МОТИВИ към присъда по НОХД №157/2010г. на ДРС

 

Подсъдимата Е.А.И. ***, е предадена на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това, че през периода м.февруари 2005г. – м.август 2010г. в гр.Дряново, след като е била осъдена с решение № ***/21.07.2004г. на Горнооряховски РС, влязло в сила на 10.02.2005г., да издържа свои низходящи – децата си А.И.М. и С.И.М., чрез техния баща и законен представител И.С.М., заплащайки им месечна издръжка в общ размер на 65 лв., от които 35 лв. на А.М. и 30 лв. на СМ., съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на по-вече от две месечни вноски  - 66 бр. месечни вноски на обща сума от 3485 лв.

В съдебно заседание подсъдимата  Е.А.И. заявява, че е получила препис от обвинителния акт и че разбира свойството и характера на предявеното й обвинение.

Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за установено и доказано по безспорен начин. В хода на съдебните прения заявява, че тъй като подсъдимата е внесла дължимата сума по обвинителния акт, съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 3  от НК, следва да бъде призната за виновна и да не се наказва за деянието по чл. 183, ал. 1  от НК.

Защитата на подсъдимата поддържа, че тъй като последната е заплатила сумата от 1 105 лева, като издръжка за двете си деца за 17 месеца, считано от февруари 2005 г., следва да бъде оправдана за тази сума, а за остатъка да бъде приложен чл. 183, ал. 3 от НК.

От цялостната преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на последните с обясненията на подсъдимата Е.И., съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата Е.А.И. и св. И.С.М. имали сключен граждански брак. От брака им са родени две деца – А.И.М., родена на ***г. и С.И. М., роден на ***г. С Решение № *** от 21.07.2004г. на Горнооряховски Районен съд, влязло в законна сила на 10.02.2005г., бракът между двамата бил прекратен. Упражняването на родителските права върху децата било предоставено на бащата – св. И.С.М.. Със същото решение подс. И. била осъдена да изплаща на малолетните си деца чрез техния баща и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 35лв. за А.И.М. и в размер на 30лв. за С.И.М., считано от влизане на решението в сила, а именно от 10.02.2005г. 

След тази дата, през месец май 2005г., подсъдимата напуснала страната и се установила да живее в *** ***. През първата година от пребиваването си там работела, като чистела къщи. През 2006г. се разболяла от дископатия, престанала да работи и до настоящия момент получава обезщетение за болест до настоящия момент.

От влизане на съдебното решение в сила на 10.02.2005г. до 30.01.2008г. подс. И. не изплащала дължимата издръжка и не изпълнявала това си задължение, като не изплатила нито една месечна вноска. На 31.01.2008г. подсъдимата И. превела по сметка на дъщеря си А.М. сумата от 50 евро. За периода от 13.05.2008г. до м. юли 2010г., подс. И. давала различни суми на брат си А.А., на А.О. и Ш.А., последните двама нейни приятели, които ги превеждали по сметка на дъщеря й А.М.. Така за целия период от 31.01.2008г. до м. юли 2010г., с 14 парични превода, по сметка на А.М. постъпили общо 590 евро. За получаването на тези средства св. А.М. информирала баща си св. И.М., но не му ги предавала. С тези пари св. А.М. закупувала храна и дрехи за себе си и брат си СМ..

В съдебно заседание св. И.М. заявява, че е знаел за получените средства и, че същите са били използвани за закупуване на храна и дрехи за децата. Заявява, че като баща и законен представител на малолетните А.М. и  СМ., с така преведените 590 евро е получил дължимата издръжка за двете деца, за 17 месеца, за периода от 10.02.2005г. до 10.07.2006г., общо в размер на 1105лв.

В съдебно заседание подсъдимата заплати на св. И.М., като баща и законен представител на малолетните А.М. и СМ., сумата от 2 380 лева, включваща издръжката за А.М. от 10.07.2006г. до навършването й на пълнолетие на 28.09.2008г. и за СМ., считано от 10.07.2006г. до 10.08.2010г.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин, частично от обясненията на подсъдимата, както и въз основа на писмените и  гласни доказателства по делото.

Съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимата  И. в частта, че е не е заплащала дължимата издръжка на двете си малолетни деца, тъй като не е знаела, че е осъдена за това. Както бе споменато и по-горе във фактическите изводи, с Решение № *** от 21.07.2004г. на Горнооряховски Районен съд, влязло в законна сила на 10.02.2005г. бракът между подсъдимата и  св. И.М. е прекратен, упражняването на родителските права върху децата е било предоставено на бащата – св. И.С.М. и все със същото решение подс. И. била осъдена да изплаща на малолетните си деца чрез техния баща и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 35лв. за А.И.М. и в размер на 30лв. за С.И.М., считано от влизане на решението в сила, а именно от 10.02.2005г.  В съдебно заседание подсъдимата заявява, че е запозната със съдебното решение, че знае, че бракът й е прекратен с развод, че упражняването на родителските права върху децата е било предоставено на бившия й съпруг - св. И.М., но не знае, че със същото решение е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на децата си. Тези твърдения на подсъдимата противоречат на елементарната житейска логика, че е запозната с една част от съдебния акт, а с останалата не. В този смисъл съдът приема, че обясненията на подсъдимата в тази им част, представляват единствено защитна версия, с цел единствено да избегне наказателна отговорност, че съзнателно не е изплащала дължимата издръжка на двете си малолетни деца.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

От доказателствата по делото се установява, че за част от инкриминирания период, а именно от 10.02.2005г. до 10.07.2006г., подсъдимата, макар и по-късно,  от 31.01.2008г., с 14 парични превода по сметка на дъщеря си А.М. е заплатила дължимата за този период издръжка за двете си деца общо в размер на 1105лв. Независимо, че същата не е изплатена чрез законния им представител И.М., той е знаел за това и с негово съгласие средствата са отишли в полза на децата – за закупуване на храна и дрехи.

 По изложените по-горе съображения съдът призна подсъдимата И. за за невинна и я оправда по първоначално предявеното й обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК в частта, досежно периода от м.февруари 2005г. до м.юни 2006г., както и броя  на месечните вноски, касаещи този период - 17 месечни вноски за А.И.М. и 17 месечни вноски за С.И. М. на обща стойност от 1105лв.

Съдът счита от правна страна, че подсъдимата И.,*** 2006г. до м.август 2010г. в гр.Дряново, след като е била осъдена да издържа децата си А.И.М. и С.И.М., чрез техния баща и законен представител И.С.М., да заплаща месечна издръжка в размер на 35 лв. на  А.И.М. и 30 лв. на С.И.М., съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски  - в размер на 43 броя месечни вноски за  А.И.М. и 66 бр. месечни вноски за С.И.М. на обща стойност от 2 380 лв., както от обективна, така и от субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, за което съдът бе призната за виновна. Подсъдимата е осъществила деянието при форма на вината пряк умисъл.

Тъй като до постановяване на присъдата от първата инстанция, по време на съдебното заседание по делото, подсъдимата изпълни задължението си, като изплати на законния представител на децата- св. И.М., остатъка от  2 380 лв. до пълния, посочен в обвинителния акт размер на дължимата от нея издръжка - 3485 лв. и от деянието не са настъпили други вредни последици за пострадалия, съдът намира, че следва  да намери приложение хипотезата на чл.183, ал.3 от НК. Налице е третата, кумулативно предвидена предпоставка – разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК не е била прилагана по отношение на подсъдимата.

По изложените съображения съдът призна подсъдимата Е.А.И. за виновна в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като на осн. чл.183, ал.3 от НК не й наложи наказание

Разноски по делото не са направени, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

В този смисъл е произнесена присъдата.

 

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :