Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 67

гр. Дряново, 24.07.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             Дряновският районен съд в публично заседание на 15.06.2015г., в състав:

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,

 

при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 97/ 2015г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

  Предявени са обективно и субективно свързани искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от пълномощника юрисконсулт Т.Г. против М.М.И. ***, в която се твърди, че ответникът е клиент на дружеството с клиентски номер *** във връзка с продажба на електрическа енергия, доставяна за обект, заведен с абонатен № ***, ***. Посочва, че тези облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ***, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката от Управителния съвет на дружеството и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия за договори за продажба на електрическа енергия (ОУ на ДПЕЕ) потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определен в тези ОУ. Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУ на ДПЕЕ, като твърди, че потребителят изпада в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 38 от ОУ на ДПЕЕ потребителите дължат обезщетение  за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

С оглед на горното се посочва, че по подадено заявление в Районен съд Дряново на 15.01.2015г. е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение срещу ответника, в резултат на което е образувано ч. гр. дело № 22/ 2015 г. Твърди, че в срока по чл. 414, ал.1 от ГПК е постъпило възражение от ответника, което мотивира правния интерес от водене на настоящия установителен иск с петитум да бъде установено по отношение на ***, че М.М.И. дължи сумата от 3 270,68 лв, в която са включени неплатени фактури за ел. енергия и такса за възстановяване в размер на 2 356,84 лв – главница по фактури, издадени в периода от 29.01.2010г. до 14.11.2012г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 913,84 лв, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 27.11.2014г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и присъждане на направените по настоящето дело разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание на 11.05.2015г. предявените искове са конкретизирани, като е посочено, че ищецът моли да бъде установено по отношение на ***, че М.М.И. дължи сумата от 3 270,68 лв., в която са включени неплатени фактури за ел. енергия и такса за възстановяване в размер на 2 356,84 лв. – главница по фактури, издадени в периода от 29.01.2010г. до 14.11.2012г., както следва: фактура № 0134849287 с дата на издаване 29.01.2010 г., с която е остойностено реално използваната ел. енергия за периода 16.12.2009 г. до 18.01.2010 г. на стойност 185,42 лв., фактура № 0135721412 от 27.02.2010 г., с която е остойностено реално използваната ел. енергия за периода 19.01.2010 г. – 17.02.2010 г. на стойност 217,88 лв., фактура № 0136287804 от 31.03.2010 г. за реално използвана ел. енергия за периода 18.02.2010 г. – 23.03.2010 г. на стойност 128,93 лв., фактура № 0141585603 от 31.01.2011 г. за реално отчетена ел. енергия за периода 22.12.2010 г. – 20.01.2011 г. на стойност 0,11 лв., дебитно известие № 0142449940/25.03.2011 г., с което е остойностено служебно начислена ел. енергия за периода 24.09.2010 г. – 22.03.2011 г. на обща стойност 1 904,81 лв., фактура № 0142710588 от 31.03.2011 г. остойностено реално използвана ел. енергия за периода 19.02.2011 г. – 22.03.2011 г. на стойност 0,11 лв., фактура № 3300813283 от 14.11.2012 г., издадена на основание чл. 21, ал. 1 от общите условия на ***, действащи към онзи момент на стойност 19,00 лв., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 913,84 лв, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 27.11.2014г., както следва: лихва по фактура № 0134849287/29.01.2010 г. за периода от 25.02.2010 г. до 27.11.2014 г. в размер на 41,66 лв., лихва по фактура № 0135721412/27.02.2010 г. в размер на 104,61 лв., изчислена за периода 25.03.2010 – 27.11.2014 г., лихва по фактура № 0136287804/31.03.2010 г. в размер на 60,71 лв. Периода, за който е изчислена е 26.04.2010 г. – 27.11.2014 г., лихва по фактура № 0141585603/31.01.2011 г. в размер на 0,03 лв. за периода 25.02.2011 - 27.11.2014 г., лихва по дебитно известие № 0142449940/25.03.2011 г. в размер на 706,80 лв. за периода 14.04.2011 г. - 27.11.2014 г., лихва по фактура № 0142710588/31.03.2011 г. в размер на 0,03 лв. за периода 26.04.2011 г. - 27.11.2014, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

   В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от М.М.И. чрез процесуалния представител адвокат И. ***, в който същият твърди на първо място, че искът е допустим, но неоснователен. Заявява, че не дължи посочените суми, които били неправилно изчислени и погасени по давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове и да присъди разноски на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА съобразно броя и цената на исковете.

   Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

           Ответникът е клиент на *** с клиентски номер *** за обект аб. № ***,  ***.

За периода 29.01.2010г. – 14.11.2012г. за този клиентски номер по делото са представени следните фактури, приети като писмени доказателства по делото : фактура № 0134849287/ 29.01.2010г., с падеж 25.02.2010г. за неплатена сума от 86 лв и лихва към 27.11.2014г. от 41,66 лв, фактура № 0135721412/ 27.02.2010г., с падеж 25.03.2010г., за неплатена сума 217,88 лв и лихва към 27.11.2014г. от 104,61 лв, фактура № 0136287804/ 31.03.2010г., с падеж 26.04.2010г., за неплатена сума 128,93 лв и лихва към 27.11.2014г. – 60,71 лв, фактура № 01411585603/ 31.01.2011г., с падеж 25.02.2011г., с неплатен остатък 0,11 лв и лихва към 27.11.2014г. от 0,03 лв, фактура № 0142449940/ 25.03.2011г., с падеж 14.04.2011г., с неплатен остатък 1 904,81 лв и лихва към 27.11.2014г. – 706,80 лв, фактура № 0142710588/ 31.03.2011г., с падеж 26.04.2011г., с неплатен остатък 0,11 лв и лихва към 27.11.2014г. от 0,03 лв, фактура № 3300813283/ 14.11.2012г. с падеж 14.11.2012г. и неплатен остатък 19 лв.

 От приложеното ч. гр. дело № 22/ 2015г. по описа на съда се установява, че по заявление на ***, гр. *** против М.М.И. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8/ 20.01.2015 г., като е разпоредено ответникът да заплати сумата 2 356,84 лв главница за незаплатена ел.енергия и такса за възстановяване по фактури, издадени за периода 29.01.2010г. – 14.11.2012г. за обект: аб. № ***,  ***, по кл. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2015г. до изплащане на вземането; сумата от 913,84 лвмораторна лихва, определена като сбор от мораторните лихви на всички фактури за период от падежа на същата до 27.11.2014г., както и сумата 409,88 лв – разноски по делото, включващи внесена държавна такса в размер на 65,41 лв и 344,47 лв юрисконсултско възнаграждение.

По делото е прието заключение по допуснатата комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза. Видно от същото При контролната проверка на СТИ от служителите на ***” АД съгласно протокол № 018587/ 22.03.2011г. е констатирано, че е налице захранване преди електромера с една двойка проводници ПВО 2×6 мм² (с допустим ток 46А). Изчислената в справка 15546/ 24.03.2011г. за корекция консумирана, но незаплатена електрическа енергия на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 за периода 24.09.2010г. – 22.03.2011г. е неправилно определена, тъй като е използван ток 65А като пропускателна способност на линията, чрез която обектът е свързан към електроразпределителната мрежа на ***” АД при 8 часово за потребители за нестопански нужди. Ако се възприеме подхода да се използват допустимите токове за захранващите кабели, то като такива трябва да се използват стойностите 46А за ПВО 2×6 мм². В този случай, отчитайки отклоняване на електроенергия преди електромера се получава консумирана, но незаплатена енергия на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 общо за периода 180 дни – 7617,6 кВт/ч. Дължимата за доплащане левова равностойност възлиза на 1409,29 лв. При изготвяне на справка 15546/ 24.03.2011г. периодът за корекция на сметкатат е максимално възможния съгласно чл. 38, ал. 4 от ОУ и остойностяването на служебно начислената ел. енергия е съгласно чл. 38, ал. 5 от ***. Абонатът И. през периода 12.2009г. – 23.03.2010г. е консумирал електроенергия, която е била фактурирана.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК по отношение на задължението за главница и лихви по фактури № № 0134849287/ 29.01.2010г., 0135721412/ 27.02.2010г., 0136287804/ 31.03.2010г., 01411585603/ 31.01.2011г., 0142449940/ 25.03.2011г. и 0142710588/ 31.03.2011г. следва да бъдат отхвърлени, като погасени по давност.

В производството по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, ако кредиторът спази едномесечния срок, какъвто е процесният случай, по силата на чл. 422, ал. 1 от ГПК, искът ще се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Към този момент ще се считат настъпили както материално-правните, така и процесуално-правните последици от предявяването му. Поради което исковете, които се разглеждат в настоящото производство, следва да се считат предявени със задна дата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 22/ 2015г. по описа на Районен съд гр. Дряново, в случая - на 15.01.2015г.

Съгласно чл. 17, т. 2 и чл. 26, ал. 1 от Общите условия, потребителят заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос веднъж месечно. Видно от разрешенията на Тълкувателно решение № 3/ 2011г., ОСГТК, ВКС вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

По делото се претендират задължения за неплатена енергия по 6 броя фактури, издадени в периода 29.01.2010г. – 31.03.2011г. Падежът на последната за периода фактура № 0142710588/ 31.03.2011г. е 14.04.2011 г. Към датата на предявяване на исковете (15.01.2015г.), тригодишният давностен срок и за най-късно възникналото вземане е бил изтекъл съответно на 14.04.2014г.

Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Поради което поради погасяване на главницата по давност следва да се считат погасени и претендираните от ищеца вземания за лихва по всяка от процесните фактури № № 0134849287/ 29.01.2010г., 0135721412/ 27.02.2010г., 0136287804/ 31.03.2010г., 01411585603/ 31.01.2011г., 0142449940/ 25.03.2011г. и 0142710588/ 31.03.2011г. за период от падежа на същата до 27.11.2014г..

Ищецът по делото твърди, че погасителната давност е прекъсната с признание от ответника на процесните суми на основание чл. 116, б. “а” от ЗЗД. Представил е по делото искане № 3426066/ 10.11.2014г., подписано от последния, в което същият моли да му бъде разрешено заплащане на отсрочки. По този въпрос е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, която настоящият състав на съда споделя, че признанието е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б.”а” ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. В този смисъл решение № 100/ 20.06.2011г. по търг. дело № 194/ 2010г., ІІ т. о., ВКС.

В настоящото производство следва да се приеме, че към датата на подписването на представеното искане от ответника - 10.11.2014г. давностният срок за задълженията по процесните фактури, подробно описани по-горе, е бил изтекъл. Поради което в случая не е приложима разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД относно прекъсване на давността.

Претендирата по фактура № 3300813283/ 14.11.2012г. сума, възлизаща на 19 лв и представляваща такса за възстановяване по чл. 21, ал. 1 от Общите условия не е дължима от потребителя на енергия. Съгласно цитираната разпоредба от приложимите общи условия *** изисква от *** възстановяване на снабдяването с електрическа енергия след отпадане на основанията за прекасването. Когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява, след като последният заплати всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на захранването. В настоящото производство ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи преустановяване и възстановяването на снабдяването с електроенергия до обекта на адреса на ответника, поради което искът за посочената сума подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат И. за оказаната безплатна правна помощ на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение в размерите по чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 394,98 лв по предявения иск за главницата и 300 лв по предявения иск за лихвата.

 

 

 

 

Воден от горното и на основание чл. 422 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

 

     ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***  ***, представлявано от пълномощника юрисконсулт Т.Ж.Г. против М.М.И., ЕГН **********,*** искове за установяване съществуване на вземания в полза на ищеца за СУМАТА 2 356,84 лв (две хиляди триста петдесет и шест лв и 84 ст) – главница, представляваща незаплатени суми за електроенергия и такса за възстановяване по фактури, издадени в периода от 29.01.2010г. до 14.11.2012г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 913,84 лв (дветстотин и тринадесет лв 84 ст), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 27.11.2014г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

 

 ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от пълномощника юрисконсулт Т.Ж.Г. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.И. *** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата 694,98 лв (шестстотин деветдесет и четири лв 98 ст).

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - гр. Габрово.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :