Р Е Ш Е Н И Е

107

гр.Дряново, 19.11.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Дряновски районен съд, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година  в състав:        

                                                                      Председател : Емилия Дишева            

при секретаря К.Д., като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 188 по описа за 2015г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М.Н.Н. ***, чрез пълномощник адв. Р.И., съдебен адрес ***, против С.Б.Л., с посочен адрес ***, ***, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 600 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, душевни болки и страдания, причинени от поведението на ответника.

В исковата молба се излага, че на 06.03.2015г. около 9.30 ч. на ул. „Станционна” в гр. Дряново, пред баничарница „Валентина” в дясно на посока на движението бил спрял автомобил. Ищцата спряла зад него със своя автомобил, за изчака да премине насрещно движещ се автомобил. След това подала мигач, за да заобиколи спрелия автомобил и в този момент успоредно с нейния автомобил, по посока на движението, в другата лента спрял черен джип. От джипа слязъл ответникът С.Л., който преди това ѝ бил работодател. Ответникът започнал да удря по стъклата на автомобила на ищцата, да крещи, да я обижда, искал да отвори вратата на автомобила и вероятно да изкара ищцата от него и да я набие. Спасило я това, че вратата била заключена. След това се качил в джипа и тръгнал. Ищцата не разбрала причината за агресивното му поведение, но изпаднала в шок, тресяла се от страх, разплакала се и не могла да продължи. Едва стигнала до местоработата си в козметично студио, но не могла да работи. Обадила се на мъжа си, който веднага дошъл. Ищцата имала респект и страх от ответника, още когато ѝ бил работодател. Възприела изключително сериозно заплахите и действията му. По-късно си дала сметка, че той карал бързо и искал да изпревари двата автомобила, но след като подала мигач, си помислил, че може би ще се включи в движението и ще стане ПТП. В следствие на преживяния стрес ищцата потърсила медицинска помощ при психиатьр. Около седмица не можела да започне нормално работа, не можела да спи, да се храни нормално, да гледа децата си. Емоционалният срив се отразил на семейството й, на приятелската и среда и на работата й. Подала жалба в полицията, където след проверка и я уведомили, че на ответника е съставен АУАН за нарушение на Наредба № 1 на ОС Дряново за нарушаване на обществения ред. Случилото се било видяно от много хора и мълвата стигнала далеч. Хората спирали ищцата, задавали въпроси, при което тя се чувствала ужасно и това още повече засилвало стреса, била изпаднала в депресия.

Направено е искане съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лв. - обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, душевни болки и страдания, вследствие на противоправното поведение на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 06.03.2015 г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск с мотив, че изложеното не отговаря на обективната истина. Твърди се, че в действителност ищцата създала предпоставки за ПТП, като демонстративно отнела предимството на ответника, при което той подал звуков и светлинен сигнал за да ангажира вниманието и към спазване на правилата за движение и с цел да предотврати произшествие. Тъй като ищцата не му дала предимство, той спрял автомобила, приближил се до нейния и поискал обяснение за поведението й, при което тя отправила нецензурни думи към него и му показала среден пръст. Ответникът твърди, че изобщо не се е стигало до твърдяните от ищцата ексцесии, поради което нямало как да е изпитала описаните преживявания, които били еманация на субективизма и единствено лични твърдения, преразказани от нейния пълномощник. Счита, че с подаването на молбата се цели единствено и само материална облага, което било явна злоупотреба с права. Искането е предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявения иск. Процесуалният представител на ответника оспорва иска с мотив, че конфликтната ситуация е била провокирана от поведението на ищцата, както и че липсват обективни данни последната да е преживяла описаните от нея стрес, душевни болки и страдания.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 06.03.2015 г. около 09.30 ч., ищцата М.Н. управлявала личния си автомобил в посока пл. Възраждане - ул. Станционна в гр. Дряново. Тъй като в нейната лента за движение, пред магазин за закуски, имало паркиран автомобил, ищцата спряла зад него и изчакала насрещно движещия се с предимство автомобил да отмине, след което подала ляв мигач и предприела маневра за заобикаляне на паркираното пред нея МПС. Автомобилът ѝ се изнесъл леко напред около 10-15 см., без да заема насрещната лента за движение, след което ищцата видяла, че зад нея идва друг автомобил, предприел същата маневра и спряла. Идващият автомобил подминал нейния и спрял в насрещната лента за движение. От него излязъл водачът – ответникът С.Л., отишъл до автомобила на ищцата и ѝ се развикал “Патко, какво правиш?”. Опитал се да отвори шофьорската врата, но не успял, след което ударил един-два пъти по страничното стъкло, качил се обратно в своя автомобил и си тръгнал. Ищцата държала волана, била видимо уплашена и сепната и тръгнала със своя автомобил минути след това. След като пристигнала на работното си място се обадила на съпруга си св. Т.С. и разплакана му обяснила, какво се е случило. Той отишъл при нея и двамата заедно подали същия ден жалба в РУ “Полиция” гр. Дряново. По случая била образувана преписка № 258000/2015 г. , като са снети обяснения от ищцата, ответника и св. Й.Й.. На основание чл. 65 от ЗМВР на 23.04.2015 г. на ответника Л. е съставен и връчен протокол за предупреждение да не се заканя с престъпление и да не извършва такова спрямо личността и имуществото на М.Н.Н.. Тъй като по преписката не са събрани данни за извършено престъпление, а е установено нарушение на обществения ред, на 23.04.2015г. на ответника Л. е съставен АУАН № 730961/23.04.2015 г. за нарушение на чл. 2, т. 2 от Наредба № 1 на Общински съвет Дряново. Въз основа на така съставения АУАН е издадено наказателно постановление № 19/30.04.2015 г. на Кмета на Община Дряново, против ответника С.Л., с което за нарушение на чл. 2, т. 2 от Наредба № 1 на ОбС Дряново, изразяващо се в това, че на 06.03.2015 г. около 9.30 ч. в гр. Дряново, ул. “Стационна”, прави опит за саморазправа с М.Н.Н. ***, като удря с ръка автомобила ѝ и произнася цинични думи, противоречащи на принципите на българския бит и добрите нрави, на ответника Л. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. Не е спорно между страните, че наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила.

От представената медицинска документация и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема за обосновано и правилно, се установява, че на 09.03.2015 г. три дни след случилото се М.Н. е посетила за първи път д-р *** - психиатър, като преди това не е имала посещения при такъв специалист. Поставена е диагноза “Остра стресова реакция”, която е предиагностицирана при последващи посещения. Следват контролни прегледи на 23.03.2015 г., 06.04.2015 г. и на 11.05.2015 г. Провеждани са психотерепевтични сеанси в общата комплексна схема на лечение на този тип разстройства. Започната е комплексна терапия - медикаментозна и психотерапия. Предписани са антидепресанти по схема и невролептик с антидепресивен ефект ксетанор по схема до 40 мг. дневно и флуанксол 0,5 мг. вечер, като и към момента на изготвяне на заключението има анамнезни данни за прием на ксетанор 20 мг. и флуанксол. Последна консултация при д-р *** е била на 11.05.2015 г., когато е поставена диагноза “Посттравматично стресово разстройство”, тъй като става въпрос за по-голяма продължителност на сиптоматиката и преживяване на психотравмата. Към датата на изготвяне на заключението при ищцата има видимо подобрение, била е по-спокойна, но все още не достатъчно стабилизирана, напрегната в моменти при спомени за психотравмата и всяко друго стресово събититие от сходен характар би могло да провокира поредна криза. Подобрена е концентрацията ѝ, като няма психотични симптоми, емоционално поразведрена и интонираща. Има периоди в които сънят ѝ и е недостатъчен и непълноценен. Въпреки това съгласно медицинските стандарти в областта на това заболяване е необходимо приемането на медикаменти в период от 6 месеца до 1 година с оглед стабилизацията на психичното състояние и възвръщане на нужната работоспособност и възможност за пълна социална реализация. В съдебно заседание вещото лице д-р *** С. уточнява, че срещата ѝ с ищцата е била в края на м. юли. В резултат, както на проведената психотерапията, така и на медикаментите, които е приемала, ищцата е преодоляла до голяма степен стреса. Според вещото лице реакцията ѝ на случилото се, не е била изключително силна, тъй като не е разгърнала депресивен епизод, а спряла до посттравматично състояние, което макар и с по-голяма продължителност е от рода на тревожните разстройства, а не на депресивните. Преценката на вещото лице е, че ищцата не е истерична натура, като при разговора с нея не е установила по време на случилото се да е имала други емоционални сривове, проблеми в личния живот и т.н., които да са изиграли роля на катализатор на реакцията ѝ на действията на ответника.

От показанията на разпитания по делото свидетел Т.С., съпруг на ищцата, се установява, че преди да започне работа в собственото си козметично студио, ищцата е работела във фирмата на ответника, като в този период между тях не е имало някакви спречквания. В деня на инцидента, веднага след като пристигнала в козметичното студио, където работела, ищцата се обадила по телефона на съпруга си и разплакана му разказала за случилото се. Той отишъл на място и видял, че била уплашена, стресирана и разтреперана. Двамата заедно пуснали жалба в РУ “Полиция” гр. Дряново. Ден, два след това ответникът минал покрай козметичното студио и ищцата се заключила вътре, тъй като изпитвала страх да не влезе и да не ѝ направи нещо. Тъй като непрекъснато била притеснена и уплашена, потърсила помощ от д-р *** специалист – психиатър, която ѝ изписала съответните медикаменти. Ищцата имала псориазис, който се обострил от стреса. Според свидетеля повече от месец след това съпругата му коментирала инцидента, като ако някой я попитал за случилото се, започвала да плаче. Непрекъснато изпитвала страх, когато се отваряла вратата на козметичното студио, в което работела, като се притеснявала да не би това е ответникът. Това наложило в някои дни свидетелят да я кара и да я взима от работа. Преди инцидента ищцата излизала често с приятелки на заведение, но след това излязла сама само два пъти - веднъж за да празнува осми март и после на среща с класа си по време на абитуриентските балове. От показанията на св. К.К., приятелка на ищцата, става ясно, че двете заедно с други познати празнували осми март. Ищцата била различна, много унила и не се забавлявала. На следващия ден посетила свидетелката на работното ѝ място, казала ѝ за случилото се, както, и че два дни след това не можела да работи. Споделила, че е потърсила помощ от психиатър и ѝ показала закупените медикаменти, предписани от лекаря. Била уплашена и стресирана и докато говорела, ръцете ѝ треперели. Дълго време след това не излизала с приятелките си, както обичайно. След около месец двете отново се срещнали, ищцата била по-спокойна, но все още не се чувствала добре и била различна от преди.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие въз основа на писмените доказателства по делото, от показанията на свидетелите М.М., Й.Й., Т.С., К.К. и частично от показанията на свидетелите М.К. и Н.П.. Първите двама свидетели М. и  Й. са били очевидци и са наблюдавали случилото се от непосредствена близост. Св. М.М. е бил седнал до прозореца на кафене от другата страна на улицата и макар да не е чул точните думи отправени от ответника към ищцата, е възприел агресивното му поведение към нея, опитите му да отвори шофьорската врата на автомобила ѝ и ударите с ръка по стъклото, както и реакцията на страх и уплаха у ищцата. Св. Й.Й. в този момент е излизал  от магазина за закуски и ясно е чул думите, които ответникът е отправил към ищцата: “Патко, какво правиш?”, видял е нанесените от него удари по стъклото на автомобила ѝ, като също е възприел уплахата на ищцата от тези действия на ответника. От друга страна доказателства, че ищцата е показала среден пръст на ответника, като по този начин е провокирала агресивното му поведение към нея, не се събраха по делото. В тази насока са показанията на св. М.К., служител във фирмата на ответника, която обаче не е била очевидец на случилото се, а преразказва казаното ѝ от ответника за инцидента. Макар св. Н.П. също да е очевидец на случилото се, същият не го наблюдавал от непосредствена близост, а е бил по-нагоре по улицата и магазинът за закуски, пред който се е случило всичко, му се е падал под ъгъл. Свидетелят заявява, че е разпознал колата на ищцата, защото знаел, че е нейната, но не видял дали тя я управлява в момента. Възприел е удара на ответника по стъклото на автомобила на ищцата, както и думите му “Ще ми показва среден пръст”, казани преди да се качи обратно в своя автомобил и да тръгне, но на практика не е възприел такъв жест от страна на ищцата към ответника. Съдът не кредитира с доверие показанията на този свидетел в частта, че ответникът не е обиждал шщцата, а само я попитал: “Какво правиш бе жена? Видя ли какво щеше да стане? Къде гледаш?”. От една страна този свидетел работи във фирма, която охранява обекти на фирмата на ответника, поради което съдът приема, че показанията му са пристрастни. От друга страна това твърдение на свидетеля е в противоречие с показанията на св. Й.Й., дадени както пред състава на съда, така и в хода на проверката по преписка № 258000/2015 г. по описа на РУ “Полиция” гр. Дряново. На следващо място показанията на св. П. относно това, че автомобилът на ищцата при заобикаляне на спрелия пред нея автомобил е навлязъл и заел почти изцяло насрещното платно, противоречат на показанията на св. М.М. и Й.Й., които са категорични, че при тази маневра автомобилът на ищцата се е изнесъл съвсем леко напред, изобщо не е заемал насрещната лента за движение, и че именно по тази лента се е движел джипът на ответника, заобикаляйки автомобила на ищцата, и е спрял отново в тази лента, след като го е подминал. Поради изложеното съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите М.М. и Й.Й. относно случилото се. На последно място обстоятелството, че ответникът е обиждал ищцата и се е държал агресивно спрямо нея се потвърждава, макар и косвено от влязлото в сила наказателно постановление № 19/30.04.2015 г. на Кмета на Община Дряново, с което ответникът е санцкиониран по административен ред за това, че на 06.03.2015 г. около 9.30 ч. в гр. Дряново, ул. “Стационна”, прави опит за саморазправа с М.Н.Н. ***, като удря с ръка автомобила ѝ и произнася цинични думи, противоречащи на принципите на българския бит и добрите нрави. Макар наказателното постановление да не е влязла в сила присъда, споразумение или решение на наказателен съд по смисъла на чл. 300 от ГПК, с него е ангажирана административно наказателната отговорност на ответника по реда на ЗАНН и му е наложено административно наказание глоба за това, че е с посочените действия е нарушил обществения ред и в частност чл. 2, т. 2 от Наредба № 1 на ОбС Дряново.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

За да възникне отговорността на едно лице по чл. 45 ЗЗД за обезвреда на неимуществени вреди е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: настъпили неимуществени вреди, противоправно виновно поведение от страна на ответника и причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди.

В конкретния случай по делото се установи, че именно ответникът с агресивното си поведение – обиди, опит за саморазправа – опит да отвори шофьорската врата на управлявания от ищцата автомобил, удари по стъклото на същата, е предизвикал остра стресова реакция у ищцата, изразяваща се в страх и тревожност, диагностицирана по-късно като “Посттравматично стресово разстройство”, поради по-голямата продължителност на сиптоматиката и преживяване на психотравмата. Дори и да се приеме, че с предприемане на маневра за заобикаляне на спрелия пред нея автомобил ищцата е създала някакви предпоставки за възникване на ПТП, същите не са били от такъв характер, че да оправдаят агресивното поведение на ответника спрямо нея, изразяващо се в спиране на автомобила му, викове, обиди, искане на обяснения, опити за саморазправа и блъскане по стъклата на автомобила ѝ, което да обуслови извод за правомерни действия или такива при афект. По делото не се събраха доказателства към датата на случилото се 06.03.2015 г. ищцата да е имала други проблеми или неприятности, които да са дали отражение или да са способствали за острата ѝ стресова реакция на страх и уплаха от действията на ответника. Неоснователни са възраженията, че описаните от ищцата преживявания са чисто субективни и липсват обективни данни тя да е изпадала в такова състояние. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, както и от представената медицинска документация, се установява, че три дни след случилото се ищцата е посетила специалист – психиатър, при което ѝ е назначена комплексна терапия - медикаментозна и психотерапия, след което са последвали още три контролни прегледа. В следствие на проведеното лечение, след около пет месеца, състоянието на ищцата се е подобрило, била е по-спокойна, но все още не достатъчно стабилизирана и напрегната в моменти при спомени за психотравмата, като според вещото лице всяко друго стресово събититие от сходен характар би могло да провокира поредна криза. От свидетелските показания се установява, че след инцидента ищцата е била видимо променена. Била е тревожна, уплашена, затворена в себе си, дълго време е преживявала и коментирала случилото се, като предишният ѝ ритъм на живот е бил нарушен.   

 

С оглед на гореизложеното, че именно ответникът с действията си е предизвикал остра стресова реакция у ищцата, изразяваща се в стрес, страх и тревожност, диагностицирана по-късно като “Посттравматично стресово разстройство”, съдът намира, че е доказан фактическият състав на чл. 45 ЗЗД и са налице предпоставките за носене на деликтна отговорност от ответника за причинените на ищцата неимуществени вреди.

При определяне размера на дължимото от ответника обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди на ищцата, съдът взе предвид нормата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която то следва да се определи по справедливост. Съобразявайки характера и тежестта на нанесената психическа травма, съдът взе предвид обстоятелството, че съгласно заключението на вещото лице, макар реакцията на ищцата на случилото се да е била остра, не е била изключително силна, тъй като не е разгърнала депресивен епизод, а спряла до посттравматично състояние, което макар и с по-голяма продължителност е от рода на тревожните разстройства, а не на депресивните. На следващо място относно продължителността на периода на лечение и възстановяване съдът взе предвид факта, че около пет месеца ищцата е приемала предписаните ѝ медикаменти, за да се стигне до подобрение на състоянието ѝ, както и това, че съгласно медицинските стандарти в областта на това заболяване е необходимо приемането на медикаменти в период от 6 месеца до 1 година с оглед стабилизацията на психичното състояние и възвръщане на нужната работоспособност и възможност за пълна социална реализация. От друга страна съдът взе предвид и установеното, че макар ищцата да е била стресирана и уплашена, затворена в себе си и с променен ритъм на живот, случилото се не е оказало толкова силно влияние върху изпълнение на трудовите и домашните ѝ задължения.

С оглед гореизложеното съдът счита, че за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се присъди сумата от 500 лв., ведно със  законна лихва, считано от датата на увреждането 06.03.2015г. до окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 600 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Относно разноските:                     

И двете страни са направили искане за присъждане на разноски, без да са представили списък, както и не са направили искания за намаляване на заплатено адвокатско възнаграждение поради прекомерност.

Ищцата е сторила разноски общо в размер на 510 лв., както следва: 50 лв. внесена държавна такса, 60 лв. депозит за призоваване на свидетели и 400 лв. адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита и съдействие е изплатено изцяло и в брой. Ответникът е заплатил общо 1500 лв., както следва: 200 лв. депозит за вещо лице и 1300 лв. адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита и съдействие е изплатено изцяло и в брой.

При този изход на делото ответникът дължи на ищцата направените от нея разноски по делото съобразно уважената част от иска в размер на 425 лв. Съобразно отхвърлената част от иска ищцата дължи на ответника разноски в размер на 250 лв. След компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 175 лв.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА  С.Б.Л., с адрес ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Н., с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, сумата от 500,00 лв. (петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, душевни болки и страдания, причинени от действията на ответника на 06.03.2015г. около 9.30 ч. на ул. „Станционна” в гр. Дряново, а именно отправяне на обидни думи, опит за саморазправа, удари по стъклото на шофьорската врата на управлявания от ищцата автомобил, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 06.03.2015г. до окончателното изплащане, на основание чл. 45 ЗЗД, като отхвърля предявения иск за разликата над 500лв. до пълния претендиран размер от 600лв., като неоснователен и недоказан.

 ОСЪЖДА С.Б.Л., с адрес ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Н., с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, сумата от 175,00лв. (сто седемдесет и пет лева), разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска и след извършена компенсация, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването  на препис от него на страните.

                                                                                                    

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: