст от трепетлика.

От показанията на свидетеля М.Г. се установява, че е участвал през 2003 г. - 2004 г. в изсичането на процесната гора, находяща се в землището на с. Игнатовци, като тогава се е наложило изсичане не само на тази гора, а и на целия скат. В гората имало трепетлика, габър, единични дървета дъб и диви череши. Имало и над стогодишен бук, но били кухи, единични дървета. Според свидетеля от гората били добити около 100 - 120 пространствени кубика дървесина, като част от нея не била качествена и нямала търговска стойност.

От показанията на свидетеля Д.И., син на ответницата Й.И., се установява, че за гората е било издадено позволително за 100 % санитарна сеч, тъй като гората била болна и стара, което наложило да се изсече цялото землище. Позволителното за сеч било издадено на името на ответницата, но баща му се заел с организацията по сечта. Ответникът Л.Д. често гостувал в дома на ответницата. При едно такова гостуване, преди сечта, бащата на свидетеля, в негово присъствие, казал на ответника Л.Д., че гората трябва да се изсече, но свидетелят не помни дали ответникът е отговорил нещо на това. След сечта част от добитата дървесина била продадена, а друга част семейството на ответницата използвало за огрев. Свидетелят заявява, че след продажбата на дървесината баща му споделил, че дал на ищеца Л.Д. част от печалбата, а именно сумата от 450лв., но не е присъствал лично на предаването на парите, като не знае дали тази сума е била дадена за всички ищци или само за Л.Д..  

С договор за доброволна делба от 25.09.2013г.,  вписан под № 248, том ІІ, вх. рег. № 821 на Службата по вписвания при PC Дряново, страните си поделили наследствените земи, като ищците са придобили в общ дял и процесната гора с кадастрален номер 32319.123.2 с площ 15 дка в местността „Тотоса”. Отново от показанията на свидетеля Д.И. се установява, че инициативата за делбата е била на ищците, като както те, така и ответницата са събирали необходимите за делбата документи. Ответницата не е предлагала кой имот в чий дял да се предостави, като определянето на дяловете е станало по взаимна уговорка между съделителите.

С писмо изх. № 2791/08.04.2014 г. на РУП Дряново ищците са уведомени, че във връзка с подаденото от тях заявление е била заведена преписка с вх. № 1185/ 2014г. При извършената проверка не са установени данни за извършени престъпления от общ характер или други закононарушения. Сечта на гората е извършена през 2003 г. от ответницата Й.Р.И., като наследник на имота към датата на извършване на деянието и преписката е прекратена на основание чл.24, ал. 1, т. 1 от 1 от НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

За да бъдат уважени предявените искове с правно основание  чл. 45 от ЗЗД следва да са налице кумулативно следните предпоставки: извършено деяние от ответницата, противоправност на същото, настъпили вреди и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите, като вината се предполага до доказване на противното. Липсата на която и да е от тези предпоставки води до неоснователност на претенцията.

По предявените искове по чл. 45 ЗЗД за сумите от 1800лв., които всеки един от ищците претендира от ответницата, като обезщетение за имуществени вреди – стойността на придобитата от ответницата дървесина от процесната гора, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане:

   Безспорно по делото се установи, че страните са били съсобственици на процесната гора към 2003г. – 2004г., когато на името на ответницата са издадени две позволителни за 100% санитарна сеч, тъй като гората е била болна, което наложило да бъде изсечена не само тя, а и цялото землище. От показанията на свидетеля Д.И. се установява, че при събиране в дома им в с. Царева Ливада, преди сечта, баща му уведомил ответника Л.Д., че гората трябва да се изсече. Съдът не споделя аргумента на процесуалния представител на ищците, че показанията на този свидетел не следва да се кредитират в тази част, тъй като от една страна, ако ответникът Л.Д. се е съгласил със сечта, то едва ли е щял да се съгласи с Договора за доброволна делба да получи сечище вместо гора, от друга страна не можело да се твърди, че разговорът бил проведен преди сечта или след нея, и че в него е ставало дума точно за процесната гора, и на последно място, че свидетелят бил син на ответницата. Показанията на свидетеля са логични, житейски правдиви и вътрешно непротиворечиви, като с оглед изминалия дълъг период от време е напълно обяснимо, че свидетелят не може да си спомни конкретни детайли. На следващо място показанията на свидетеля касаят именно процесната гора, като обстоятелствата, че същата е била болна и е следвало да бъде изсечена се потвърждават, както от показанията на другия свидетел, така и от заключението на вещото лице. Дори и да се приеме, че останалите двама ищци не са били уведомени за сечта, тук следва да се има предвид разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗС,  че общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а съгласно чл. 31 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.

В конкретния случай се установи, че ответницата, която към момента на сечта е притежавала ½ ид. част от гората, е уведомила ответника Л.Д., притежаващ 1/6 ид. част от нея, че се налага 100% санитарна сеч, като по делото липсват каквито и да било доказателства, че същият се е противопоставил на това действие или е бил несъгласен с него, което на практика означава, че сечта, като действие на обикновено управление с общата вещ - процесната гора, е извършена със съгласието на собствениците, притежаващи повече от половината от гората. На следващо място безспорно действията на ответницата по сечта и добива на дървесина представляват използване на общата вещ по предназначение. Доколкото обаче сечта е била наложителна и 100% санитарна, поради заболяване на гората, съдът намира, че с тези си действия в конкретния случай ответницата не е попречила и не е ограничила другите съсобственици да си служат с нея според правата им, поради което не може да се приеме, че ответницата е извършила сечта в нарушение на принципа на добросъвестността и действията й не не могат да се квалифицират, като противоправни и виновни. Макар по делото да се събраха доказателства, че част от печалбата е изплатена само на ответника Л.Д., като липсват категорични доказателства дали тези средва са били предназначени и за другите ищци, съдът счита, че дори другите двама ищци да не са получили припадащия им се дял от печелбата от дървесината, това би могло да породи други взаимоотношения между тях и ответницата, намиращи основанието си в чл. 30, ал. 3 от ЗС, но не представлява деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, тъй като тези отношения се характеризират с неоснователно разместване на имуществени блага от един патримониум в друг, при което поначало не е налице виновно увреждане на едно лице от друго лице.

С оглед изложеното предявените искове по чл. 45 ЗЗД за сумите от 1800 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди – стойността на придобитата от дървесина от процесната гора, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като не е налице първата от кумулативно предвидените предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно противоправно поведение на ответницата.

Настоящият съдебен състав счита и другите три предявени иска по  чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за неоснователни по следните съображения:

Видно от съдържанието на исковата молба, направеното искане, потвърдено и от процесуалния представител на ищците в съдебно заседание, всеки един от тях претендира от ответницата сумата от 700лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в намалената стойност на процесния имот, в следствие на действията на ответницата при сключване на договора за доброволна делба - въвеждане в заблуда на ищците относно обстоятелството, че се оставя в тяхна собственост след делбата сечище, а не гора, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска до окончателното изплащане.

На първо място, въпреки че в тежест на ищците беше да докажат твърдяните от тях действия на ответницата, че ги е въвела в заблуда при сключване на договора за доброволна делба, по делото не бяха представени каквито и да било доказателства в тази насока. Тъкмо обратното се установява от показанията на св. Д.И. - инициативата за делбата е била на ищците, като както те, така и ответницата са събирали необходимите за делбата документи. Ответницата не е предлагала кой имот в чий дял да се предостави, а определянето на дяловете е станало по взаимна уговорка между съделителите. Поради това отново не може да се приеме, че е налице противоправно поведение на ответницата. На следващо място, така както е формулирана претенцията, изначално липсва причинно следствена връзка между деянието и настъпилата вреда. Обективно няма как стойността на процесната гора да е намаляла в следствие на измамни действия на ответницата при сключване на договора за доброволна делба. Стойността на гората е намяляла след изсичането й, но не това е предмет на конкретната исковата претенция. Поради изложеното съдът счита, че отново не са налице предпоставките за уважане на така предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като е безпредметно да бъде обсъждан размерът на вредите, изразяващ се в намалената стойност на гората.

По разноските:

С оглед изхода на делото, направеното искане и представения списък, следва всеки един от ищците да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 183,33лв. – направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК. Разноските, сторени от ищците си остават за тяхна сметка.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Н.Д., с ЕГН **********,***, Л.Н.Д., с ЕГН **********,*** и Р.Н.Д., с ЕГН **********,***, тримата със съдебен адрес гр. ***, ул. ***, искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД против Й.Р.И., с ЕГН **********,***. ***, за осъждане на ответницата да заплати на всеки един от ищците следните суми: сумата от 1800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – стойността на придобитата през 2003г. – 2004г. от ответницата дървесина от съсобствената между страните гора с кадастрален номер 32319.123.2, с площ 15 дка в землището на с. Игнатовци, общ. Дряново, в местността „Тотоса”, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане; както и сумата от 700лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в намалената стойност на процесния имот, в следствие на действията на ответницата при сключване на договор за доброволна делба от 25.09.2013г.,  вписан под № 248, том ІІ, вх. рег. № 821 на Службата по вписвания при PC Дряново - въвеждане в заблуда на ищците относно обстоятелството, че в тяхна собственост след делбата се оставя сечище, а не гора, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА С.Н.Д., с ЕГН **********,***, Л.Н.Д., с ЕГН **********,*** и Р.Н.Д., с ЕГН **********,***, тримата със съдебен адрес гр. ***, ул. ***, да заплатят на Й.Р.И., с ЕГН **********,***, всеки един от тях сумата от 183,33 лв. (сто осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки) – направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.

Решението може да се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването  на препис от него на страните.

                                            

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: