Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 82

гр. Дряново, 13.08.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Дряновският районен съд в открито съдебно заседание на 15.07.2015г., в състав:

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА

 

при секретаря К.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 154 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Кумулативно предявени субективно и обективно свързани искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и акцесорна претенция за законна лихва върху претендираните суми.

           Ищецът А.Г.Д. основава исковите си претенции на обстоятелството, че работил като готвач в ответното дружество. Твърди, че напуснал работа на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавяне изплащането на работните заплати. Работодателят издал заповед № 8/ 18.02.2015г. за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание. Посочва, че след напускане работодателят останал да му дължи трудово възнаграждение за заплати, както следва – за м. декември 2014г. – 600 лв, за м. януари 2015г. – 900 лв и за м. февруари 2015г. – 400 лв. От тази сума посочва, че са му изплатени 350 лв и още 1550 лв са дължими за трудово възнаграждение.
            Посочва, че с прекратяване на договора му се дължат обезщетение за неизползван отпуск за 14 дни или общо 200 лв на основание чл. 224, ал. 1 от КТ. Както и обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1 брутна заплата или 445 лв.

 Моли съда да осъди ответника да заплати сумата 1550 лв –дължимо за работни заплати за м. декември 2014г., м. януари 2015г. и за м. февруари 2015г., обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван отпуск в размер на 200 лв и обезщетение при уволнение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 440 лв, както и законна лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Моли съда да присъди адвокатско възнаграждение на адвоката съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размера, определен в Наредба № 1 на ВАС.

В съдебно заседание на 15.07.2015г. ищецът измени исковете си по размер, като на основание чл. 214, ал. 1 изр. 2 от ГПК предявеният иск по чл. 128 от КТ бе изменен за сумата от 575,45 лв, предявеният иск по чл. 224 от КТ бе изменен за сумата от 282,48 лв и предявеният иск по чл. 221, ал. 1 от ГПК бе изменен за сумата от  420,15 лв.

 

        Ответникът в дадения от съда срок е депозирал отговор по чл. 131 от ГПК. Същият признава факта, че трудовото правоотношение е възникнало съгласно представения от ищеца трудов договор № 158 от 03.06.2014г., както и че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 6/ 18.02.2015г. на управителя на ответното дружество, поради забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение.

Оспорва предявения иск по чл. 128, т. 2 от КТ за дължимо трудово възнаграждение за м. декември 2014г. и м. януари 2015г., като твърди, че същото е изплатено на ищеца изцяло. Признава иска по чл. 128, т. 2 от КТ за дължимо трудово възнаграждение на ищеца до размер 175,45 лв, тъй като същото не е изплатено на ищеца. В останалата му част до размер на претендираните 400 лв оспорва иска, тъй като трудовото правоотношение било прекратено на 18.02.2015г. Признава иска по чл. 221, ал. 1 от КТ до размер 420,15 лв. Признава иска по чл. 224, ал. 1 от КТ по предявения размер от 200 лв. Твърди, че е готов да изплати признатите суми на ищеца, стига същият да отиде да си ги получи или да посочи друг начин на плащане – да посочи валиден адрес или да потвърди валидност на банковата си сметка. Претендира разноски.

       След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

     Не е спорно между страните, че на основание договор № 158/ 03.06.2014г. ищецът е работил при ответното дружество като „готвач“. Между страните било договорено, че основното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 440 лв с периодичност на изплащането 30-то число на месеца, следващ отработения.

    Ответникът признава, че трудовият договор с ищеца бил прекратен поради забавяне плащането на трудовото възнаграждение от страна на работодателя. Издадена е заповед №  6/ 18.02.2015г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, в която е посочено, че на лицето следва да се изплатят следните обезщетения : по чл. 221, ал. 1 от КТ - 1 брутно трудово възнаграждение и по чл. 224, ал. 1 от КТ – 14 дни платен годишен отпуск.

    С вносна бележка от 18.03.2015г. (след депозиране на исковата молба) ответникът превел по банковата сметка на ищеца сумата 366,95 лв – заплата за м. януари 2015г.

    С разходни касови ордери (РКО) от 07.02.2015г. и 17.01.2015г. работодателят изплатил на работника съответно сумите 300 и 100 лв с основание „запл. м. ХII 2014г.“ и „за м. ХII 2014г.“. Ищецът оспори, че подписите за получател са положени от него, поради което на основание чл. 193 от ГПК бе открито производство по оспорване автентичността на подписа на ищеца в графата „получил сумата“.

    От заключението на съдебно-почерковата експертиза е видно, че вещото лице допуска, че подписите положени за „получил сумата“ в двата РКО от 17.01.2015г. и 07.02.2015г. са положени от ищеца. В съдебно заседание същото уточни, че различие в два общи признака са пречка за категоричното му заключение.

   По делото е изслушано заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, от което се установи, че дължимата сума за трудово възнаграждение на ищеца за м. февруари 2015г. възлиза на 175,45 лв. Дължимите обезщетения са както следва : по чл. 224 от КТ – 282,48 лв и по чл. 221, ал. 1 от КТ – 420,15 лв. Посочените суми представляват чиста сума за получаване след приспадане на удръжките.

   При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

  По отношение предявения иск с правно основание чл. 128 от КТ.

  Безспорно е установено, че страните са били в трудово правоотношение и ищеца е престирал труд като готвач за периода от 03.06.2014 г. до 15.02.2015 г. 

  Съобразно разпределената по делото доказателствена тежест в тежест на ответника бе да установи плащането на трудовите възнаграждения за периода м. декември 2014, м. януари 2015г. и м. февруари 2015г. По делото не се спори, че след предявяване на исковата молба в съда, работодателят е изплатил на ищеца дължимото възнаграждение за м. януари 2015г.

   Ответникът твърди, че с РКО от 07.02.2015г. и 17.01.2015г. изплатил на работника сумата 400 лв, дължима за заплата за м. декември 2014г. Относно доказателствената сила на разходен касов ордер е дадено разрешение в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 81 от 31.05.2010 г. по гр. д. № 675/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., в което е прието, че разходния касов ордер представлява нареждане на ръководството на предприятието, търговеца, респ. търговското дружество до касиера да изплати за посочената в ордера цел определена сума в лева или валута на вписаното в ордера лице. Този първичен счетоводен документ се съставя при плащане на пари от касата на предприятието, търговеца, респ. търговското дружество и се използва във възприетата от съответното предприятие, търговец, респ. търговско дружество вътрешна организация на дейността по отчитане на паричните средства. За да бъде доказано с разходен касов ордер извършено плащане е необходимо от него да се установи лицето, на което е изплатена посочената сума, и основанието за плащането. С разходен касов ордер може да бъде доказано плащане.

В настоящото производство са представени 2 броя РКО, като от заключението на вещото лице се установи, че върху разходните касови ордери подписа за получател е на ищеца. Във връзка със събраните по делото доказателства следва да се приеме, че удостовереното в оспорените РКО отговаря на действителното фактическо положение, поради което същите следва да се ценят като годни доказателствата по делото. На основание чл. 194, ал. 2 от ГПК съдът приема, че оспорването не е доказано.

При така установеното относно авторството на документите съдът съобрази още, че като основание за плащане е посочено „запл. м. ХII 2014г.“ и „за м. ХII 2014г.“. При даденото задължително разрешение по реда на чл. 290 от ГПК, че за да бъде доказано с разходен касов ордер извършено плащане е необходимо от него да се установи лицето, на което е изплатена посочената сума, и основанието за плащането, следва да се приеме за доказано, че работодателят е изплатил на ищеца трудовото възнаграждение за м. декември 2014г. По изложените съображения съдът намира за основателен иска за заплащане на трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 от КТ за сумата от 175,45 лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. февруари 2015г. За разликата до пълния претендиран размер от 575,45 лв и за месеците декември 2014г. и януари 2015г. искът следва да се отхвърли, като неоснователен.

По предявения иск за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск. Ответникът признава, че на ищеца се дължи обезщетение за неизползван годишен отпуск от 14 дни. Съгласно заключението на вещото лице П.М. дължимата нетна сума за обезщетение по чл. 224 от КТ е 282,45 лв. По изложените съображения съдът намира за основателен иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 ал. 1 от КТ за пълния претендиран размер от 282,48 лв., поради което следва да го уважи.

По отношение иска за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ ответникът признава, че дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.  Съгласно заключението на вещото лице П.М. дължимата нетна сума за обезщетение по чл. 221 от КТ е 420,15 лв. По изложените съображения съдът намира за основателен иска за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ за пълния претендиран размер от 420,15 лв., поради което следва да го уважи.

По отношение направеното искане за присъждане на законна лихва върху главниците. Аргументите на ответника, че искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде оставен без уважение, тъй като не е налице забава, са неоснователни. Следва да се има предвид, че в трудовия договор страните изрично са уговорили, че трудовото възнаграждение се изплаща на 30-то число на следващия месец. Следователно трудовото възнаграждение на ищеца за м. февруари 2015 г. е следвало да бъде изплатено на 30.03.2015 г., като след тази дата ответникът е изпаднал в забава. Абсолютно несъстоятелни са наведените доводи, че ищеца е следвало да се яви да го получи, респективно да посочи друг начин на плащане. Видно от доказателствата по делото на 18.03.2015 г. след прекратяване на трудовото правоотношение по банковата сметка на ищеца е изплатено дължимото трудово възнаграждение за м. януари 2015 г. Действително в КТ не е фиксиран срок, в който следва да се изплати дължимо обезщетение, поради което същото следва да се дължи след покана. Такава покана да бъде изплатено дължимото обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ и чл. 221, ал.1 от КТ, макар и в по-малки от претендираните размери, ищецът е отправил до управителя на ответното дружество на 15.02.2015 г. Дори да се приеме, че същата не е връчена – ответникът е изпаднал в забава от датата на предявяване на исковата молба в съда. В този смисъл е постановено Тълкувателно решение № 3/ 1996г., ОСГК, ВКС.

 Във връзка с гореизложеното съдът следва да присъди и законната лихва върху дължимите суми за трудово възнаграждение и обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда (04.05.2015г.) до окончателното им изплащане.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, тъй като с решението се присъжда трудово възнаграждение и обезщетения за работа, следва да се допусне предварителното му изпълнение.

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокат Р. И. АК - Габрово адвокатски хонорар съобразно броя на исковете, определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения съразмерно с уважената част от исковете, а именно 691,47 лв. Независимо, че с отговора ответникът е признал исковете, поради неплащането на дължимите суми за работа е станал причина за предявяването на исковата молба в съда. В настоящото производство не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и разноски следва да се дължат.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса от 50 лв върху всеки от исковете или в общ размер на 150 лв. в полза на бюджета на съда, както и направените по делото разноски за експертиза в размер на 100 лв, заплатени от бюджетните суми на съда.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по делото се дължат разноски по съразмерност. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 402,16 лв за заплатено адвокатско възнаграждение и разноски за експертиза.

Водим от горното съдът     

 

                                      Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. ***, представлявано от управителя М.П. Т. ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.Д., ЕГН **********,*** СУМАТА от 175,45 лв. (сто седемдесет и пет лева и 45 стотинки) – главница, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 от КТ за месец февруари 2015г., СУМАТА от 282,48 лв. (двеста осемдесет и два лева и 48 стотинки) –главница, представляваща обезщетение в нетен размер за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, както и СУМАТА 420,15 лв. (четиристотин и двадесет лева и 15 стотинки) – главница, представляваща обезщетение в нетен размер по чл. 221, ал. 1 от КТ, ВЕДНО със законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на исковата молба в съда на 04.05.2015 г. до окончателното им изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 128, т. 2 от КТ в останалата му част за разликата над сумата от 175,45 лв. до пълния претендиран размер от 575,45 лв. за месеците декември 2014г. и януари 2015г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдените възнаграждение и обезщетения за работа.

 

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. ***, представлявано от управителя М.П. Т. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на бюджета на съдебната власт  сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) -  държавни такси и сумата от 100 (сто лв) - разноски по делото.

 

ОСЪЖДА А.Г.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. ***, представлявано от управителя М.П. Т. СУМАТА 403,16 лв – разноски.

 

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. ***, представлявано от управителя М.П. Т. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.И. *** СУМАТА 691,47 лв (шестстотин деветдесет и един лв 47 ст) – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

   

 Решението на съда може да се обжалва пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: