Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 6

гр. Дряново, 19.02.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                              

            Дряновският районен съд в публично заседание на 21.01.2015 година в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ : МАРИЕТА СПАСОВА

 

при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията АНД № 146 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе взема предвид:

 

Жалба срещу наказателно постановление (НП) № 07-000089/ 26.08.2014г. на директора на *** (***), гр. ***.

Жалбоподателят ЕТ А. Й.И. с фирма “***” обжалва НП, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв, като твърди, че не е извършил цитираното в НП нарушение. Посочва, че с лицето С.Й. имало сключен граждански договор. По време на извършване на проверката лицето не е извършвало никаква дейност, т. е. не е работило. Заявява, че е нарушен ЗАНН при съставяне на акта и издаване на НП. Моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата –  *** гр. ***, редовно призовани, се предсатвляват от юрисконсулт С., която моли жалбата да се остави без уважение и обжалваното НП да се потвърди.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства от съвкупната преценка, на които съдът установи следната фактическа обстановка :

На 03.07.2014г. свидетелите К. и И. *** извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в баничарница, намираща се в гр. ***, стопанисвана от ЕТ с фирма “***”. При проверката било установено, че лицето С. М. Й. работи като баничар.

На 17.07.2014г. била извършена проверка по документи, при която бил представен граждански договор № 2/ 01.07.2014г., сключен между ЕТ и С.Й.. Във връзка с констатациите от проверката на 21.07.2014г., проверяващият служител на *** гр. *** съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на търговеца – жалбоподател за това, че в качеството си на работодател, е допуснал на работа на 01.07.2014г. лицето С. М. Й. да работи като баничар без сключен писмен трудов договор. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на едноличния търговец, бил предявен и подписан от него с възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 26.08.2014г. било издадено и атакуваното НП, с което на ЕТ с фирма “***” била наложена “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение по чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал. 1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства - разпитът на свидетелите К.К., В.И. и Д.Д., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът намира, че показанията на свидетелите следва да бъдат кре***ирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Посочените лица са независими от санкционирания едноличен търговец и не извличат никаква конкретна полза от твърденията си, поради което липсват основания последните да не бъдат кре***ирани. От особено значение за изясняването на делото е приложената като писмено доказателство декларация от лице, работещо по трудово/ гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство на основание чл. 399 от КТ, попълнена от С. М. Й..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител). По делото са налице данни, че НП е получено от жалбоподателя на 15.10.2014г., а жалбата е депозирана на 16.10.2014г. Поради което съдът приема, че жалбата е подадена в установения от закона 7- дневен срок (от връчване на НП) и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).

Разгледана по същество е неоснователна. 

При служебната проверка на издаденото НП съдът не намира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на административнонаказаното лице. Актът и НП са съставени при спазване изискванията на КТ и ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В АУАН и в издаденото въз основа на него НП са отразени датата и мястото на извършване на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. Посочена е конкретната законова разпоредба, която е нарушена и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ, които установяват компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган да съставят АУАН и НП.

От съвкупната преценка на всички разпитаните по делото свидетели, включително водените от жалбоподателя, както и на приложените по делото документи безспорно се установиха обстоятелствата, възприети от административно наказващия орган в обжалваното НП и послужили като основание за издаването му. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ посочва, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на едноличния търговец – жалбоподател, че на 03.07.2014г. при извършената проверка лицето С. М. Й. е било в обекта на контрол “баничарница” и е декларирало, че работи като “баничар”. От страна на жалбоподателя се твърди, че посоченото лице не е престирало работна сила, а е дължало определен резултат – изработка и изпичане на 3 600 бр. баници в изпълнение на сключен с него граждански договор. Развиват се съображения, че се касае за гражданско правоотношение, а не за трудово. В подкрепа на тези твърдения е представен договор № 02/ 01.07.2014г., сключен със С.Й. в качеството на “изпълнител” за изработка и изпичане на 3 600 бр. баници при уговорено заплащане от 280 лв. Настоящият състав на съда не споделя защитните доводи на жалбоподатателя. Лицето С.Й. е било установено в обекта на жалбоподателя на датата на проверката, наред с останалите работници на търговеца. Същата е попълнила декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, приобщена по делото като писмено доказателство, в която отразила, че работи на длъжност „баничар”. Посочила е, че работи в дружеството с работно време от 06 до 10 часа, както и че събота и неделя са почивни дни. Лицето е декларирало, че има сключен граждански договор с възнаграждение от 280 лв. При така установеното съдът приема, че посоченото лице действително е полагало труд за едноличния търговец, а не е извършвало определена работа по граждански договор.

Съдът намира, че преценката дали се касае за трудов или граждански договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля на страните. Според съдебната практика по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и пр., а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, за изработване на готов продукт или произведение, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. При договора за изработка (какъвто е представеният „граждански договор № 02/ 01.07.2014г.”) изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от работата, а при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и е зависим от него.

В конкретния случай при изпълнението на работата, предмет на сключения договор, лицето не е действало самостоятелно и без контрола на работодателя, а напротив, работата е извършвана съвместно с останалите работници на дружеството, на обект, стопанисван от работодателя, който осигурявал материалите и средствата за работа. От работещото по граждански договор лице се е изисквало и спазването на определена трудова дисциплина, след като същото е следвало да спазва дадено работно време (видно от попълнената декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ) и определени почивни дни. При така установеното съдът приема, че действителните отношения между санкционираното дружество и С. М. са трудовоправни отношения между работодател и работник.

Предвид гореизложеното съдът приема, че посоченото в НП лице действително е полагало труд за жалбоподателя, но с него не е бил сключен трудов договор в изискуемата от закона писмена форма. След като дружеството жалбоподател е приело на работа лице, без да има сключен предварително с него писмен трудов договор, съдът намира, че същото несъмнено е допуснало неизпълнение на административно задължение, установено с разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с процесното НП. Следва да се напомни, че за извършването на определена задача, а не за многократно и продължително изпълнение на трудови операции в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КТ е предвидена възможността за сключване на срочен трудов договор – за определен срок или до завършване на определена работа, като не е имало пречка такъв да бъде сключен и с лицето С. М.. Обстоятелството, че както твърди жалбоподателя, самото лице не е желаело да сключи трудов договор и впоследствие напуснало не може да изключи отговорността на работодателя. Същият е следвало да предприеме необходимите мерки за спазване на трудовото законодателство, включително като разясни на лицето необходимите процедури за наемането му на работа и при отказ да се изпълнят предписанията на КТ да не го допуска на работа в обекта. Поради което намира, че доводите, изложени от жалбоподателя в тази насока, не могат да бъдат споделени.

Обстоятелството, че констатираното трудово правоотношение не е било обявено по реда на чл. 405а от КТ, няма отношение към административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Административнонаказващият орган правилно е счел, че не са налице условията за приложението на чл. 415в от КТ. Втората алинея на посочената разпоредба изрично изключва нарушенията от вида на процесното от приложното поле на чл. 415в от КТ. В същото време съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал размера на наложеното наказание. Отчетена е липсата на значими вредни последици за работника, на данни за влезли в сила наказания за други нарушения на трудовото законодателство, както и обстоятелството, че с лицето незабавно е бил сключен трудов договор, поради което съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1500 лева.

От събраните по делото доказателства не се установиха признаци на административното нарушение, санкционирано с обжалваното НП, които да го отличават от типичното за този вид нарушения. Поради което настоящият състав на съда не намира основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН .

Въз основа на изложеното съдът намира, че издаденото НП е законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 07-000089/ 26.08.2014г. на директора на ***, гр. *** с което на ЕТ А. Й.И. с фирма “***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** общ. *** в качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 ( хиляда и петстотин ) лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. *** в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: