МОТИВИ :

 

Срещу подсъдимия Ч.П.Р., роден на *** *** *** гражданин, живущ ***, ***, *** образование, неосъждан, с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1 във връзка с ал. 1 от НК. Същият е предаден на съд за това, че на 27.01.2005 г. в гр. ***, при форма на вина – пряк умисъл, чрез използване на документ с невярно съдържание – декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица от 25.01.2005 г. и неистински документи – трудов договор №1 от 01.09.2004 г. и удостоверение за трудово възнаграждение № 1 от 25.01.2005 г. от името на “***” ООД гр. Габрово, като е възбудил у съответните длъжностни лица – кредитен инспектор и мениджър  на “***” ЕАД клон ***, привидно основание за отпускане на паричен кредит и е получил без правно основание чуждо движимо имущество – кредит за текущо потребление в размер на сумата от 15000 лв., големи размери, с намерение да я присвои.

Срещу подсъдимия Ч.П.Р. е повдигнато обвинение и за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1 във връзка с ал. 2 във връзка с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1  от НК. Същият е предаден на съд за това, че през периода 03.05. – 10.05.2005 г. в гр. *** при условията на продължавано престъпление, като е съставил неистински документи – удостоверение за трудово възнаграждение № 7 от 03.05.2005 г. от името на “***” ООД гр. Габрово; удостоверение за трудово възнаграждение № 9 от 03.05.2005 г. от името на “***” ООД гр. Габрово, удостоверение за трудово възнаграждение № 12 от 10.05.2005 г. от името на “***” ООД гр. Габрово и съзнателно е дал възможност на други физически лица да получат без правно основание чуждо движимо имущество, както следва:

а/ удостоверение за трудово възнаграждение № 7 от 03.05.2005 г. на С.С. ***, за получаване на кредит за текущо потребление в размер на сумата от 15000 лв. от “***” ЕАД клон ***;

б/ удостоверение за трудово възнаграждение № 9 от 03.05.2005 г. на Д.С. ***, за получаване на кредит за текущо потребление в размер на сумата от 15000 лв. от “***” ЕАД клон ***;

в/ удостоверение за трудово възнаграждение № 12 от 10.05.2005 г. на П.Н.П. *** за получаване на кредит за текущо потребление в размер на сумата от 10000 лв. от “***” ЕАД клон *** – големи размери.

Срещу подсъдимия С.С.П., роден на *** ***, ***, *** гражданин, местожит. гр. ***, ***, *** образование, неосъждан, с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, във връзка с ал. 1 от НК. Същият е предаден на съд за това, че на 10.05.2005 г. в гр. *** при форма на вина – пряк умисъл, чрез използване на документ с невярно съдържание – декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица от 03.05.2005 г. и неистински документ – удостоверение за трудово възнаграждение № 7 от 03.05.2005 г. от името на “***” ООД гр. Габрово, като е възбудил у съответните длъжностни лица – кредитен инспектор и мениджър на “***” ЕАД клон ***, привидно основание за отпускане на паричен кредит и е получил без правно основание чуждо движимо имущество – кредит за текущо потребление в размер на сумата от 15000 лв., големи размери, с намерение да я присвои.

Срещу подсъдимия подсъдимия Д.С.П. роден на *** ***, ***, *** гражданин, местожит. гр. ***, ***, *** образование, неосъждан, с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, във връзка с ал. 1 от НК. Същият е предаден на съд за това, че на 05.05.2005 г. в гр. *** при форма на вина – пряк умисъл, чрез използване на документ с невярно съдържание – декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица и неистински документ – удостоверение за трудово възнаграждение № 9 от 03.05.2005 г. от името на “***” ООД гр. Габрово, като е възбудил у съответните длъжностни лица – кредитен инспектор и мениджър на “***” ЕАД клон ***, привидно основание за отпускане на паричен кредит и е получил без правно основание чуждо движимо имущество – кредит за текущо потребление в размер на сумата от 15000 лв., големи размери, с намерение да я присвои.

Срещу подсъдимия П.Н.П., роден на *** ***, ***, *** гражданин, местожит, гр. ***, ***, *** образование, неосъждан, с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК. Същият е предаден на съд за това, че на 18.05.2005 г. в гр. *** при форма на вина – пряк умисъл, чрез използване на документ с невярно съдържание – декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица от 11.05.2005 г. и неистински документ – удостоверение за трудово възнаграждение № 12 от 10.05.2005 г. от името на “***” ООД гр. Габрово, като е възбудил у съответните длъжностни лица – кредитен инспектор и мениджър на “***” ЕАД клон ***, привидно основание за отпускане на паричен кредит и е получил без правно основание чуждо движимо имущество – кредит за текущо потребление в размер на сумата от 10000 лв., с намерение да я присвои.

Подсъдимите Ч.П.Р., С.С.П., Д.С.П. и П.Н.П. заявяват, че са получили преписи от обвинителния акт. Разбират повдигнатото обвинение. Дават обяснения по фактическата обстановка на инкриминираното деяние. Подсъдимият Ч.П.Р. счита, че е виновен и моли за по-леко наказание. Подсъдимият С.С.П. не се признава за виновен и претендира съдът да произнесе оправдателна присъда.  Подсъдимият Д.С.П. не се признава за виновен и претендира съдът да произнесе оправдателна присъда. Подсъдимият П.Н.П. счита, че е виновен и моли за по-леко наказание.  

Не е предявен граждански иск за съвместно разглеждане в наказателното производство.

В хода на съдебното производство районен прокурор П. Й. заявява, че поддържа повдигнатото обвинение срещу четиримата подсъдими.

Чрез комплексна преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

Подсъдимият Ч.Р. познавал подсъдимите С.С.П. и брат му Д.С. ***, тъй като живеели на една улица и били съседи.

С обв. П.П., обв. Р. бил в приятелски отношения.

През 2004 год. обв. Р. се срещнал с приятеля си – св. Р.М.М. *** и двамата решили да се занимават с търговия на стоки. За целта регистрирали дружество – “***” ООД – гр. Габрово. Като седалище на дружеството вписали адрес – гр. ***.

С решение на Габровски окръжен съд от 23.09.2004 год. дружеството “***” ООД – Габрово е било вписано със съдружници обв. Р. и св. М.. Дружеството се управлявало и представлявало от св. М.. Извън качеството си на съдружник, обв. Р. не работел по трудово правоотношение в дружеството и нямал трудов договор. В периода 2004 – 2005 год. дружеството не притежавало недвижими имоти, превозни средства и складове. Нямало работници, наети на трудов договор. С решение на Габровски окръжен съд от 16.05.2005 год. била вписана промяна, а именно обв. Р. и св. М. били заличени като съдружници в дружеството.

I. През месец януари 2005 г. обв. Р. се нуждаел от парични средства. За целта решил да изтегли кредит в размер на 15000 лв. от “***” ЕАД клон ***.

Условията на банката били следните:

Кредитоискателят посещавал кредитния инспектор или мениджъра на клона на банката и след разговор му се давали празни бланки на договор за кредит, молба за кредит, декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица, удостоверение за доходи на кредитоискателя и поръчителите.

Своите лични данни в документите, кредитоискателят ги попълвал в банката или в избрано от него място. След попълване на всички документи, те се представяли на кредитния инспектор или на мениджъра на клона при което, след обработка, кредитният инспектор изготвял анализ на условията за разрешаване на кредита. Въз основа на анализа, кредитният инспектор изготвял и становище до мениджъра на клона за одобрение или отказ на кредита.

След одобряване на кредита, договорът се подписвал от кредитоискателя и поръчителите пред съответното длъжностно лице на банката /в случая пред кредитния инспектор или мениджъра на клона/. Не било необходимо и задължително подписите на кредитоискателя и поръчителите да се полагат в едно и също време. Накрая договорът се подписвал от кредитния инспектор и мениджъра на клона.

Практика е било при отпускане на кредитите, от страна на ръководството на банката /кредитния инспектор и мениджъра/ да се извършва само документална проверка – дали са налице удостоверения за доходи и дали доходите са достатъчни за отпускане на искания кредит. Не са проверявани документите, сочещи заетост – дали лицето реално работи в посочената фирма и не са правени проверки на място.

Обв. Р. също проучил условията за разрешаване и отпускане на кредит и установил, горните обстоятелства.

Обв. Р. знаел, че не работи по трудово правоотношение и съответно не отговаря на условията за разрешаване на кредит. По тази причина той решил да използва неистински документи пред ***” ЕАД клон ***. За изготвянето на въпросните документи обв. Р. се възползвал от достъпа си до документацията и печата на “***” ООД, макар че управител на дружеството е бил св. Р.М., а св. С.С.С. обслужвала счетоводно дружеството и попълвала ръкописно определени документи.

С оглед на това, обв. Р. изготвил неистински документи, а именно: удостоверение за трудово възнаграждение №1 от 25.01.2005 год., което съставил и подписал срещу “изготвил” и срещу “работодател”, трудов договор № 1 от 01.09.2004 год. подписал срещу “работник” и подпис на “работника” и подпис срещу “работодател” и декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица, която съставил и подписал срещу “кредитоискател” и в която декларирал невярното съдържание, че работи във “***” ООД на длъжност “мениджър” по трудов договор от 01.09.2004 год.

На 27.01.2005 год. чрез използване на горе посочените документи пред “***” ЕАД клон *** заблудил съответните длъжностни лица, подписал договора за текущо потребление и е получил сумата от 15000 лв. Поръчител по кредита му станал св. Е.Й.И. ***. С въпросната сума обв. Р. се разпоредил в свой интерес.

II. Тъй като парите свършили, а вече не можел да изтегли кредит, обв. Р. уговорил обв. С.П. да изтегли кредит в размер на 15000 лв. от “***” ЕАД клон *** срещу 100 лв. възнаграждение, като обещал да изготви документите и да стане поръчител на обв. С.П.. След получаване на бланките на документите от банката, обв. С.П. ги предал на обв. Р.. Последният попълнил декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица с дата 03.05.2005 г. и удостоверение за трудово възнаграждение № 7 от 03.05.2005 г. и поставил подписа си в удостоверението под “изготвил” и “работодател”. След подготвянето на документите, същите били предадени на обв. С.П., който ги занесъл на място в банката и ги предоставил на съответните длъжностни лица, които одобрили кредита. Впоследствие обв. С.П. се подписал в договора за текущ кредит и другите документи в графа “кредитоискател” и получил кредита. Получената сума от 15000 лв. обв. С.П. предал на обв. Р. и последният му платил 100 лв.

III. По същият начин обв. Р. уговорил и обв. Д.П. – брат на С.П., да изтегли за него кредит от 15000 лв. от “***” ЕАД клон ***, като обещал да изготви документите и да стане поръчител на обв. Д.П..

След получаване на бланките на документите от банката, обв. Д.П. ги предал на обв. Р. и последният попълнил декларация /без дата/ за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица и удостоверение за трудово възнаграждение № 9 от 03.05.2005 год. и поставил подписа си в удостоверението под “изготвил” и “работодател”. След подготвянето на документите, обв. Д.П. ги занесъл на място в банката и ги предоставил на съответните длъжностни лица, които одобрили кредита. Впоследствие, обв. Д.П. се подписал в договора за текущ кредит и другите документи в графа “кредитоискател” и получил кредита. Парите предал на обв. Р..

IV. Обв. П.П. *** имал нужда от паричен кредит. Решил да изтегли такъв от “***” ЕАД гр. *** в размер на 10000 лв. Тъй като заплатата му от 204,80 лв., като системен администратор в читалището в гр. *** не му достигала, за да изтегли искания кредит, той се свързал с обв. Р. и помолил последният да му стане поръчител и да му издаде от името на дружество “***” ООД гр. Габрово второ удостоверение за трудово възнаграждение. Обв. Р. се съгласил и съставил удостоверение за трудово възнаграждение № 12 от 10.05.2005 г. на името на П.П. и поставил подписа си в удостоверението под “изготвил” и “работодател”.

На база на данните от удостоверение за трудово възнаграждение № 12 от 10.05.2005 год. и декларация за гражданско състояние и свързани лица от 11.05.2005 год. съответните длъжностни лица на банката приели, че обв. П. отговаря на изискванията и одобрили кредита. В последствие след подписване на договора за текущ кредит от 18.05.2005 год., обв. П.П. е получил сумата от 10000 лв. С парите обв. П. се е разпоредил в свой интерес.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин чрез съпоставка на обясненията на подсъдимите Ч.П.Р. /л. 60 и 61 от НОХД № 5/2010 г./, С.С.П. /л. 61 и 62 от НОХД № 5/2010 г./, Д.С.П. /л. 61 от НОХД № 5/2010 г./ и П.Н.П. /л. 62 от НОХД № 5/2010 г./, съпоставени с писмените и гласните доказателства - показанията на свидетелите С.С.Д. /л. 52 - 54 от НОХД № 5/2010 г./, Г.С.Т. /л. 54 - 56 от НОХД № 5/2010 г./, Е.Й.И. /л. 57 от НОХД № 5/2010 г. и л. 78, том І от ДП/, С.С.С. /л. 58 - 59 от НОХД № 5/2010 г. и 64 и 65, том І от ДП/, Р.М. М. /л. 72, том І от ДП/, Н.Д.Н. /л. 77, том І от ДП/, В.Т.В. /л. 79, том І от ДП/, копие от писмо на “***” /л. 9, том І от ДП/, копие то запорно съобщение /л. 10, том І от ДП/, копие от писмо № ПУ-0-227 от 12.06.2008 г. на ДБТ гр. Габрово – филиал *** /л. 11, том І от ДП/, протокол за доброволно предаване с дата 05.09.2008 г. /л. 21–23, том І от ДП/, протокол за приемане и предаване с дата 29.01.2009 г. /л. 24-26, том І от ДП/, писмо, изх. № 9086 от 30.07.2009 г. на НАП – ТД гр. Габрово /л. 92, том І от ДП/, характеристика на С.П. /л. 105, том І от ДП/, характеристика на Д.П. /л. 106, том І от ДП/, характеристика на П.П. /л. 107, том І от ДП/, характеристика на Ч.Р. /л. 108, том І от ДП/, Удостоверение изх. № 04-02-374 от 14.10.2009 г. на “***” /л. 115, том І от ДП/, Удостоверение изх. № 04-02-0373 от 14.10.2009 г. на “***” /л. 118, том І от ДП/, заверено копие от кредитното досие на С.С.П. /л. 1-10, том ІІ от ДП/, заверено копие от кредитното досие на Д.С.П. /л. 11-23, том ІІ от ДП/, заверено копие от кредитното досие на Ч.П.Р. /л. 24-32, том ІІ от ДП/, заверено копие от кредитното досие на П.Н.П. /л. 33-43, том ІІ от ДП/, служебна бележка изх. № 018 от 30.04.2006 г. на “***” ООД гр. Варна /л. 47 от НОХД № 5/2010 г./, Удостоверение изх. № 04-02-1151 от 17.11.2008 г. на “***” /л. 48 от НОХД № 5/2010 г./ и Удостоверение изх. № 04-02-1150 от 17.11.2008 г. на “***” /л. 49 от НОХД № 5/2010 г./.

От заключението на вещото лице Х.Р.Р. /л. 82 - 87 от ДП/ стана ясно, че:

В кредитното досие на обв. Ч.П.Р., ръкописният текст и подписът срещу “подпис на кредитоискател” в декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица от 25.01.2005 г. са изпълнени и положени от Ч.Р.. Подписите срещу “работник” и “подпис на работника” в Трудов договор № 1 от 01.09.2004 год. са положени от Ч.Р.. Подписът срещу “ръководител” в Трудов договор № 1 от 01.09.2004 г. не е положен от Р.М., същият е положен от Ч.Р.. Ръкописният текст и подписите срещу “изготвил” и “работодател” в Удостоверение № 1 от 25.01.2005 г. са положени и изпълнени от Ч.Р..

В кредитното досие на обв. С.С.П. подписът срещу “подпис на кредитоискателя” в декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица от 03.05.2005 г. е положен от С.П., а ръкописният текст е изпълнен от Ч.Р.. Ръкописния текст и подписите срещу “изготвил” и “работодател” в Удостоверение изх. № 7 от 03.05.2005 г. и изх. № 8 от 03.05.2005 г. са положени и изпълнени от Ч.Р.. В изх. № 2 от 29.04.2005 г. ръкописният текст е изпълнен от Ч.Р., а подписите са положени от В.Т.В..

В кредитното досие на обв. Д.С.П., подписът срещу “подпис на кредитоискателя” в декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица без дата е положен от Д.П., а ръкописния текст е изпълнен от Ч.Р.. Ръкописният текст и подписите срещу “изготвил” и “работодател” в Удостоверение № 9 от 03.05.2005 г., изх. № 10 от 03.05.2005 г., изх. № 11 от 04.05.2005 г. и изх. № 30 от 03.05.2005 г. са положени и изпълнени от Ч.Р.. Подписът за “поръчител 2” в Договор за кредит за текущо потребление от 05.05.2005 г. не е положен от П.П., а същият е положен от Ч.Р..   

В кредитното досие на обв. П.П., ръкописният текст и подписът срещу “подпис на кредитоискател” в декларация за гражданско и имуществено състояние и свързани лица от 11.05.2005 г. са изпълнени и положени от П.П.. Ръкописният текст и подписите срещу “изготвил” и “работодател” в Удостоверение изх. № 12 от 10.05.2005 г. и № 13 от 10.05.2005 г. положени и изпълнени от Ч.Р., в изх. № 03 от 11.05.2005 г. са положени и изпълнени от П.П..

При така установената фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна :

Престъпление е това общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. За престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК /редакция ДВ бр. 92/2002 г./ отговаря този, който чрез използуване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои. За престъплението по чл. 212, ал. 4, предл. първо от НК /редакция ДВ бр. 92/2002 г./ отговаря този, който извърши документна измама в големи размери. За престъплението по чл. 212, ал. 2 от НК /редакция ДВ бр. 92/2002 г./ отговаря този, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание такова имущество.

Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи. Преди всичко подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него /чл. 102, т. 1 от НПК/.

Настоящият състав на ДРС прие, че в производството по НОХД № 5/2010 г. не се доказа по несъмнен и категоричен начин подсъдимите Ч.П.Р., С.С.П., Д.С.П. и П.Н.П. да са извършили описаните в обвинителния акт престъпления по следните съображения :

Мотивите от правна страна относно липсата на извършено деяние при четиримата подсъдими са сходни, поради което ще бъдат изложени ведно. Всички описани от районния прокурор престъпления са във връзка с чл. 212, ал. 1 от НК, като за подсъдимите Ч.П.Р., С.С.П. и Д.С.П. се сочи, че документната измама е в големи размери /ал. 4/.   

Престъплението по чл. 212 от НК се намира в Глава пета от НК – “Престъпления против собствеността”. То е резултатно, увреждащо и се извършва при форма на вина само “пряк умисъл”. Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 2 от НК, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици т. е. това е субективното отношение на дееца към престъпния резултат. Този резултат при документната измама е получаване на чуждо движимо имущество без правно основание с намерението, с идеята, с целта то да бъде присвоено. Следователно, извършителят на престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК трябва за иска настъпването на описаната в текста последица – получаване на чуждо имущество, с което той, след това да се разпорежда като със свое, да се разпорежда с него в собствено интерес, без да има намерението да го върне или замести. Съобразено с конкретния случай, това означава всеки един от подсъдимите, използвайки документите с невярно съдържание и неистинските документи да е имал една конкретна цел – получаване на парична сума от “***” ЕАД под формата на потребителски заем, която никога да не върне обратно на кредитора т. е. да я присвои. Ето такива доказателства по делото няма. В тежест на обвинението беше да докаже, че Ч.П.Р., С.С.П., Д.С.П. и П.Н.П. са взели паричните суми от потребителските заеми, като предварително са имали идеята никога да не ги връщат. Не само, че няма доказателства в тази насока, а тъкмо напротив - Удостоверение изх. № 04-02-1151 от 17.11.2008 г. на “***” /л. 48 от НОХД № 5/2010 г./ и Удостоверение изх. № 04-02-1150 от 17.11.2008 г. на “***” /л. 49 от НОХД № 5/2010 г./ става ясно, че подсъдимите С.П. и Д.П. нямат задължения по договори за кредит към “***” ЕАД. Последните им задължения по договори за кредит от 05.05.2005 г. и 10.05.2005 г. за две суми по 15000 лв. са погасени на 13.11.2008 г. Горното означава, че двата кредита са погасени предсрочно, макар кредитополучателите да са имали право да ги погасят на 84 равни месечни вноски по 303,44 лв. с краен срок 2012 г. Това са същите два кредита по 15000 лв., за които районният прокурор твърди, че са “изтеглени” от братята С.П. и Д.П., които пък ги предали на Ч.Р., а той ги присвоил -разпоредил се в свой интерес. Няма присвояване /съответно документна измама/, когато се получава кредит от кредитна институция и кредитополучателят има намерение да връща парите съобразно клаузите на договора. В този смисъл е налице трайна съдебна практика – Решение № 273 от 18.07.1983 г. по н. д. № 279/1983 г., ІІ н. о. на ВС, Решение № 57 от 19.02.1982 г. по н. д. № 45/1982 г., І н. о. на ВС, Решение № 14 от 29.03.1998 г. по н. д. № 9/1988 г. на ОСНК и пр. Нещо повече – престъпление по чл. 212 от НК няма да има дори и когато кредитоискателят не връща сумите, но при получаването на заема не е имал такова намерение. Горните доводи се отнасят и за кредита в размер на 15000 лв., отпуснат на Ч.Р. на 27.01.2005 г. от към “***” ЕАД. В обясненията си на л. 60 от НОХД № 5/2010 г. обв. Р. твърди, че “изтеглил кредита с намерение да го връща”. Погасявал е редовно вноските през периода 2005 г. – 2007 г. Кредитите “не са взети с цел да не се връщат”. По делото няма представени доказателства, от които да се направи друг извод за намеренията на обв. Р. при получаване на сумите.     

Обвинението твърди, че подсъдимият Ч.Р. е извършил и второ деяние - по чл. 212, ал. 2 от НК, като чрез съставянето на неистински документи съзнателно е дал възможност на други физически лица да получат без правно основание чуждо движимо имущество: С.С.П. – въпросните върнати 15000 лв. на “***” ЕАД клон *** и Д.С.П. - другите върнати 15000 лв. на “***” ЕАД клон *** и П.Н.П. - 10000 лв. от “***” ЕАД клон ***.

Деянията на подсъдимите С.П. и Д.П. вече обсъдихме подробно. Престъплението по чл. 212, ал. 2 от НК е във връзка с това по чл. 212, ал. 1 от НК. Няма как да “дадеш възможност” на друго физическо лице да получи такова имущество, след като това лице нито е имало намерение за своене, нито е извършило обективни действия в тази насока. Тъй като обв. Ч.Р. е искал лично да оперира с отпуснатите кредити по 15000 лв., които впоследствие са върнати предсрочно, за него още по-малко се доказва, че е взел суми или дал възможност за получаване на суми, които да бъдат присвоени. Р. е знаел, че сумите ще бъдат предадени от другите двама подсъдими лично на него, което изключва възможността да “съзнава”, че други лица ще имат възможност да ги присвояват. В този смисъл е Решение № 178 от 17.04.1972 г. по н. д. № 88/1972 г., на ВС, ІІ н. о.

Срещу подсъдимият П.Н.П. е повдигнато обвинение по основния текст – чл. 212, ал. 1 от НК. Твърди се, че и той използвал документ с невярно съдържание, заблудил съответните длъжностни лица и получил от банката сумата от 10000 лв., с намерение да я присвои. Относно намерението за своене на П. също няма никакви доказателства. Напротив – на л. 56 от НОХД № 5/2010 г. свидетелката Г.Т. разяснява, че П.П. е предприел постъпки за предоговаряне на условията по кредита и изготвяне на нов погасителен план. Това означавало, че макар и клиентът да е бил неизряден платец в определен момент, той е внасял всички дължими лихви, след като е получил право да подаде молба за такова преструктуриране на задължението. Горното говори за желание на подсъдимия П.П. да погасява вноските към банката, което по никакъв начин не кореспондира с твърдението на прокурора, че лицето е искало да присвои получената сума. В своите обяснения на л. 62 от делото, подсъдимият П.П. твърди, че “към момента кредитът, за който е тук е изряден”. През 2007 г. имал закъснение с два месеца, но вноските били погасени и не се стигнало до преструктуриране на задължението. В момента имало остатък, който П. обслужва редовно. Тези твърдения на П. не бяха опровергани по никакъв начин от доказателствата на обвинението. Подсъдимият не е длъжен да доказва невинността си, а доказателствената тежест тежи върху разследващите органи и прокуратурата. При П., както и при другите трима подсъдими следваше да се докаже, че е било налице намерение за своене към момента на деянието т. е. към момента на получаване на паричната сума от “***” ЕАД. Такова намерение не се доказа нито за П., нито за който и да било от останалите подсъдими. Също така, няма как обв. Ч.Р. да е “дал възможност” на обв. П.П. да получи такова имущество, след като П. не е имал намерение за своене, нито е извършил обективни действия в тази насока.

Интересно е твърдението на самия районен прокурор в т. 3 от справката към обвинителния акт, където е записано, че “нанесени и възстановени щети – няма”. При извършено присвояване на суми, с които подсъдимите се “разпореждат в свой интерес” /също от ОА/, това няма как да бъде вярно. В заключение ще посочим, че ако има извършени противоправни деяния от подсъдимите, те са насочени към съвсем различен обект, като обществено отношение /с уредба в следващи глави на НК/, друг вредоносен резултат и субективни нагласи на извършителя, други пострадали, което води до фактическа обстановка и правни твърдения, каквито не са представяни на подсъдимите. За такива обстоятелства няма повдигнато обвинение и съдът няма право да се произнася, изземвайки функциите на прокуратурата.                                      

Настоящият състав на ДРС намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи дори предположение за извършени престъпления по Глава пета, Раздел четвърти от НК от страна на четиримата подсъдими. Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В производството по НОХД № 5/2010 г. по описа на ДРС не се доказа по несъмнен начин, подсъдимият Ч.Р. да е извършил престъпления по чл. 212, ал. 4, пр. 1, във връзка с ал. 1 от НК и чл. 212, ал. 4, пр. 1, във връзка с ал. 2, във връзка с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, подсъдимият Д.П. да е извършил престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, във връзка с ал. 1 от НК, подсъдимият С.П. да е извършил престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, във връзка с ал. 1 от НК и подсъдимият П. П. да е извършил престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК.

На основание чл. 304 от НПК съдът призна всеки един от четиримата подсъдими за невинен и ги оправда по така повдигнатите им обвинения.

По делото няма веществени доказателства. 

Направените по делото разноски остават за сметка на държавата, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.

В този смисъл е произнесената присъда.

 

                                    Районен съдия :

                   

                           Съдебни заседатели :

 

                                                          1.

 

                                                          2.