РЕШЕНИЕ № 83

                           Гр. Дряново 14.10.2010 г.

 

                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДРЯНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и десета година в състав :

 

                                               Председател : РОСЕН СТАНЕВ

 

при секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от съдия Станев Гражданско дело № 209 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на предявен иск от Р.С.С., с ЕГН **********,***, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3  във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, против “***” ООД гр. ** ул.”**” № *, представлявано от  управителя И. Р. Р. Твърди се, че на 23.03.2009 г. ищцата получила по пощата заповед за дисциплинарно уволнение, подписана от И. Р., като управител на “***” ООД, където работела като “чистач”, съгласно Трудов договор № 20/04.11.2008 г.

С Решение № 67/05.11.2009 година Районен съд Дряново е признал уволнението на ищцата за незаконно, възстановил е същата на работа и и присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето през което е била без работа, от 24.03.2009 година до 24.07.2009 година, за четири месеца по 240 лева или общо 960 лева.

Първоначалния иск депозиран в ДРС е бил за обезщетение за четири месеца, тъй като ищцата очаквала делото да приключи на по-ранен етап. В хода на предходно воденото дело, се установило, че ищцата в рамките на още два месеца стои без работа по вина на работодателя, но според ГПК, не било възможно да се прави увеличение на иска и да се прибави искане за още два месеца обезщетение за периода 24.07.2009 г., до 24.09.2009г. Според ищцата Законът, чл. 225, ал. 1 от КТ давал право на обезщетение за период от шест месеца. Тъй като по влязло в сила Решение на ДРС и е присъдено обезщетение за четири месеца, то тя била в правото си да претендира такова и за останалите два месеца.

Претендира се съдът да постанови решение, с което  ответникът “**” ООД – гр. ** да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетени за времето през което е останала без работа на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 24.07.2009 година до 24.09.2009 година, т.е. за два месеца по 240 лева, или общо 480 лева, както и направените по делото разноски.

По делото бе приложено и гр.дело № 109/2009г., по описа на ДРС.

От цялостната преценка на събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна :

Трудовото правоотношение между ищцата Р.С.С. и ответното “**” ООД – гр. ** е възникнало въз основа на писмен Трудов договор № 20/04.11.2008 г. Договорът е сключен на 04.11.2008 г. в гр. **, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ – за неопределено време. Ищцата е заемала длъжност “чистач”, при пълно работно време – 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 220 лв. Под текста на договора са положили подписи работодател и работник.

Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 19/10.03.2009 г. на управителя на “**” ООД – гр. **, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – дисциплинарно уволнение, считано 10.03.2009 г. Заповедта е връчена срещу подпис на работника на 24.03.2009 г. Като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено следното: “Въз основа на данните от форма 76 – за отчитане на работното време и неявяване на работа на работника от 10.03.2009 г., което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1 и е основание по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което на основание чл. 88, т. 3 от КТ при спазени изисквания на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и чл. 194 от КТ налагам наказание уволнение”. В заповедта е указано на лицето да се изплати обезщетение по чл. 224 от КТ за седем дни неизползван платен годишен отпуск.

От заключението на вещото лице П.Г.М. /л. 20 - 21/, което не се оспори от страните и което съдът възприе като правилно и обосновано стана ясно, че : Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ ищцата следва да получи за два месеца след уволнението /24.07.2009 г. – 24.09.2009 г./ сума в размер на 480 лв.

От показанията на свидетеля Т. Х. К. се установи, че познава ищцата С.. Същата заяви, че знае, че е имало предходно дело, по което “**” е било осъдено да заплати определена сума на ищцата. К. споделя, че не е виждала ищцата да се появява във фирмата, след като е било освободена. К. знае, че ищцата е възстановена на работа и не знае дали е искала да бъде възстановена на работа.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното :

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ :

За да бъде уважен този осъдителен иск е необходимо преди всичко уволнението да е незаконно. Предвид влязлото в сила съдебно решение по гр.дело № 109/2009г., тази първа предпоставка е налице. С оглед основателността на иска е необходима и втора предпоставка – работникът или служителят да е останал без работа поради незаконното уволнение, като тежестта на доказване тежи върху ищеца. Той трябва да докаже, че е останал без работа, претърпените вреди и техния размер. С Решение на ДРС по гр.дело № 109/2009г., уволнението на ищцата е признато за незаконно. От представеното копие от регистрационна карта на ДБТ гр. Габрово – филиал Дряново съдът установи, че ищцата Р.С.С. се е подписвала в ДБТ за периода 23.04.2009г., до 16.07.2010 г. Това означава, че за процесния период - от 24.07.2009 г. до 24.09.2009 г. /два месеца/ ищцата Р.С.  не е постъпвала на работа при друг работодател и следва да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение. Съгласно заключението на вещото лице П.М., за този период дължимата сума е в размер на 480 лева, колкото е ищцовата претенция.

Относно разноските:

Ищцата претендира, с решението съдът да й присъди и направените по делото разноски. Р.С. е направила разноски за един адвокат – Р.И. в размер на 150 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие /л. 6 от делото Ищцата не е представила списък за разноските. Съгласно разпоредбите на чл. 80 от ГПК, страната която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските, най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските. Видно е, че непредставянето на списък за разноските не е пречка съдът да присъди такива, ако са направени. Липсата на списък по чл. 80 от ГПК препятства единствено възможността, решението да бъде обжалвано в частта за разноските.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ДРС сума в размер на 100 лв. - разноски по делото /за изготвяне на експертно заключение/ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса, с оглед уважения иск, в размер на  50 лв. по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, чрез ДРС.    

Водим от горното съдът 

 

                                 Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА “**” ООД със седалище гр. ** и адрес на управление ул. “**” № *, представлявано от Управителя И. Р. Р., с ЕГН ********** да заплати на Р.С.С., с ЕГН **********,*** сума в размер на 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за времето, през което Р.С. е останала без работа поради незаконното уволнение – за два месеца, през периода от 24.07.2009 г. до 24.09.2009 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

    ОСЪЖДА “**” ООД със седалище гр. **и адрес на управление ул. “**” № 1, представлявано от Управителя И. Р. Р., с ЕГН ********** да заплати на Р.С.С., с ЕГН **********,*** сума в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА “***” ООД със седалище гр. ** и адрес на управление ул. “**” № *, представлявано от Управителя И. Р. Р., с ЕГН ********** да заплати на Дряновски районен съд сума в размер на 100 лв. /осемдесет лева/ – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

ОСЪЖДА “**” ООД със седалище гр. ** и адрес на управление ул. “**” № *, представлявано от Управителя И. Р. Р., с ЕГН ********** да заплати държавна такса, с оглед уважения иск  в размер на 50 лв. /петдесет лева/, чрез Дряновски районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от деня на обявяването му.

                                      

                                         Районен съдия :