Р Е Ш Е Н И Е

60

гр.Дряново, 15.05.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Дряновски районен съд, в открито заседание на петнадесети април две хиляди и четиринадесета година  в състав:  Председател : Емилия Дишева

при секретаря К.Д., като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 254 по описа за 2013г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

В исковата молба на „***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление с. ***, ул. „***” № ***, представлявано от *** П. Д., чрез пълномощник адв. Н.С. от САК, съдебен адрес ***, район „***", ул. „***", ***, против Г.С.Х. *** и П.П.Г. ***, се излага, че на 05.04.2010г. ищецът и първият ответник Г.Х. сключили предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 14859.95.190 по кадастралната карта на с. ***, общ. Дряново, обл. Габрово, с площ от 1923 кв.м., с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при граници и съседи: ПИ № 14859.95.193, ПИ № 14859.95.***, ПИ № 14859.95.27, заедно с построената в него едноетажна масивна промишлена сграда - гараж и складове, с идентификатор 14859.95.190.1, със застроена площ от 542 кв.метра, който имот съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6, том I, дело № 6/16.01.2009 г. на Нотариус М.М., peг. № 372 в регистъра на НК, с район на действие, района на PC - Дряново, представлява имот с пл. № 000198, ЕКАТТЕ 14859, новообразуван от имот № 000190, целият с площ от ***3 кв.м., при граници и съседи: имот № 000201, имот № 000180, имот № 000193, по плана на с. ***, общ. Дряново. Уговорената продажна цена била 90000лв. В деня на подписването на предварителния договор, ищецът заплатил на ответника Г.Х. капаро от 5000лв. В последствие периодично заплащал части от договорената цена. Общият размер на заплатената сума по предварителния договор била 54 223,38лв. Тъй като ответникът Г.Х. не изпълнил задължението си по предварителния договор да прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот, на 06.06.2013г. ищецът му изпратил нотариална покана, връчена лично, да се яви на 26.06.2013г. в 11.00ч. в кантората на нотариус А.Г.А. за сключване на окончателен договор под формата на нотариален акт, съгласно условията на предварителния договор. На 26.06.2013г. ищецът получил отговор на нотариалната покана, с който ответникът Г.Х. го уведомил, че няма пречка правото на собственост върху недвижимия имот да бъде прехвърлено, при условие, че до 11ч. на 26.06.2013г., ищецът доплати до пълният размер на договорената продажна цена, а именно 40 664,62лв. На 26.06.2013г. бил съставен Констативен протокол акт № 38, т.1, peг. № 748/26.06.2013г., в който било констатирано, че ответникът Г.Х. не се е явил на посочения в поканата ден и час в кантората, не е представил поисканите с нотариалната покана документи за сключване на окончателен договор, без да има основателна причина за това. В момента на съставяне на констативния протокол, нотариусът уведомил ищеца, че една седмица преди това, ответникът Г.Х. продал недвижимия имот, предмет на предварителния договор, на трето лице. След справка ищецът установил, че на 17.06.2013г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 101, т. I, peг. № 639, дело № 80 от 2013 г. на нотариус М.М., ответникът Г.Х. продал на втория ответник П.Г. недвижимият имот, предмет на предварителния договор.

Твърди се, че ищецът е кредитор на Г.Х. по предварителния договор за покупко - продажба на недвижим имот от 05.04.2010 г., тъй като за него е възникнало правото да получи собствеността върху имота. С продажбата на имота на друго лице длъжникът Г.Х. увредил ищеца, като го лишил от възможността на придобие имота. С извършената сделка Г.Х. не само, че увредил кредитора, но и значително е намалил имуществото си, тъй като продажната цена на имота била 5000лв. Ответникът знаел, че уврежда ищеца, тъй като след като получил нотариалната покана, продал имота на трето лице за многократно по-ниска цена. Знанието за увреждане се доказвало и от обстоятелството, че четири дни след продажбата на недвижимия имот, ответникът с ясното съзнание, че вече не е собственик на имота, предложил на ищеца да му прехвърли имота при условие, че му бъде заплатена сума в размер на 40 664,62лв. Твърди се, че вторият ответник П.Г. също знаел, че със сделката се уврежда ищеца, тъй като с нотариален акт № 342, т. ІІ, рег. № 1842, дело № 308 от 26.09.2008г. на нотариус А. А., peг. № 442 в регистъра на НК, ответникът Г.Х. продал процесния имот на втория ответник П.П.Г. за сумата от 10600лв. Само четири месеца по-късно П.Г. продал обратно на Г.Х. процесния недвижим имот за сумата от 15000лв., с Нотариален акт № 6, т.1, рег.№ 37, дело № 6 от 16.01.2009г. на нотариус М.М., peг. № 372 в регистъра на НК. След това на 05.04.2010г. ответникът Г.Х. сключил предварителния договор за  продажбата на имота с ищеца „***” ЕООД, като след получаването на нотариалната покана за сключване на окончателен договор, ответникът Г.Х. продал отново имота на 17.06.2013г. на П.П.Г. за сумата от 5 000лв. Според ищеца тази повторяемост на сделките между ответниците установявала по безспорен начин близките и доверени отношения между тях, а оттам и знанието на третото лице – отв. П.Г. за намерението на длъжника Г.Х. чрез извършване на процесната сделка да увреди кредитора. Ниската продажна цена също доказвала знанието на третото лице за възможността да настъпи увреждане на кредитора. Твърди се, че между ответниците Г.Х. и П.Г. съществували близки приятелски отношения, като ответникът П.Г. знаел за сключения предварителен договор за покупко -продажба на процесния недвижим имот и инвестиционните намерения, които ищецът имал по отношение на имота.

Искането е съдът постанови решение, с което да обяви за недействителен спрямо ищеца „***" ЕООД сключения между ответниците Г.Х. и П.Г. договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.06.2013 г.  с нотариален акт № 101, т. І, peг. № 639, дело № 80 от 2013 г. на нотариус М.М., peг. № 372 на НК, вписан в Службата по вписванията при PC-Дряново под вх. per. № 389, акт № 16, т. ІІ, дело № 170/17.06.2013г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК първият ответник Г.С.Х. е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че изложеното в исковата молба не отговаря на действителните отношения между него, ищеца и втория ответник. Не оспорва, че на 05.04.2010г. е сключил с ищеца предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, с уговорка продажната цена да се плати на части - първа вноска от 5000лв. в деня на подписване на предварителния договор и след това ежемесечно още 13 вноски от по 6 538,46лв. Правото на собственост следвало да се прехвърли по нотариален ред след изплащане на цената, но не по късно от 13 месеца след сключване на предварителния договор. Първоначално ищецът заплащал вноските, като до края на 2010г. изплатил общо сумата 49335,38лв. и след това преустановил плащанията. Междувременно между тях възникнали и други отношения - ответникът извършвал СМР за ищеца, продал му един мотокар, като се разбрали за това да му бъде платено по-късно. След преустановяване на плащанията по договора ответникът многократно търсил *** на ищцовото дружество, но той не си вдигал телефона и се криел. Свързал се с него след повече от 13 месеца от сключване на предварителния договор, като *** му заявил, че вече няма интерес към имота, че счита договора за прекратен, защото му изтекъл срокът, че имотът не струвал толкова, колкото са се договорили, а по-малко. Когато ответникът настоял за изпълнение на договора, *** го заплашил, че ще му вземе имота, тъй като в договора имало грешка, но нямало да плаща повече. Заявил, че ответникът трябвало да бъде доволен, че е получил близо 50 000 лева, с които да си покрие извършените СМР-та и стойността на мотокара. Ответникът приел, че отношенията му с ищеца по повод предварителния договор, мотокара и изпълнените СМР са уредени, поради което бил изненадан от получената нотариална покана, с която ищецът искал да му се прехвърли собствеността върху имота.

Твърди се, че след сключването на договора през 2010г. ответникът предприел инвестиция, за която разчитал на вноските по предварителния договор. След спирането на плащанията в края на февруари 2011г. се наложило да вземе пари на заем от втория ответник П.Г.. От него взимал пари назаем и преди, а като гаранция за връщането им прехвърлил процесния имот. Тъй като не успял да върне сега взетия заем, предложил на П.Г. да му продаде имота, за който вече считал, че не е обвързан с предварителния договор за продажба. На 17.06.2013г. Г.Х. продал имота на П.Г. за сумата от 5000лв., като му дал и 5000лв. в брой, с което изплатил напълно задължението си и П.Г. му върнал запис на заповед, подписан  за сумата от 10000лв. Тъй като Г.Х. бил изключително притеснен от получената нотариална покана от ищеца, с идеята, че ако същият му доплати цената, ще може да си откупи имота от втория ответник и после да го прехвърли на ищеца, изпратил на последния отговор, в който направил искане за доплащане на цената по предварителния договор. До 11,00ч. на 26.06.2013г. доплащане не било извършено и Г.Х. отишъл при нотариуса, но докато чакал ищеца, му се обадили, че в мандрата му възникнал пожар и той тръгнал на там. На вратата срещнал ищеца и го попитал има ли готовност да плати за имота. Той казал, че няма да плати и започнал да го заплашва. Поради изложеното ответникът Г.Х. счита, че предварителния договор между него и ищеца е бил прекратен и към момента на продажбата на имота на 17.06.2013г. на втория ответник ищцовото дружество не му било кредитор. Сделката с втория ответник не увреждала ищеца, тъй като не е имал право да получи престация по прекратен договор. П.Г. не знаел за увреждането, тъй като дълго време отказвал Г.Х. да му прехвърли имота за уреждане на дълга към него.

Искането е да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК вторият ответник П.П.Г., чрез процесуалния си представител адв. Н. от ВТАК, е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърденията в исковата молба, че е знаел, че придобивайки правото на собственост върху процесния недвижим имот ще увреди интересите на ищеца, както и твърденията, че между ответниците съществували „близки приятелски отношения”, което според ищеца доказвало наличието на знание за увреждането. Излага, че на 28.07.2007г. първият ответник придобил право на собственост върху недвижимия имот, описан в исковата молба. Тъй като нямал достатъчно средства да заплати разсрочените вноски по цената на имота, вторият ответник му предоставил в заем сума в размер на 12 000лв., за срок от една година. Х. не успял да върне дори малка част от сумата в уговорения срок и предложил на Г. да му прехвърли имота. Последният, въпреки че нямал интерес да инвестира в имот в с. *** се съгласил, тъй като в противен случай имало опасност да не получи нищо срещу дадената в заем сума. Тъй като сделката била по инициатива на Х. и той поемал таксите по прехвърлянето, помолил като продажна цена в акта да бъде записана данъчната оценка на имота. Веднага след сделката оформеният между ответниците договор за заем бил унищожен. Три месеца по-късно първият ответник уведомил втория, че ще му върне заетата сума и си поискал обратно имота. При удостоверяване на сделката на 16.01.2010г. Х. споменал пред Г., че иска да продаде имота на реалната му цена. След повече от година Х. отново потърсил Г. с молба да му даде назаем сумата 10000лв. Първоначално Г. отказал, тъй като добре си спомнял трудностите по събиране на дадените в заем пари през 2007г., но Х. настоявал, обяснил, че не може да продаде имота, но до седмици му предстои продажба на друг имот и ще върне парите след два месеца. Г. се съгласил, като за обезпечение поискал и първият ответник подписал запис на заповед. Няколко седмици след падежната дата Г. потърсил Х., който отново обяснил, че е затруднен, но ще върне парите. Г. решил да го изчака. През лятото на 2012г. Г. се срещнал с Х. и поискал да му върне парите, на което Х. отговорил, че в момента няма пари в брой, но може да му прехвърли отново имота в с. ***, докато се издължи, но Г. не се съгласил. В средата на 2013г. след поредно спречкване между двамата ответници за дължимите пари, Г. се съгласил да получи вместо дължимите 10 000лв. сумата от 5000лв. и правото на собственост върху имота, но без ангажимент да го връща на Х.. Имотът бил прехвърлен на 17.06.2013г., след което Г. получил от Х. в брой и сумата 5000лв., при което му върнал оригинала на записа на заповед, удостоверяващ вземането. С това отношенията им по повод на заема приключили окончателно.

Твърди, че до получаването на препис от исковата молба нито знаел, нито имало откъде да научи, че Х. се е задължил по предварителен договор за продажба на имота, като последният не го е уведомил, че е сключил такъв договор. Със сделката вторият ответник целял да защити собствения си интерес във връзка с предоставените, преди повече от две години, пари в заем. Фактът, че за да гарантира събирането на свое предходно вземане, през 2008г. Г. прибягнал до придобиване на собствеността върху имота, налагал извода, че макар да са се познавали и да са имали финансови отношения помежду си, ответниците не са си имали особено доверие.

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е по делото, че на 05.04.2010г. ищецът „***” ЕООД и първият ответник Г.Х. сключили предварителен договор за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор 14859.95.190, находящ се в с. ***, общ. Дряново, с площ от 1923 кв.м., заедно с построената в него едноетажна масивна промишлена сграда - гараж и складове, с идентификатор 14859.95Л90.1., със застроена площ от 542 кв.м., по силата на който ответникът се е задължил да прехвърли на ищеца правото на собственост върху имота  на цена от 90 000лв.

Спорно между страните е обстоятелството по какъв начин е следвало да бъде изплатена тази сума и кога е следвало да се сключи окончателният договор – преди или след окончателното й изплащане. В тази насока в договора се съдържат противоречиви клаузи, без да е посочена конкретна дата за сключване на окончателния договор. В чл. 2. 2 страните са уговорили, че продажната цена ще бъде платена както следва: 5000лв., заплатени в брой при подписване на предварителния договор, като остатъкът в размер на 85 000лв. ще бъде заплатен на 13 равни месечни вноски по 6538.46лв., считано от последното число на месеца, през който е сключен окончателния договор под формата на нотариален акт, като всяка вноска се заплаща до 30 число на текущия месец. В чл. 6 е посочено, че купувачът се задължава да плати на продавача, договорената продажна цена за имота по начина, сроковете и в размера, посочени в чл. 2 от договора. В чл. 7 обаче е посочено, че страните се задължават да сключат окончателен договор след изплащане на продажната цена, но не по-късно от 13 месеца от сключване на предварителния договор.

Не е спорно между страните, че при подписване на предварителния договор ищецът е заплатил на първия ответник сумата от 5000лв., като след това на периодични вноски е заплатил общо сумата от 49 335,38лв. Във връзка с изясняване на действителната воля на страните относно начина на изплащане на договорената продажна цена бяха изслушани свидетелите Х. К. и П.П.. От показанията на св. К. се установява, че е приятел на *** на ищцовото дружество и е бил упълномощен от него да движи делата на фирмата на територията на гр. Габрово. Свидетелят водил преговорите с ответника Х. във връзка с продажбата на процесния имот, като при тези преговори съдействие оказвал и св. П.П., познат и на двете страни. Св. К. заявява, че уговорката между страните е била собствеността на имота да бъде прехвърлена  до един, два месеца или веднага при подписване на предварителния договор, а останалата сума да се изплати на вноски. Независимо, че собствеността на имота не била прехвърлена, свидетелят заплащал всеки месец на ответника определената като вноска сума. След около пет месеца свидетелят потърсил ответника за да прехвърлят собствеността, но последният обяснил, че трябва да набави необходимите документи, като в последствие поискал да му бъдат заплатени допълнително 30 000лв. над уговорената цена, което свидетелят отказал. От показанията на св. П.П. се установява, че е познат както на св. Х. К., така и на ответника Г.Х., като последният работил в мандрата, на която свидетелят бил управител. Св. П. присъствал на всички разговори между страните преди подписването на предварителния договор. Уговорката между тях била, че след като продажната цета се изплати окончателно на вноски, в рамките на десет дни ще се прехвърли собствеността на имота, след като се набавят необходимите документи. От ответника знаел, че след подписване на договора, ищецът плащал суми по него. След време св. Х. К. му звъннал по телефона и го попитал дали може да забави една, две вноски, защото имал финансови проблеми. Св. П. предал молбата на ответника, след което той се съгласил да изчака с плащането. След този разговор минали около две години, през които не били плащани никакви вноски. Св. К. отново се обадил на св. П., като попитал дали собствеността на имота може да му бъде прехвърлена за да изтегли кредит. Св. П. посъветвал ответника да не го прави, докато не си получи парите, след което ответникът отказал да прехвърли собствеността, преди да е изплатена продажната цена.

Относно спорното обстоятелство каква е била уговорката между  страните - дали собствеността на имота е следвало да бъде прехвърлена преди или след окончателното изплащане на уговорената продажна цена, съдът кредитира с доверие показанията на св. П., който е познавал и двете страни и не е бил заинтересован от изхода на сделката. Поради това съдът приема, че волята на страните, въпреки противоречията в договора по този въпрос, е била собствеността на имота да бъде прехвърлена след окончателното изплащане на продажната цена на месечни вноски. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че в противоречие на чл.2 от предварителния договор, в продължение на няколко месеца,  ищецът всеки месец е заплащал по договора вноски на ответника, въпреки, че собствеността не е била прехвърлена. 

На 10.06.2013г. на ответника лично е връчена нотариална покана, с която ищецът го е поканил да се яви на 26.06.2013г., в 11.00ч. в кантората на нотариус А.Г.А. в гр. Дряново за да изпълни поетото задължение, а именно да сключи окончателен договор под формата на нотариален акт, съгласно условията на предварителния договор.

На 17.06.2013г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 101, т. I, peг. № 639, дело № 80 от 2013г. на нотариус М.М., ответникът Г.Х. продал на втория ответник П.Г. процесния недвижим имот, предмет на предварителния договор.

Видно от представения по делото Констативен протокол акт № 38, т.1, peг. № 748/26.06.2013г., съставен от нотариус А.А., ответникът Г.Х. не се е явил на посочения в нотариалната покана ден и час в кантората на нотариус А.А. и не е представил поисканите с нотариалната покана документи за сключване на окончателен договор.

Не е спорно, че на 26.06.2013г. ищецът е получил отговор на нотариалната покана, с който ответникът Г.Х. го е уведомил, че няма пречка правото на собственост върху недвижимия имот да бъде прехвърлено, при условие, че до 11ч. на 26.06.2013г., ищецът доплати пълният размер на договорената продажна цена, а именно 40 664,62лв.

От представените по делото доказателства се установява, че с нотариален акт № 342, т. ІІ, рег. № 1842, дело № 308 от 26.09.2008г. на нотариус А. А., peг. № 442 в регистъра на НК, ответникът Г.Х. продал процесния имот на втория ответник П.П.Г. за сумата от 10600лв., като с  нотариален акт № 6, т.1, рег.  37, дело № 6 от 16.01.2009г. на нотариус М.М., peг. № 372, П.Г. е продал обратно на Г.Х. недвижимия имот за сумата от 15000лв.

От показанията на св. Й.Д. и св. П.П. става ясно, че ответниците Г.Х. и П.Г. преди време са имали финансови отношения, като П.Г. дал на Г.Х. пари в заем и във връзка с това били извършени цитираните по-горе две сделки между ответниците.

По делото е представен и запис на заповед от 04.03.2011г., издаден от ответника Г.Х. в полза на ответника П.Г. за сумата от 10 000лв., с падеж 01.05.2011г. От показанията на св. Й.Д. и св. П.П. се установява, че ответникът Г.Х. е взел пари на заем от ответника П.Г., като не е успял да върне цялата сума в срок и за неиздължената сума му е продал процесния имот.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

За да бъде уважен искът по чл. 135 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че кумулативно са налице следните предпоставки: ищецът да има качеството на кредитор спрямо първия ответник, че същият е извършил конкретно, увреждащо кредитора действие в случая покупко-продажбата на имота, предмет на предварителния договор, първият ответник да е знаел за това увреждане и ако сделката е възмездна, следва лицето, с което длъжникът е договарял -вторият ответник, също да е знаел за увреждането.

От събраните по делото доказателства беспорно се установи, че на 05.04.2010г. ищецът и първият ответник са сключили предварителен договор за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор 14859.95.190, находящ се в с. ***, общ. Дряново, с площ от 1923 кв.м., заедно с построената в него едноетажна масивна промишлена сграда - гараж и складове, с идентификатор 14859.95.90.1, със застроена площ от 542 кв.м., по силата на който ответникът се е задължил да прехвърли на ищеца правото на собственост върху имота  на цена от 90 000лв. Макар в договора да се съдържат противоречиви клаузи относно изплащането на уговорената цена и сключването на окончателния договор съдът прие, с оглед данните по делото, че е действителната воля на страните е била собствеността на имота да бъде прехвърлена след окончателното изплащане на уговорената продажната цена на месечни вноски.

Неоснователно е възражението на първия ответник, че считал действието на предварителния договор за прекратено преди продажбата на имота на втория ответник. На първо място по делото липсват доказателства договорът да е прекратен по взаимно съгласие на страните. На следващо място липсват доказателства договорът да е развален по инициатива на някоя от страните, тъй като съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът да може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Продавачът по предварителен договор за покупко-продажба на имот не може да го развали по своя инициатива, поради неплащането на част от уговорената цена, без да уведоми писмено за това другата страна.

В този смисъл съдът приема, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което първият ответник се е задължил да прехвърли собствеността на процесния имот на ищеца. Дори и да се приеме, че настоящият състав не е прав в извода, че страните са уговорили собствеността да бъде прехвърлена след окончателното изплащане на уговорената продажна цена, а уговорката е била остатъкът от продажната цена да се заплати на вноски след прехвърляне на собствеността, това не може да обуслови извод за прекратено действие на предварителния договор, тъй като по делото липсват доказателства страните да са се споразумели за това или някоя от тях да е упражнила правото си по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, поради което облигационното правоотношение между ищеца и първия ответник по предварителния договор е съществувало и при  сключване на сделката по нотариален ред между двамата ответници. В този смисъл е налице първата обективна предпоставка от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД и ищецът е имал качеството на кредитор спрямо първия ответник по силата на сключения между тях предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот. В този смисъл е и Постановление № 1/65 г. на Пленума на ВС, съгласно което всеки кредитор вкл. и този, който е носител на непарично вземане, може да си служи с отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Такъв е и купувачът по предварителен договор за продажба на недвижим имот, който може да атакува сделката, с която продавачът по договора по-късно е отчуждил в полза на трето лице обещаната вещ.

С оглед установения по делото факт, че на 17.06.2013г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 101, т. I, peг. № 639, дело № 80 от 2013г. на нотариус М.М., ответникът Г.Х. е продал на втория ответник П.Г. процесния недвижим имот, предмет на предварителния договор, е налице и втората предпоставка от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД - извършването на действие, с което се увреждат интересите на кредитора, тъй като ищецът не може да придобие правото на собственост върху имота.

На следващо място е налице и третата изискуема от закона предпоставка - знание у длъжника за увреждането на кредитора, тъй като първият ответник е прехвърлил собствеността на имота на втория ответник на 17.06.2013г., след като на 10.06.2013г. на ответника лично е връчена нотариална покана от ищеца за сключване на  окончателен договор под формата на нотариален акт, съгласно условията на предварителния договор. Ето защо, съдът приема, че длъжникът е  съзнавал, че разпореждайки се с имота в полза на втория ответник, реално уврежда кредитора си по предварителния договор.

Съдът счита, че в случая не е налице последната предпоставка от фактическия състав на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а именно, че вторият ответник също е знаел за увреждането. Доколкото купувачът по договора от 17.06.2013г. – вторият ответник П.Г. не е лице от кръга на посочените в чл. 135, ал. 2 ЗЗД субекти, за които знанието се предполага до доказване на противното, в тежест на ищеца беше да докаже по несъмнен начин, че приобретателят е знаел за увреждащия характер на сделката. Обстоятелството, че и преди процесната сделка ответниците са сключвали договори за покупко-продажба на същия имот през 2008г. и 2009г., не може да обуслови извод, че вторият ответник е знаел, че ищецът и първият ответник са сключили на 05.04.2010г. предварителен договор за покупко-продажба на същия имот, нито че са били в близки отношения и то такива, че да се предположи, че вторият ответник е нямало как да не знае за сключения предварителен договор. Тъкмо обратното от събраните по делото доказателства се установява, че както първата така и процесната  сделка са сключени между тях във връзка с уреждане на други взаиимоотношения, свързани с договори за заем на парични средства. Обстоятелството, че втория ответник е придобил имота на цена в пъти по ниска от уговорената в предварителния договор, също не може да бъде индиция, че е знаел за съществуването на същия, а оттам и за увреждането на ищеца.

По тези съображения съдът приема, че не е налице последната предпоставка от фактическия състав на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, поради което предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, направеното искане и представения списък по чл. 80 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника  П.П.Г. разноските по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ищецът своевременно е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Съобразно чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. т. 2 ГПК и чл. 7, ал.  2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към датата на подписване на договора за правна защита и съдействие, дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 845,48лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 1100лв. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът приема, че същото следва да се присъди в размер на 900лв. В тежест на ищеца следва да се възложат и разноските за призоваване на свидетел в размер на 20лв. Следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника П.П.Г. разноски по делото в размер на 920лв., като за разликата до пълния размер от 1120лв. молбата за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение.

По делото липсват доказателства ответникът Г.С.Х. да е сторил разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Сторените от ищеца разноски при този изход на делото следва да останат за негова сметка.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление обл. Габрово, общ. Дряново, с. ***, ул. „***" № ***, представлявано от *** П. Д., чрез пълномощник адв. Н.С.С. от САК, съдебен адрес ***, район „***", ул. „***", ***, против Г.С.Х., с ЕГН **********,*** и П.П.Г., с ЕГН **********,***, иск с правно основание  чл. 135 ЗЗД за прогласяване за недействителен по отношение на „***” ЕООД, ЕИК ***, сключеният между Г.С.Х., с ЕГН **********,*** и П.П.Г., с ЕГН **********,***, договор за покупко-продажба на недвижим имот:  поземлен имот с идентификатор 14859.95.190 по кадастралната карта на с. ***, общ. Дряново, обл. Габрово, с площ от 1923кв.м., с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при граници и съседи: ПИ № 14859.95.193, ПИ № 14859.95.***, ПИ № 14859.95.27, заедно с построената в него едноетажна масивна промишлена сграда - гараж и складове, с идентификатор 14859.95.190.1, със застроена площ от 542кв.м., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 101, т. І, peг. № 639, дело № 80 от 17.06.2013г. на нотариус М.М., peг. № 372 на НК, с район на действие Районен съд – гр. Дряново, като неоснователен и недоказан. 

ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление обл. Габрово, общ. Дряново, с. ***, ул. „***" № ***, представлявано от *** П. Д., съдебен адрес гр. ***, п.к. ***, район „***", ул. „***", *** адв. Н.С.С. от САК, ДА ЗАПЛАТИ на П.П.Г., с ЕГН **********,***, сумата от 920,00лв. (деветстотин и двадесет лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като оставя без уважение искането на П.П.Г., с ЕГН **********,***, за присъждане на разноски за разликата над 920,00 лв. до претендирания размер от 1120,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – гр. Габрово в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: