Р Е Ш Е Н И Е

6

гр.Дряново, 09.01.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Дряновски районен съд, в открито заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година  в състав:        

                                                                      Председател : Емилия Дишева            

при секретаря К.Д., като разгледа докладваното от съдия Дишева гр. дело № 131 по описа за 2014г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС.

В исковата молба на Н.В.С. ***, против Община Дряново, представлявана от *** *** И.Н. и Т.П. ***, се излага, че ищцата е собственик на земеделска земя от 500 кв.м. в месността "Вехтите лозя", общ. Дряново, понастоя­щем "Селището", който имот закупила от своите родители за сумата от 140лв. съгласно нотариален акт № 56/1990г., като подала данъчна декларация за имота на 21.04.1998г. в служба “МДТ” при общ. Дря­ново. Ищцата твърди, че обработвала и стопанисвала имота за период от 23 години, като в него имало само навес.

По­настоящем имотът се водел нива от 603 кв.м. и бил актуван като общинска собственост с акт № 1558 от 14.09.2010г. С договор № 15/16.01.2014г. първият ответник Община Дряново продал имота на втория ответник Т.П.П., който го владеел в момента.

Претендира се да се постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на Община Дряново, че ищцата е собственик на процесния имот, описан в нотариален акт № 56/1990г.; да бъде осъден ответникът Т.П.П. да отстъпи собствеността и да предаде владението върху имота, описан в нотариален акт № 56/1990г., както и на основание чл. 537. ал.2 от ГПК да бъде отменен  договор № 15/16.01.2014г., сключен между ответниците. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Т.П.П. е  депозирал отговор, с който на първо място оспорва предявения срещу него иск като недопустим, с мотив, че процесният имот е земеделска земя, като не била осъществена процедурата по ЗСПЗЗ и земята не била възстановена с влязло в сила решение на ОСЗГ. Договор № 15/16.01.2014 г. нямал качеството на констативен нотариален акт, поради което не подлежал на отмяна по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК.

На следващо място предявеният ревандикационен иск се оспорва като неснователен. Ответникът не оспорва факта, че владее имота. Излага, че със Заповед № 555/18.12.2013 г. на Община гр. Дряново е обявен публичен търг с тайно наддаване за продажбата на поземлен имот с идентификатор 23947.68.131 по картата на СГКК гр. Габрово с начална тръжна цена 2100лв. Община Дряново се е легитимирала като собственик с Акт № 1558/14.09.2010 г. за частна общинска собственост на основание чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗОС и Скица № 15-2737-13.01.2014 на СГКК гр. Габрово. След търга със Заповед № 614/12.12.2013 г. на *** на Община гр.Дряново ответникът бил определен за спечелил публичния търг с тайно наддаване. Въз основа на тази заповед бил сключен и Договор №15/16.01.2014 г. за покупко-продажба на имота. Твърди, че ищцата не е собственик на процесния поземлен имот, който бил земеделски и съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗСПЗЗ подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а в случая нямало твърдения такава процедура да е била проведена. Ищцата пропуснала всички срокове да иска възстановяване на земеделската си земя, поради което загубила собствеността.

Оспорва се и твърдението, че ищцата стопанисвала имота от 23 години, тъй като същият бил изоставен. Имотът не можел да се придобие по давност, тъй като бил земеделски имот, и не била приключила процедура по възстановяването му по ЗСПЗЗ. Тъй като нивата останала незаявена и невъзстановена, след влизане в сила на плана за възстановяване на земеделските земи в района на гр. Дряново, Общината го актувала като общинска собственост съгласно чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната Община Дряново, чрез процесуалния си представител адв. Г. Н., е депозирала отговор, с който оспорва, като неоснователен предявения иск и изложените в исковата молба фактически твърдения и обстоятелства. Излага се, че претендираният от ищцата имот е определен като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и предаден на Община Дряново с Протоколно решение № 3/17.11.2008 г. на Комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като е посочен и в Приложение № 1 към раздел I, т. 1. към това решение под пореден № 581 - Имот № 68131 с площ 559 кв. м., НТП Нива, начин на възстановяване-в съществуващи стари реални граници. След предаването на имота Община Дряново го стопанисвала и управлявала с намерението, че е неин собствен, като го владяла явно, непрекъснато и спокойно повече от пет години, като никой не оспорил правото й на собственост, нито е отнемал владението й върху имота. Общината станала собственик на процесния имот, както по силата на посочените по-горе разпоредби на ЗСПЗЗ, така и по давност, тъй  като от предаването до момента, в който го продала на втория ответник, го владяла като свой. Планът за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници за землището на гр. Дряново, където попадал и процесният имот, били обнародвани в ДВ бр. 93/11.11.1994г. и ДВ бр. 155/29.12.1998г. и влезли в сила, като предадените земеделски земи станали общинска собственост. За процесният имот бил съставен и вписан в Служба по вписванията - Велико Търново Акт за частна общинска собственост № 1558 от 14.09.2010г.

Оспорва се обстоятелството, че описаният в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 56, том I, дело № 99/1990 г. на Г.Р., дряновски нотариус, недвижим имот е идентичен с този, собственост на Община Дряново, продаден на втория ответник. Дори такъв имот някога да е бил собственост на ищцата, към датата на извършената разпоредителна сделка с Договор № 15/16.01.2014 г. този имот е бил собственост на Община Дряново по силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Искането е предявеният срещу ответната Община Дряново иск да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Претендират се разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери за установено следното:

От приложения по делото нотариален акт № 56, том І, дело № 99 от 30.03.1990г. на Нотариус Г.Р. се установява, че К.И.Г. и В.С.Г. са продали на дъщеря си – ищцата Н.В.С., собствения си недвижим имот, представляващ лозе от 500 кв.м., находящ се в землището на гр. Дряново, в месността “Вехтите лозя”, понастоя­щем “Селището”, при граници: път от две страни, С.К. и пътека, за сумата от 140лв. В самия нотариален акт е посочено, че при издаването му е представен нотариален акт № 5, том ІІ, дело № 556/70г. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице В.Р., се установява, че с нотариален акт за покупко-продажба № 5, том II, дело №356/1970 г. майката на ищцата К.И.Г. е купила недвижимия имот в землището на гр. Дряново, представляващ лозе от 0.5 дка в м. „Вехтите лозя при граници: път от две страни, С.К. и пътека. През 1971г. С.К., описан като граница, е продал имота си с нот. акт № 149, том II, дело № 848/1971 г. на Г.И.Х. и Я.Р.Х.. През 1990 г.-1991 г. за м. „Селището в гр. Дряново, другото име на местността е „Вехтите лозя, има изработен кадастрален план, който не е одобрен по съответния законов ред. Независимо, че не е бил одобрен, този план фактически се е ползвал при изработването на Картата на възстановената собственост на земите в землище Дряново. Към неодобрения кадастрален план има и разписен лист. В плана процесният имот представлява дворище пл. № 159 и границите му са: изток - път; запад и север- имот пл. № 160 на Г.И.Х. и Я. Р. Х.; юг - край на регулацията на гр. Дряново.

   В заключението си вещото лице е посочило, че процесният имот представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ - имотът не е в границите на урбанизираната територия /в регулацията/ на гр. Дряново, не е включен в горския фонд, не е застроен със сгради на промишлени, стопански или обществени организации, не е зает от енергийни, транспортни или напоителни съоръжения. Не е спорно между страните, че за процесния имот не е подавана молба за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, няма решение на ОС „ЗГ” за възстановяването му и същият е записан като земя по чл. 19, ал. 1. В Картата на възстановената собственост на землище Дряново процесният имот е обозначен с № 68131. От представеното протоколно решение № 3/17.11.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, се установява, че след като са разгледани представените извлечения от регистрите на имотите към картата на възстановената собственост за землищата на община Дряново, са определени и предадени на общината имотите по чл. 19, ал. 1 за всички землища на територията на община Дряново, в т.ч. под т. 6 от решението - за землището на гр. Дряново, ЕКАТТЕ 23947. В приложение №1 към раздел I, т. I от решението под № 581 е записан имот № 68131 с площ 559 кв.м. с начин на трайно ползване - нива.

Със заповед № РД-18-108/18.12.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Дряново, община Дряново, област Габрово. Съгласно кадастрална карта в местността „Вехти лозя процесният имот е с идентификатор 23947.68.131 и е заснет с точните му граници, а площта му е 603 кв. м. Имотът е с трайно предназначение „земеделска земя”, начинът на трайно ползване - „нива.

   На 14.09.2010 г. Община Дряново е съставила Акт за частна общинска собственост № 1558/14.09.2010г. за имот с идентификатор 23947.68.131, съгласно скица № 4882/19.08.2010 г., издадена от СГКК Габрово. Актът  е вписан в нотариалните книги на 17.09.2010 г, под № 170, том ІІІ.

   Със заповед № 555/18.11.2013 г. *** на Община Дряново е наредил да се проведе публичен търг с тайно наддаване за продажба на имот с идентификатор 23947.68.131 с площ 603 кв.м., представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване „нива".

Със заповед №614/12.12.2013 г. *** на Община Дряново е определил ответника Т.П.П. за спечелил публичния търг с тайно наддаване. С договор за покупко-продажба на имот, частна общинска собственост № 15/16.01.2014 г., Община Дряново е продала на Т.П.П. поземлен имот с идентификатор 23947.68.131 с площ 603 кв.м. и начин на трайно ползване „нива". Договорът е вписан под № 9, том I, вх. peг. № 14, том 8861 от 16.01.2014 г. на името на Т.П..

   Според заключението на вещото лице имотът, описан в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 56, том I, дело № 99/1990 г. с площ от 500 кв.м. е идентичен с този, описан в Акт за частна общинска собственост № 1558/14.09.2010 г. с площ от 603 кв.м., тъй като границите са идентични и индивидуализират точно имота, като разминаването в квадратурите се дължи на това, че при съставянето на нотариалните актове през 1970 г. и през 1990 г. не е имало геодезически план на местността „Вехтите лозя и продажбите са се извършвали на база окомерни изчисления на квадратурата, а в действащата в момента кадастралната карта на гр. Дряново и землището му, границите на имота са нанесени след заснемане на място с геодезически инструмент, при което по електронен път е изчислена точната квадратура на имота.

   От показанията на св. К.Ш. се установява, че познава спорния имот, тъй като от 1970 г. родителите й притежават съседен имот, в който живеят. Първоначално процесният имот се обработвал от родителите на ищцата, а след тяхната смърт от самата ищца, която го обработвала, прекопавала градината, сеела зеленчуци и събирала плодовете. В имота била построена барака, в която имало легло и често ищцата оставала да пренощува там през почивните дни, като канела свидетелката да пият кафе. През 2008г.-2009г. свидетелката Ш. се върнала от чужбина, посетила родителите си и видяла лично ищцата да обработва имота си. През 2010г. имотът бил окосен, като след това свидетелката отново виждала ищцата в имота, но не е категорична дали тя лично го е обработвала. От около 2012г. свидетелката не е посещавала процесния имот, но майка си разбрала, че някакви хора, на които ищцата е заплатила, са идвали да го почистят. Свидетелката е категорична, че не е виждала други хора да стопанисват и обработват имота, както и не е чувала друг да има претенции за този имот.

   Св. Л.Н., на длъжност младши експерт “Стопански дейности” в Община Дряново,занимаващ се с отдаване под наем и продажба на общинско имущество, заяви в показанията си, че за пръв път е посетил процесния имот през пролетта на 2009г., след като е бил даден за стопанисване и управление на общината, за да го види. Имотът е посетен във връзка с това, че се намира близко до регулация и към тези имоти е имало интерес за покупко-продажба или отдаване под наем. Имотът бил занемарен, с храстовидна растителност и не във вид, от който да личи че е обработван. По-късно към имота бил проявен интерес, което наложило същият отново да бъде посетен от служители на Община Дряново за да бъде изготвена оценка. От 2009 г. до 2013 г. имотът бил в едно и също състояние не обработван и не поддържан.

Св. С.П., приятел на ответника Т.П., заяви в показанията си, че от дълги години притежава наследствен имот, който се намира на около 700 - 800 м. от процесния и всеки ден минавал покрай него с личния си автомобил. Свидетелят заявява, че никога не е влизал в имота, но от пътя се виждало, че имотът не бил обработван. Входна врата била обрасла в драки, от които не можело да се види дали изобщо има ограда, както и какво има вътре в имота. От 10-15 години, свидетелят не е виждал човек в имота и не знае чия собственост е бил. След като ответникът Т.П. закупил имота, извикал свидетеля да отидат заедно да го видят в началото на 2014г. Успели да влязат само в началото на имота, тъй като всичка било обрасло. Видели, че в имота има дървено бунгало с врата и кабел за ток. Ответникът Т.П. решил с помощта на свидетеля да почисти имота, но след завеждането на настоящото дело се отказал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

При условията на субективно съединяване са предявени следните искове: срещу Община Дряново иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК да се признае за установено по отношение на Община Дряново, че Н.В.С. е собственик на описания в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 56, том I, дело № 99/1990 г. на Г.Р., дряновски нотариус, недвижим имот и срещу Т.П.П. иск с правно основание чл. 108 ЗС – ответникът да бъде осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението върху описания в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 56, том I, дело № 99/1990 г. на Г.Р., дряновски нотариус, недвижим имот.

Съгласно чл. 124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от предявяването на иска е налице при оспораване на ответника на претендираното от ищеца право. По настоящото дело ответникът Община Дряново оспорва твърденията на ищеца, че е собственик на процесния имот, заявявайки собственически права по отношение на същия. Разпоредбата на чл. 108 от ЗС гласи, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да се уважи тази претенция ищецът следва да докаже че е собственик на веща, предмет на иска; че веща се намира във владение или държание на ответникът и че ответникът владее или държи веща без основание. Съдът приема исковите претенции за допустими. Неоснователно е възражението, че тъй като за имота не е проведено реституционно производство, това водело до недопустимост на предявените искове. Липсата на реституционно производство, ако тази процедура е елемент от правопораждащия защитаваното субективно право на собственост фактически състав, би довела но неоснователност, не и до недопустимост на предявените искове, поради което възражението се явява неоснователно.

По иска по чл. 124, ал.1 от ГПК.

Безспорно по делото се установи, че ищцата е придобила правото на собственост върху процесния имот чрез покупко-продажба от своите родители с нотариален акт № 56, том І, дело № 99 от 30.03.1990г. на Нотариус Г.Р.. При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищците придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 от ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респективно наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. След като ответникът твърди, че ищеца не е носител на правото на собственост върху процесния имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ, в негова тежест бе да докаже, че е била налице някоя от хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно заявен за възстановяване и като такъв е станал общинска собственост. Ищецът не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост. Действителното правно положение на процесния имот безспорно го очертава като земеделски имот. В случая обаче не бяха представени доказателства, че процесният имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т. е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. /В същия смисъл решение № 427/21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2008 г., II ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. При това положение ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. В този смисъл издаденият Акт за за частна общинска собственост № 1558/14.09.2010г. за процесния имот не може да обуслови извод, че същият е станал общинска собственост, тъй като няма вещно-прехвърлително действие. Неоснователно е твърдението, че след предаването на имота на Община Дряново с Протоколно решение № 3/17.11.2008 г. на Комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, Община Дряново го е стопанисвала и управлявала с намерението, че е неин собствен, като го владяла явно, непрекъснато и спокойно повече от пет години, като никой не оспорил правото й на собственост, нито е отнемал владението й върху имота, поради което Общината е станала собственик на процесния имот по давност. В случая не може да намери приложение кратката петгодишна придобивна давност, тъй като съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години, ако е добросъвестно, т.е.  когато лицето владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик. В конкретния случай, както бе посочено и по-горе, по никакъв начин не може да се приеме, че Общината е станала собственик на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ, както и че е стопанисвала и управлявала този имот като свой в продължение на 10 години. От показанията на свидетелката Ш. се установява, че поне до 2010г. имотът се е обработвал от ищцата, а през 2012г. същата е заплатила на други лица да го почистят. От друга страна от показанията на общинския служител Св. Л.Г.Н. става ясно, че имотът от 2009г. е посещаван от служители на ответната община едва два-три пъти, за до огледат и да го оценят, което не може да обуслови извод, че Общината е установила трайна фактическа власт върху този имот, като не е изтекъл  и предвиденият в закона десетгодишен срок, дори и с присъединяване на владението, осъществено от втория ответник. От друга страна, както бе посочено и по-горе ищцата е придобила правото на собственост върху процесния имот чрез покупко-продажба от своите родители с нотариален акт № 56, том І, дело № 99 от 30.03.1990г. на Нотариус Г.Р.. Доколкото по делото не бе доказано, че имотът е подлежал на реституционна процедура по ЗСПЗЗ, то ирелевантно за изхода на настоящия спор е дали процесния имот е владян от ищцата повече от десет години, тъй като същата вече е придобила правото на собственост по силата на правната сделка. Предвид изложеното, съдът счита, че Община Дряново не е станала собственик на процесния имот, собственик на който се явява ищцата, поради което предявеният срещу Община Дряново установителен иск следва да бъде уважен.

По иска по чл. 108 ЗС.

С оглед формирания от съда извод, че Община Дряново не е станала собственик на процесния имот, то извършената от нея разпоредителна сделка по отношение на същия с втория ответник Т.П.П., не може да бъде противопоставена на действителния собственик. Тук намира приложение принципът, че никой не може да прехвърли повече права от тези, които притежава. Съдебната практика трайно приема, че на действителния собственик, в случая ищцата, са непротивопоставими правата, които трето лице е придобило върху вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик. Вещнопрехвърлителното действие на сделката ще настъпи само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го е притежавал, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което не може да се приеме, че ответникът П. владее процесния имот на годно правно основание.

Доколкото по делото се установи, че ищцата е собственик на процесния имот, че същият се владее от ответника Т.П.П., обстоятелство което не е спорно, и без правно основание за това, то искът по чл. 108 ЗС против ответника Т.П.П. се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Неоснователно е искането на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да бъде отменен сключеният между ответниците договор № 15/16.01.2014г. за покупко-продажба на процесния имот. Съгласно Тълкувателно решение № 3/29.11.2012г. по тълкувателно дело № 3/2012г. на ОСГК, на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Легитимиращият ефект на този договор, ще отпадне с вписването на настоящото съдебно решение.

 По разноските:

Съгласно представения списък ищцата е направила разноски в размер 570лв. С оглед изхода на делото и направеното искане, следва всеки един от ответниците  да бъде осъден да й заплати сумата от 285лв. – направени разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Дряново, с адрес гр. ***, ул. ***, представлявана от *** на Общината *** И.И.Н., че Н.В.С., с ЕГН **********,***, е собственик на недвижим имот, описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 56, том I, дело № 99/1990г. на Г.Р., дряновски нотариус, като недвижим имот, представляващ лозе от 500 кв.м., находящ се в землището на гр. Дряново,  в месността "Вехтите лозя", понастоя­щем "Селището", при граници: път от две страни, С.К. и пътека, който имот съгласно Скица на поземлен имот № 15-24414-13.02.2014г. на СГКК – гр. Габрово, представлява поземлен имот с идентификатор 23947.68.131 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дряново, одобрени със заповед № РД-18-108/18.12.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. Дряново, местност "Вехтите лозя", с площ от 603 кв.м., трайно предназначение – земеделска земя, начин на трайно ползване „нива", при граници и съседи: ПИ № 23947.501.1040, ПИ № 23947.501.9545 и ПИ № 23947.68.130, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.П.П., с ЕГН **********,***, че Н.В.С., с ЕГН **********,***, е собственик на недвижим имот, описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 56, том I, дело № 99/1990 г. на Г.Р., дряновски нотариус, като недвижим имот, представляващ лозе от 500 кв.м., находящ се в землището на гр. Дряново,  в месността "Вехтите лозя", понастоя­щем "Селището", при граници: път от две страни, С.К. и пътека, който имот съгласно Скица на поземлен имот № 15-24414-13.02.2014г. на СГКК – гр. Габрово, представлява поземлен имот с идентификатор 23947.68.131 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дряново, одобрени със заповед № РД-18-108/18.12.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. Дряново, местност "Вехтите лозя", с площ от 603 кв.м., трайно предназначение – земеделска земя, начин на трайно ползване „нива", при граници и съседи: ПИ № 23947.501.1040, ПИ № 23947.501.9545 и ПИ № 23947.68.130, като ОСЪЖДА Т.П.П., с ЕГН **********,*** ДА ПРЕДАДЕ на Н.В.С., с ЕГН **********,***, ВЛАДЕНИЕТО  върху описания недвижим имот.

ОТХВЪРЛЯ искането на Н.В.С., с ЕГН **********,***, по чл. 537, ал.2 от ГПК да бъде отменен сключеният между Община Дряново, с адрес гр. ***, ул. ***, представлявана от *** на Общината *** И.И.Н. и Т.П.П., с ЕГН **********,***,  Договор № 15/16.01.2014г. за покупко-продажба на имот, частна общинска собственост, като неоснователно.

ДАВА на Н.В.С., с ЕГН **********,***, шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение за отбелязването му по реда на чл. 115 от ЗС.

ОСЪЖДА Община Дряново, с адрес гр. ***, ул. ***, представлявана от *** на Общината *** И.И.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.С., с ЕГН **********,***, сумата 285,00лв. (двеста осемдесет и пет лева), представляващи направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 ОСЪЖДА Т.П.П., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.С., с ЕГН **********,***, сумата 285,00лв. (двеста осемдесет и пет лева), представляващи направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението може да се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването  на препис от него на страните.

               

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: