МОТИВИ по АНД № 24/2015г. на ДРС

 

Производството по делото е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК - Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. ОбразуВ.о е въз основа на постановление на Районна прокуратура - Дряново от 19.02.2015г. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78„а” от НК на Е.В.В. ***, за извършено престъпление по чл. 326 , ал.1 от НК, за това, че на 10.02.2015 г., около 19.45 ч., в с. ***, общ. Дряново от мобилен телефон номер ***, подала на телефон № 112 невярно повикВ.е за помощ, като заявила, че собствената и къща в горното населено място е запалена от съпруга и В.К. Б.Г. В. - гражданин на ***.

В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че деянието е доказано по несъмнен начин и предлага на обвиняемата да бъде наложена глоба над минималния, предвиден  в закона размер.

Обвиняемата Е.В.В.К. дава обяснения за случилото се. Не се признава за виновна.  

Адв. Р. И., защитник на обвиняемата, заявява, че не е на лице пряк умисъл при извършването на деянието от обвиняемата. Същата изпитала основателен страх от действията на съпруга си, който и преди това правил опит да запали къщата, поради което се обадила за помощ на тел. 112. Моли обвиняемата да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение.

От цялостната преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемата Е.В.К. и съпругът й В.К. Б.Г. В. живели в къща в с. ***, общ. Дряново, собственост на обвиняемата. Жилището се отоплявало чрез изградена парна инсталация, включваща камина, радиатори и водна риза, като системата работела и с използване на ел. енергия. В отношенията между съпрузите често се стигало до конфликти. Вечерта на 10.02.2015 г. обвиняемата била на първия етаж на къщата, където се намирала камината и ел. таблото на сградата. На втория етаж съпругът на обвиняемата играел видео игри с “Плейстейшън”, като звукът от играта бил усилен максимално. Тъй като това не се случвало за пръв път и по този повод между съпрузите често възниквали конфликти, обвиняемата се ядосала и прекъснала ел. захранването на къщата от таблото на етажа, за да прекрати шума. Тъй като камината горяла и водната риза работела, за да не се стигне до взрив в отоплителната инсталация, съпругът на обвиняемата слязъл на първия етаж, взел от градината ръчна количка, вкарал я на първия етаж и започнал да изрива в нея горящите дървета и жаравата от камината. Тогава обвиняемата от мобилния си телефон с номер *** се обадила на телефон 112. Първото обаждане е регистрирано в 19.41 ч., като обвиняемата съобщила, че “в момента съпругът й пали къщата, че запалил всичко долу, че ще изгори, и че се задушава от пушек”. Служителят, приел сигнала от център 112, пренасочил обаждането към РУ “Полиция” Дряново, където същото е регистрирано в 19.44 ч. В 19.48 ч. обвиняемата отново позвънила на телефон 112, като заявила, че е подала сигнал, че мъжът й запалил къщата и, че къщата гори. Заявила, че и е изгорен единия крак. В 19.56 ч.  обвиняемата за трети път позвънила на телефон 112 и заявила, че съпругът и се опитал да запали и нея, като я засипал с една кофа въглени от камината и тя се заляла с вода, за да не изгори жива. Междувременно съпругът на обвиняемата изкарал количката с горящите дърва и въглени от камината пред входната врата на къщата.

След получения от обвинямата сигнал служителите от център 112, в изпълнение на задълженията си, го предали на РСПБЗН Дряново и ФСМП Дряново. Малко след това в къщата на обвиняемата в с. *** пристигнал полицейски екип на РУ “Полиция” Дряново, който на място установил, че къщата не гори, няма нито пламъци, нито дим, като токът в къщата бил спрян. Посрещнал ги съпругът на обвиняемата, който им обяснил, че съпругата му спряла тока и той извадил от камината горящите дърва, за да предотврати избухВ.ето на парната инсталация. Показал им и ръчната количка пред входната врата, в която още пушели обгорели дърва. В този момент от къщата излязла обвиняемата, която лъхала на алкохол и започнала да обяснява, че когато мъжът й започнал да изрива камината, хвърлял по нея въглени с лопатата, като показвала на св. Х.М. краката си, за които твърдяла, че били изгорени от въглените. Свидетелят обаче, не видял никакви следи от изгаряния по тях, още повече че обвиняемата била облечена в анцуг от синтетична материя, по който също нямало следи от горене. На теракотения под пред камината имало следи от пепел и вода, но в помещението нямало никакви следи от горене. В този момент пристигнал и екип на пожарната, а непосредствено след тях и линейката на спешна помощ. Св. С.М., командир на  екип към РСПБЗН Дряново, също не установил следи от горене в къщата. Не установил и следи от изгаряния по тялото, краката и дрехите на обвиняемата. Свидетелят също е заявил в показанията си, че същата е лъхала на алкохол. Св. Г.Д., лекар във ФСМП Дряново, част от екипа на “Спешна помощ”, при пристигането си на място в къщата в с. ***, също не видяла следи от пожар. Обвиняемата и съпругът й крещели един срещу друг, като всеки се опитвал да обясни какво се е случило. Свидетелката попитала дали някой от тях има нужда от медицинска помощ, но обвиняемата казала, че са добре и, че нищо не се е случило. Според свидетелката двамата не са били обгазени, като нито по дрехите, нито по телата им е имало следи от изгаряния.

От служебно изисканата справка съдимост на съпруга на обвиняемата, се установява, че със споразумение от 05.02.2015 г. по НОХД № 11/2015г. на ДРС, същият е признат за виновен в извъшВ.е на престъпление по чл. 381, ал. 4 от НК, извършено на 13.08.2013г. в с. ***, общ. Дряново, като му е наложено наказани от 9 месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението е отложено за срок от три години.

С оглед обясненията на обвиняемата, както и след изслушване на служебно изисканите записи от обажданията на обвиняемата до телефон 112,  по искане на защитника й беше допусната комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Според заключението обвиняемата Е.В.В.К. не страда от психично заболяване. Към времето на инкриминираното събитие 10.02.2015г. тя е разбирала свойството и значението на извършеното от нея деяние и е можела да ръководи постъпките си. В следствие действията на нейния съпруг и възникналата рискова ситуация, обвиняемата е изпаднала в състояние на уплаха. Наред с усещането за непосредствена физическа застрашеност, тя е имала и основателни опасения за възможни негативни последици, предвид склонността на съпруга й към деструктивно поведение и подобни негови прояви в миналото. В заключението е посочено, че ВКС дава тълкувание на физиологичния афект, като според Решение № 183 (12 .10.1992 г.), състоянието на страхов физиологичен афект включва и уплахата. Хипотезата за настъпило "краткотрайно разстройство на съзнанието" под въздействието на ситуативно стресиращи фактори, има клинични основания: Страховият физиологичен афект (респ. уплахата) представлява една от формите на това разстройство. Уплахата може да доведе до маладаптивни, емоционално деформирани решения и постъпки. В такова състояние се нарушава точността на основните мисловни операции, вниманието е неустойчиво, паметта също е несигурна. От клинична гледна точка, страховият афект предизвиква количествено понижаване на базисните способности за правилна ориентация и адекватно възприемане на явленията от външния свят, но не води до отпадането им. Макар и отслабена, връзката с реалността се запазва, поради качествено ненарушен отразителен процес. Състоянието на уплаха не обуславя невменяемост на дееца, но се явява смекчаващо вината обстоятелство.

Видно от приложената справка за съдимост, обв. Е.В.В. К. не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от НК.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безпорен начин от доказателствата по делото. В първоначалните си обяснения обвиняемата оспорва твърдението, че в обажданията си до телефен 112 е казала, че съпругът й е запалил къщата, а че е казала, че в момента се опитва да подпали, защото не е знаела какво прави той, тъй като изкарвал въглени от печката, от камината и можел да ги хвърли по нея. Тези й обяснения се опровергават категорично от съдържанието на изслушаните в съдебно заседание аудио записи на трите обаждания на обвиняемата до телефон 112. В същите никъде не се споменава за опит за запалване на къщата, като обвиняемата е заявила, че в момента съпругът й пали къщата, че запалил всичко долу, че ще изгори, и че се задушава от пушек, че мъжът й запалил къщата, че къщата гори, че съпругът и се опитал да запали и нея, като я засипал с една кофа въглени от камината и тя се заляла с вода, за да не изгори жива. Като в последствие се установява, че нито едно от тези твърдения не отговаря на случилото се в действителност. 

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита, че с деянието си обв. Е.В.В. К. е осъществила както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 326, ал.1 от НК, за което следва да бъде призната за виновна.

От обективна страна на 10.02.2015 г., около 19,45 часа в с. ***, общ. Дряново от мобилен телефон с номер *** подала на телефон 112 невярно повикване за помощ, като заявила, че собствената и къща в горното населено място е запалена от съпруга и В. К. Б.Г. В..

От субективна страна обвиняемата Е.В.В. К. е действала при пряк умисъл, като макар да е изпаднала в състояние на уплаха от случващото се с оглед предходна проява на съпруга й да запали къщата, заключението на експертизата е, че обвиняемата е разбирала свойството и значението на извършеното от нея деяние и е можела да ръководи постъпките си. В обажданията си обвиняемата е описала доста емоционално и пресилено неща, които никога не са се случвали с изрази, че съпругът й е запалил всичко долу, че се задушава от пушек, че я засипал с една кофа въглени от камината и тя се заляла с вода, за да не изгори жива, като междувременно въпреки уплахата е изразила недоволство, че все още никой не се е отзовал на сигнала и, че ще изгори къща за 300 хиляди евро. В този смисъл съдът приема, че макар и уплашена обвиняемата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното от нея и е целяла настъпването на общественоопасните последици, като е подала на телефон 112 невярно повикване за помощ във връзка с поредния битов скандал, възникнал между нея и съпруга й.

Неоснователни са възраженията, че обвинението е неточно формулирано и не отразява фактическата ситуация, тъй като обажданията до телефон 112 са били три и е следвало всяко едно от тях да бъде конкретизирано или да се повдигне обвинение за продължавано престъпление. Съдът няма правомощия да указва на прокурора какви обвинения да повдига и за какви престъпления. В случая видно и от изложеното в постановлението на РП Дряново обвинението касае първото обаждане до тел. 112, което е регистрирано в Дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЦ (ОДЧ) на РУ “Полиция” гр. Дряново около 19.44 ч.

Налице са предпоставките на чл. 78а, ал. 1 НК за освобождаване на обвиняемата Е.В.В. К. от наказателна отговорност. За извършеното от нея умишлено престъпление по чл. 326 , ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години. Обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност. От деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди.

При определяне размера на наказанието съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство състоянието на уплаха, в което е изпаднала обвиняемата. С оглед на това размерът на административното наказание глоба бе определен при превес на смекчаващите обстоятелства, в минималния, предвиден в закона размер от 1000лв.

Съдът, като взе предвид, че обвиняемата бе призната за виновна, на основание чл. 189, ал. 3 НПК я осъди да заплати по сметка на Районен съд- Дряново сумата от 240.00лв. - разноски по делото за назначената експертиза.

В този смисъл е постановения съдебен акт.

                                                

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :