Р Е Ш Е Н И Е

86

гр.Дряново, 17.08.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Дряновски районен съд, в открито заседание на седемнадесети юли две хиляди и петнадесета година  в състав:        

                                                                      Председател : Емилия Дишева            

при секретаря К.Д., като разгледа докладваното от съдия Дишева гр. дело № 122 по описа за 2015г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен са искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.

В исковата молба на ***, ул. ***, представлявана от Директора З.Л., против П.Д.Б. ***, се излага че ответницата подала заявление - декларация вх. № Д - 73 / 27.05.2014 г. за отпускане на целева помощ за покупка на цифров слухов апарат и двадесет броя батерии за слухов апарат, съгласно приложение № 8 към чл. 42, ал. 1 от ППЗИХУ. Със Заповед № Д-111/28.05.2014 г. и Заповед № Д-112/ 28.05.2014 г. на Директора на *** са отпуснати целеви помощи съответно за батерии за слухов апарат - 20 броя в размер на 24,00 лв. и за цифров слухов апарат в размер на 406,00 лв., като помощта е получена по банков път на 02.07.2014 г. Заповедите били връчени на лицето срещу подпис, като е разяснена процедурата по отпускане, разходване и отчитане на целевата помощ. Ответницата закупила на 01.08.2014 г. цифров слухов апарат от *** гр. *** на стойност 400,00 лв., за което не представила фактура и касова бележка и приемо-предавателен протокол и не спазила срока за отчитане 30 дни от датата на получаване на целевата помощ. Не закупила батерии за слухов апарат. Съгласно изискванията на чл. 43б от Правилника за  прилагане на Закона  за интеграция  на хората с увреждания, че лицата неизползвали целевата помощ по предназначение, възстановяват пълния размер на помощта, е издадена заповед № 0160/ 21.08.2014 г. за възстановяване на целева помощ, връчена на ответницата на 27.08.2014 г. по пощата с обратна разписка. На 01.09.2014 г. ответницата представила в *** фактура и фискална касова бележка за закупения цифров слухов апарат от *** - гр. ***. При направената справка в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия, предназначени за хора с увреждания на ел. страница на Агенция за хора с увреждания се установило, че фирмата, от която е закупен слуховия апарат не е вписана в регистъра. Ответницата не обжалвала заповедта и не е възстановила получената целева помощ. Изпратена й била покана за доброволно изпълнение с изх. № 94ПП/0034/08.10.2014 г., получена на 15.10.2014 г. Тъй като не постъпило плащане в 7 дневен срок от получаването на поканата е подадено заявление и издадена Заповед за изпълнение  по чл.417 от ГПК. 

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че П.Д.Б. *** дължи на *** – *** сумата 430,00 лв. главница, представляваща неизползвана по предназначение целева социална помощ за покупка, изработка и ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения, отпусната съгласно чл. 42 от ППЗИХУ, получена на 02.07.2014г. и неотчетена в 30-дневен срок от датата на получаването й, сумата 14,74лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 02.08.2014г.- датата, на която изтича 30-дневния срок за отчитане до 02.12.2014г. - датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и внесената държавна такса в размер на 25 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с  който  оспорва  исковата претенция като неоснователна до размера на цената на закупения слухов апарат от 400 лв., за разликата от 30 лв. не оспорва вземането. Излага, че не е закупила батерии за слуховия апарат, тъй като от фирмата продавач и било обяснено, че апаратът е окомплектован с 4 бр. батерии. Отпусната целева помощ за покупка на цифров слухов апарат била използвана по предназначение, за което пред *** *** представила фактура № 48 от 01.08.2014г. и касов бон към нея за закупуване цифров слухов апарат за сумата от 400 лв. от ***, като покупката била извършена в месечен срок от получаването на целевата помощ по банков път на 02.07.2014 г. В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като недопустими с аргумент, че липсва правен интерес от установителния иск, тъй като заповедното производство не е било приложимо в случая. Алтернативно искът до размер на 400 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен, както и претенцията за мораторна лихва. Претендират се разноски.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, а и това се установява от приложените по делото доказателства, че въз основа на подадено на 27.05.2014г. заявление-декларация, на основание чл. 42, ал. 2 от ППЗИХУ, вр. чл. 44, ал.2 от ЗИХУ са издадени Заповед № Д-111/28.05.2014 г. и Заповед № Д-112/ 28.05.2014 г. на Директора на ***, с които на ответницата са отпуснати целеви помощи съответно за закупуване на батерии за слухов апарат - 20 броя в размер на 24,00 лв. и за цифров слухов апарат в размер на 406,00 лв. В заповедите изрично е посоченоно, че същите следва да бъдат реализирани в срок до 30 дни от получаване на помощта, в който срок се представят за справка оригиналната фактура и фискалната касова бележка, копие от тях и приемо-предавателен протокол. Отбелязано е също, че на основание  чл. 43б от ППЗИХУ лицата, неизползвали целевата помощ по предназначение следва да възстановят пълния размер на помощта. Заповедта е връчена на лицето на 03.06.2014 г.

От представеното банково извлечение от Банка ДСК е видно, че целевата помощ е преведена по банковата сметка на ответницата на 02.07.2014 г.

Видно от фактура   48/01.08.2014г. и фискална касова бележка от същата дата, ответницата е закупила 1 бр. цифров слухов апарат на стойност 400 лв. от фирма ***, гр. ***. Въпреки указанията на съда, че това е в тежест на ответницата, същата не представи доказателства, че търговецът, от който с отпуснатата целевата помощ е закупила слуховия апарат е вписан в регистъра по чл.35 ал.1 от ЗИХУ.

Със заповед № 0160/ 21.08.2014 г.  на директора на *** гр. *** е наредено ответницата П.Д.Б. да възстанови отпуснатата целева помощ за закупуване на 20 бр. батерии в размер на 24 лв. и на 1 бр. слухов апарат в размер на 406 лв. Заповедта е връчена лично на ответницата на 27.08.2014 г. по пощата с обратна разписка, не е обжалвана и е влязла в сила.

На 01.09.2014 г. ответницата е представила в *** *** копие от фактурата и фискалната касова бележка, с които е закупила слуховия апарат. На гърба на копието ответницата собственоръчно е изписала: “Представих фактура с касова бележка в *** *** на 01.09.2014 г.”, като се е подписала под текста. По делото имаше спор относно датата, на която са представени документите в *** ***, дали това се е случило на 01.08.2014 г. или на 01.09.2014 г., тъй като при изписването на датата са извършвани поправки, а именно: при изписването на цифрата 0 от датата 01 и при изписването на цифрите на годината 014. В тази връзка бяха изслушани свидетелските показания на социалния роботник приел копието от фактурата - Н.Б. и на снахата на ответницата - Г.П.. Съдът кредитира с доверие показанията на св. Н.Б., видно от които ответницата се е явила да представи фактурата след получаване на заповедта за възстановяване на сумата, като показала на свидетелката тази заповед и обяснила, че е закупила апарата по интернет. Свидетелката заявява, че лично ответницата е написала на гърба на копието от фактурата датата, на която е я представила в *** *** - 01.09.2014 г., която отговаряла на действителната дата. До поправките се стигнало, тъй като при изписването на самата дата ответницата първо написала 1, а след това го поправила на 01. Цифрите при изписването на месеца не са поправяни, а при изписването на годината ответницата е допуснала техническа грешка и я поправила. Свидетелката Г.П. заявява, че тя е поръчала слуховия апарат по интернет, като това е станало два, три дни или седмица след като сумата е била преведена по банковата сметка на ответницата, което както бе посочено и по-горе е станало на  02.07.2014 г. Според свидетелката доставката е била два – три дни след поръчката, като в пратката освен слуховия апарат е била приложена фактурата, касовата бележка и гаранционна карта. Пратката била взета от ответницата същия ден, в който от куриерската фирма й съобщили, че е доставена в гр. Дряново и веднага след това ответницата и свидетелката отишли да я представят на социалните работници. При това положение ако се приеме, че за поръчката и доставката на слуховия апарат са били необходими дори две седмици, то същият е следвало да бъде доставен около средата на месец юли, което е обективно невъзможно, тъй като фактурата, която е била изпратена заедно със слуховия апарат е от дата 01.08.2014 г. На следващо място следва да се посочи, че датата на месеца “09” не е поправена и същата е изписана именно като “09”, а не като “08”, както се стремеше да докаже огветницата. Поради изложеното съдът не кредитира с доверие показанията на св. Г.П. относно датата на представяне на фактурата в *** ***, тъй като същите съдържат съществени противоречия относно този факт, а от друга страна свидетелката е снаха на ответницата и е заинтересована от изхода на делото.

С покана изх. № 94ПП/0034 от 08.10. 2014 г. на *** гр. *** ответницата е  поканена в седмодневен срок да заплати пълния размер на отпусната сума от 430 лв., чрез превеждането й по сметна на дирекцията. Видно от известие за доставяне, писмото е получено от ответницата на 15.10.2014 г.

Ищецът е подал пред РС – Дряново  заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като посоченото в заявлението основание, от което произтича вземането, е заповед № 0160/ 21.08.2014 г. на Директора на *** гр. ***, издадена на основание  чл. 43б от ППЗИХУ, за възстановяване от ответницата П.Д.Б. на отпуснатата целева помощ. Заявлението е уважено, като по ч.гр.д. 393/2014 г. на РС - Дряново е издадена Заповед № 121/22.12.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като е постановено незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист за следните суми: от  430.00лв. – главница, представляваща неизползвана по предназначение целева социална помощ за покупка, изработка и ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения, отпусната съгласно чл. 42 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, във вр. с чл. 44, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания, получена на 02.07.2014 г. и неотчетена в 30-дневния срок от датата на получаването й, ведно със законната лихва от 18.12.2014г. до окончателното изплащане на вземането; от 14,74лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 02.08.2014г. до 02.12.2014г., както и 25,00лв. разноски по делото, представляващи платена държавна такса.

В законният срок по чл. 414 ГПК  длъжникът е подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С Определение № 414/14.05.2015 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 151/2015г. на ГОС е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в заповед № 121 / 22.12.2014 г. по чл. 417 ГПК, издадена от Дряновския районен съд  по по ч.гр.д.№ 393 / 2014 г. и е обезсилен издаденият изпълнителен лист.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК да се приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми: 430.00лв. главница, представляваща неизползвана по предназначение целева социална помощ за покупка, изработка и ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения, отпусната съгласно чл. 42 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, във вр. с чл. 44, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания, получена на 02.07.2014 г. и неотчетена в 30-дневния срок от датата на получаването й, ведно със законната лихва от 18.12.2014г. до окончателното изплащане на вземането; от 14,74лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 02.08.2014г. до 02.12.2014г., по издадената по ч.гр.д. 393/2014 г. на ДРС Заповед № 121/22.12.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Съдът намира за неоснователно искането предявените претенции да бъдат отхвърлени като недопустими, а производството по делото прекратено с мотив, че липсва правен интерес от установителен иск, тъй като заповедното производство в случая е било неприложимо. В конкретния случай самата заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК не е била нито отменена, нито обезсилена, а е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издаденият изпълнителен лист. При това положение издадената заповед по чл. 417 ГПК се приравнява по правни последици на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и при надлежно подадено възражение от длъжника, следва да бъде предявен именно установителен иск за вземането. В този смисъл и Определение № 17от 10.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 111/2010 г., ІІ т. о.

От така събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на ответницата са отпуснати целеви помощи за закупуване на батерии за слухов апарат - 20 броя в размер на 24,00 лв. и за цифров слухов апарат в размер на 406,00 лв., като на 02.07.2014 г. *** - *** е превела по банкова сметка ***., която е следвало да бъде отчетена в 30-дневен срок от датата на получаването й, т. е. до 02.08.2014г.

На 01.08.2014г. ответницата е закупила слухов апарат, но от търговец, който не е вписан в регистъра по чл. 35 от ЗИХУ, като е представила фактурата и касовия бон извън предвидения в закона едномесечен срок, но не е представила приемо предавателен протокол.

В чл. 44 ал. 2 от ЗИХУ  и чл. 39 от ППЗИХУ е установено правото на хората с увреждания да получават целеви помощи. Във всички случаи обаче тези помощи се отпускат за покриване на конкретни, реални, неотложни потребности. Предвид това, за да  се използват тези средства само за  тази цел от нуждаещите се лица и за да се избегне възможността  от злоупотреба с тях, законодателят е регламентирал подробно редът, по който те се отпускат, разходват и отчитат. Съгласно чл. 43а от ППЗИХУ закупуването на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления или съоражения се извършва само от търговци, които са вписани в регистъра по чл. 35 ал. 1 от ЗИХУ. В чл. 1, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на контрол на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоражения  на хората с увреждания и  медицински изделия,  изрично е посочено, че само медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения, закупени от търговци, които са вписани в регистъра по чл. 35 от Закона за интеграция на хората с увреждания, се финансират от българската държава. При това положение независимо, че ответницата е закупила с отпуснатата й целева помощ именно слухов апарат, макар и да не е представила необходимите отчетни документи в срок, е закупила изделието от търговец, който не е вписан в регистъра по чл. 35 ал. 1 от ЗИХУ, като това се третира като нарушаване на реда за използване на целевата помощ и не се финансира от българската държава. Следователно тук важи санкцията,  предвидена в чл. 43б от ППЗИХУ и правилно е разпоредено ответницата да възстанови  пълния размер на помощта. Поради изложеното предявените искове за установяване на вземането са основателни доказани и следва да бъдат уважени, като се приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на *** -. *** сумата от 430.00лв. , представляваща неизползвана по предназначение целева социална помощ за покупка, изработка и ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения, отпусната съгласно чл. 42 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, във вр. с чл. 44, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания, получена на 02.07.2014 г. и неотчетена в 30-дневния срок от датата на получаването й, ведно със законната лихва от 18.12.2014г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 14,74лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 430 лв. за периода от 02.08.2014 г., когато е изтекъл 30-дневният срок за отчитането й до 02.12.2014г.

Относно разноските:

При този изход на делото разноските сторени от ответницата следва да си останат за нейна сметка. Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски за настоящото производство.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Д.Б., с ЕГН **********,***, че дължи на ***-***, ул. ***, представлявана от Директора З.Н.Л., сумата от  430.00лв. (четиристотин и тридесет лева) – главница, представляваща неизползвана по предназначение целева социална помощ за покупка, изработка и ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения, отпусната съгласно чл. 42 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, във вр. с чл. 44, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания, получена на 02.07.2014 г. и неотчетена в 30-дневния срок от датата на получаването й, ведно със законната лихва от 18.12.2014г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 14,74лв. (четиринадесет лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 02.08.2014г. до 02.12.2014г., както и разноски от 25,00лв. (двадесет и пет лева), представляващи платена държавна такса, за които суми е издадена Заповед № 121/22.12.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 393/2014г. по описа на РС – Дряново, на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – гр. Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва за издаване на изпълнителен лист по Заповед № 121/22.12.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 393/2014 г. по описа на РС – Дряново, на основание чл. 416 ГПК.

                                          

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: