Р Е Ш Е Н И Е

35

гр.Дряново, 22.04.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Дряновски районен съд, в открито заседание на втори април две хиляди и петнадесета година  в състав:        

                                                                      Председател : Емилия Дишева            

при секретаря К.Д., като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 380 по описа за 2014г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК.

В исковата молба на ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Управителя Л.С.И, против Д.К. К. от гр. ***, ул. ***, се излага, че ищцовото дружество притежава недвижим имот в гр. ***, ул. *** представляващ Ж.П. пансион. Имотът бил вписан в счетоводН. баланс на ***, заведен счетоводно в баланса на ПТП Г.Оряховица под инв. № 881. Сьгласно Раздел I от одобрената от управителите на дружеството „Наредба за приемане на възпитаници в ЖП Пансион гp. *** за учебната 2011/2012г.” право на прием в пансиона имали, както деца на бивши и настоящи работници в системата на железопътН. транспорт, така и деца на родители, външни на системата, при условията на свободен прием. Такъв родител била и ответницата, която изявила желание нейната дъщеря - Н. М. Ц. да бъде приета в пансиона за учебната 2011г./2012г., за което на 17.06.2011г. подала молба до Управителя на ЖП пансиона и Декларация № 8/17.06.2011г., че е запозната с изискванията на правилата за прием и се задължила да заплаща дължимите месечни такси за храна и квартира на дъщеря си до 5-то число на следващия месец. Документите били одобрени и дъщерята на ответницата била записана в IV група за учебната 2011г./2012г. Съгласно Раздел V, т. 4, 7 и 8 от Наредбата за прием, за настанените деца на свободен прием се заплащали квартирни пари в размер на 50 лв. месечно без ДДС и дневен оклад за храна в размер на 7,00 лв. без ДДС. За пребиваването на дъщеря си в пансиона през м. февруари 2012г. ответницата дължала месечна такса от 60.00лв. с ДДС, за което била издадена фактура № 3000045386 от 29.02.2012г. За м. март 2012г. ответницата дължала 68.40лв., включващи таксата за квартирни и една дневна сума за храна, заявена в списъка на хранодните за м. март и ползвана на 08.03.2012г., за което била издадена фактура № 3000045861 от 30.03.2012г. От 01.04.2012г. дъщерята на ответницата не пребивавала в пансиона, като начислените такси за м. февруари и м. март не били заплатени. За дължимите суми била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 74/13.10.2014г. по ч.гр.д. № 314/2014г. на ДРС, срещу която ответницата депозирала възражение и за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящия установителен иск. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че Д.К.К. дължи на „БДЖ-Товарни Превози” ЕООД, гр. София следните суми: главница в размер на 128,40 лв., представляваща  дължими такси за храна и нощувки в ЖП Пансион *** за м. февруари 2012г. в размер на 60.00лв. и за м. март 2012г. - 68.40лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2014г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 30.15лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 06.03.2012г. до 09.07.2014г. Претендират се разноски.

Извън срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор, с който оспорва размера на исковите претенции. Твърди, че дъщеря й ползвала общежитие само 11 дни през м. Февруари и го напуснала на 12.02.2014 г. В тази връзка се излага, че на 08.02.2012г. дъщерята на ответницата постъпила в болница за лечение на алергия. Заключението на лекарите било, че заболяването й се дължи на липсата на достатъчна хигиена в общежитието. На 12.02.2012г. ответницата заедно с дъщеря си отишла в пансиона за да й събере багажа, като уведомила домакинката на общежитието, че дъщеря й го напуска. Попитала дали да подаде молба за това, но била подведена, че няма да й бъдат начислявани квартирни такси.

В проведеното на 02.04.2015г. съдебно заседание, пълномощникът на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК.

Въз основа на направеното искане, с протоколно определение от 02.04.2015г. е приета за разглеждане претенцията по чл.238 ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:

Ответницата Д.К.К. е получила препис от исковата молба и от доказателствата към нея, както е получила и съобщение, с което е уведомена относно възможността за постановяване на неприсъствено решение при непредставяне на отговор в указания срок и неявяване в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие. Препис от исковата молба и съобщението, с което са разяснени предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, са връчени лично на ответницата на 14.01.2015г. Въпреки дадените указаН. ответницата е депозирала по пощата на 25.02.2015г., т.е. извън едномесечния срок по чл.131 ал.1 от ГПК, отговор на исковата молба, като не се явява в първото по делото съдебно заседание, проведено на 02.03.2015г., за което е призована лично на 11.03.2015г., като не е направила искане за разглеждането на делото в нейно отсъствие.

С оглед посочените в исковата молба обстоятелства, представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите Р.Г. - възпитателка в ЖП пансион *** и А.П. - Управител ЖП пансион ***, от които се установява, че дъщерята на ответницата, макар и с отсъствия, е пребивавала Ж.П. пансиона през м. февруари  и м. март 2012г., като през м. март 2012г. е заявила и използвала един храноден, като е изнесла багажи си едва през пролетната ваканция през м. април 2012г.,  съдът счита предявените по делото обективно съединени искове  с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД  за вероятно основателни.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Следва да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 128,40 лв., представляваща дължими такси за храна и нощувки в ЖП Пансион ***, ползвани от настанен ученик - Н. М. Ц. за м. февруари 2012г. в размер на 60.00лв. и за м. март 2012г. - 68.40лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2014г. до изплащане на вземането и сумата от 30.15лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 06.03.2012г. до 09.07.2014г., както и разноски по ч.гр.д. № 314/2014г. на ДРС в размер на 325,00 лв.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, направеното искане и представения списък, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 395 лв., от която 75 лв. - заплатена ДТ за завеждане на исковете, 300 лв. юрисконсултско възнаграждение и 20 лв. депозит за призоваване на свидетели. Макар ищецът да е внесъл определения от съда депозит в размер на 40 лв., на свидетелите са реално изплатени общо 20 лв. за явяването им в съдебно заседание, поради което се дължат от ответницата в този размер. За неизползвания остатък от предварително внесения депозит ищецът може да депозира молба за възстановяването му .

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.К. К. от гр. ***, ул. ***, че дължи на ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Управителя Л.С.И, следните суми: сумата от 128,40 лв. (сто двадесет и осем лева и четиридесет стотинки), представляваща дължими такси за храна и нощувки в ЖП Пансион ***, ползвани от настанен ученик - Н. М. Ц. за м. февруари 2012г. - 60.00 лв. и м. март 2012г. - 68.40 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2014 г. до изплащане на вземането; сумата от 30.15лв. (тридесет лева и петнадесет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 06.03.2012г. до 09.07.2014г., както и разноски в размер на 325,00 лв. (триста двадесет и пет лева), разноски по делото, от които 25.00лв. платена държавна такса и 300лв. юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена Заповед № 74/13.10.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 314/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Дряново, на основание чл. 422 ГПК.

ОСЪЖДА Д.К. ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Управителя Л.С.И сумата от 395,00лв.(триста деветдесет и пет лева) разноски  по делото, от които 75,00лв. - заплатена ДТ, 20лв. депозит за свидетели и 300лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: